Как Бог погали отец Илия по челото и стана чудо

“На Коледа стават чудеса” е може би сред най-употребяваните ведри изрази в навечерието
на големия християнски празник Рождество Христово. И ненапразно…

ДУМА гостува на отец Илия Илиев, който служи в черквата “Свети Георги” в село
Мърчаево, недалеч от София, за да си поговорим за силата на вярата, взаимопомощта,
добротата… За божествената искра, която всеки от нас носи в себе си.

Местните разказват за знаменията, които се случват в селото, откакто отец Илия
вече три години служи в храма – угрижени намирали изход от неволите си, болни
оздравявали. Мърчаевският поп на свой ред споделя:

– Аз, всъщност, кой знае какво не съм направил,  просто си изпълнявам свещеническите си задължения.  Ние, хората, сме свикнали, като свършим някаква работа, да очакваме похвала,
а не бива да е така – категоричен е свещеникът, който още с идването си в селото
бива радушно приет от мърчаевци.

Истинско чудо е, че хората тук са задружни и взаимно си помагат. Събират пари
и стягат не само черквата, но и пейките, градинките…

– Всичко, каквото сме постигнали, е със средства на хората от Мърчаево. Те имат
добрата воля да помагат и заради това нещата ни вървят, доверява младият духовник.
Той подчертава, че дори и вещите в черквата са донесени от услужливи комшии.

Според очевидци за една година отец Илия заедно с кмета превърнал мястото в райска
градина. Майка с дете, което носи името Георги, кръстено точно в този храм, също
казва топли думи за свещеника.

– Цялото село говори хубаво за него, откакто той   дойде при нас черквата разцъфна. Отвори се за хората… Всички го уважават,
допълва младата жена от Мърчаево.

Чудото не го върши човек, а Господ

Доказателство за това е и личната история на отец Илия Илиев, който навремето
въобще не предполагал, че ще дойде ред да служи на Господа.

– Нямах никаква идея, че може би някога ще стана свещеник, нито съм искал, нито
съм мечтал – признава преданият на вярата поп. – Много рядко ходех на черква и
то обикновено на Великден… Човек не решава просто така, че иска да се отдаде
на Бог. Необходимо е призвание от Него. Има вътрешно и външно призвание. При мен
се случиха и двете, разказва отец Илия, който добре се разбира и с младежите в
селото. Те сега ще му помогнат да построят навеса към магерницата, за да събира
хората на празници и курбани. В тази постройка, която е към черквата, се води
и неделното училище, и събранията на църковното настоятелство.

На младини бъдещият духовник тренирал усърдно. Искал да става професионален спортист
и да учи в Националната спортна академия, кандидатствал дори и в Полицейската
академия в Симеоново. Но Господ готвил други планове за младежа.

– На 25 години се подготвях за голямо състезание и прекалих с тренировките. Неочаквано
ми се парализира кракът, спомня си свещеникът, който се представя много добре
на изпитите и за двете места.

Но с контузения крак вече е невъзможно да продължи обучението си, където и да
е било. Лекарите не успяват да го излекуват. По същото време съдбата го среща
с бъдещата му съпруга, която е студентка в Богословския факултет.

– Когато бях в болницата, единствено тя ме подкрепяше, разказва с признателност
отец Илия. – Почти всичките ми приятели ме забравиха за година-две, докато бях
с парализата. Попитах жена ми като бъдещ богослов какво ще ме посъветва да направя,
за да оздравея. Тя каза, че трябва да дам обет пред Господа и да го изпълня. Отидох
в Рилския манастир и пред иконата на Св. Иван Рилски в молитва обещах себе си
на Бог – ако ме излекува, да стана свещеник, връща лентата назад мърчаевският
поп. Скоро кракът му се възстановява и той изпълнява оброка си.

– Първият учебен ден в Семинарията станах сутринта и все едно никога не съм бил
парализиран – разказва свещеникът.

– Как си обяснявате това чудо? – питам с недоумение и огромен интерес отец Илия.

– С вяра и упование. Вярата сама по себе си е чудо и първа предпоставка за християнина,
за да повярва в Бог. Вярата е и дар божий, не се получава наготово, убеден е духовникът,
в чийто живот са ставали и други чудеса. – Самият живот е чудо. Раждането на моята
дъщеря на 31 декември 2000 г. също е чудо, защото със съпругата ми не можехме
да имаме деца, докато не станах дякон – добавя отецът.

Той съветва вярващите постоянно да се молят, ако искат да има полза. Бог, когато
помага на някого, помага и на другите хора около него. Този човек трябва да бъде
после в служба на обществото или на църквата.

Рождество Христово

С Рождество Христово започва цикълът на християнските традиции, и това е може
би най-големият празник след Възкресението.

– Не е правилно да се нарича Коледа, а Рождество Христово. Защото именно тогава
честваме рождението на нашия Господ и Спасител Исус Христос – обяснява отец Илия.
– Какво се случва тогава? Всевишният се ограничава до човешки размери, друг в
историята не е познат, който да се смали заради нас, хората, и да дойде, и да
помогне на човешкия род. Това е чудото – твърди духовникът.

Рождество Христово е прекрасен християнски семеен  празник. Цялото семейство се събира вкъщи около трапезата – всички са заедно,
докоснати от божествената искра. В очакване на необяснимото да се случи…

– Чудото на Рождество е, когато близките са заедно! И се обичат! Има взаимност
и топлина. Любовта между самите хора е малката домашна черква, която ни сплотява
и ни прави силни – допълва сладкодумният свещеник.

В това е и смисълът на християнството и на нашата вяра. Да отворим сърцата си
към добротата, към любовта… Да бъдем по-любезни, по-търпеливи, по-човечни един
с друг. Да си прощаваме… Само тогава ще се случи и чудото. Когато го очакваме!

Отец Илия

Черквата “Свети Георги” 

Източник: Дума

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *