5 years ago 5 years ago

Ако си живял по времето на соца в НРБ,този текст е за теб! Зимата през моето детство ~ България в снимки от миналото

by admin 5 years ago5 years ago

1view

Монтесори игра за памет InnovaGoods, 26 части

38,00 лв.

Детски игра - Въздушен хокей

49,00 лв.

Игра монтесори с дървени матрьошки и фигурни животни InnovaGoods, 11 части

38,80 лв

Детски джаги - дървени

49,00 лв.

3D магически куб Ubik InnovaGoods, 5,5 x 5,5 x 5,5 см

14,00 лв.

Боксова круша със здрава основа InnovaGoods

38,80 лв.

Детски игра - билярд

42,00 лв.

Танцуващ и говорещ кактус с музика InnovaGoods, LED светлини, 14 x 32 x 9 см.

35,00 лв.

Забавна постелка за игра с вода InnovaGoods, 64 x 50 x 1 см.

29,00 лв.

Mногофункционална музикална постелка InnovaGoods, 70,5 x 45,5 x 2,5 см.

49,00 лв.

По време на моето детство снегът започваше да вали през ноември и си отиваше чак през март. И никой не се оплакваше от времето, защото това си беше нормална зима.

Тогава също имаше много села, които оставаха под снега, но хората си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.

На всеки 15-20 км по пътищата имаше оборудвани кантони, които освен че се използваха за даване на дежурства от механизаторите, заети с почистването, предоставяха подслон на закъсали пътници при големи снеговалежи.

Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г. много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.

На местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга – направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снегът в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.

Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.

Службите, които отговаряха за почистването, бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха отчет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.

Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, които също осигуряваха ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: bgspomen