Novinarsko.eu

На 13 февруари в 16,35 часа, само с дрехите на гърба си, (тези, с които ги виждате на снимката, б.а.) и вещи от първа необходимост, 68-годишната Мара Костова и 42-годишната й дъщеря  Тошка са принудени да напуснат по най-бързия начин  собствената си къща в село Веселие, община Приморско. Причината е, че двете жени са определени от съдия Силвия Петрова от РС-Бургас като агресивни, налице са данни, че представляват непосредствена опасност за живота и здравето на живеещата в същата къща 89-годишна Тодорка Иванова – майка на Мара и баба на Тошка, пишат от flagman.bg

Съдебната заповед на съдия Петрова задължава Мара Костова и Тошка Костова да излязат незабавно и да се въздържат от побой над  безпомощната старица, докато трае образувано срещу тях дело за упражняване на домашно насилие.

Да не приближават жилището и местата й за социални контакти – в противен случай  ще бъдат предадени на органите на МВР и прокуратурата.

С копия от съдебната заповед, притеснени и отчаяни,  в редакцията на Флагман, в събота, 16 февруари, пристигнаха двете изгонени от къщата им жени. Ето какво разказа Тошка пред наш репортер, докато възрастната и изглеждаща доста изтормозено до нея жена, седеше кротко и сълзите се стичаха по лицето й:

„Майка ми остана вдовица през  2008 г. Живеехме в семеен апартамент в жк Меден рудник в Бургас. През 2013 г. решихме да се преместим при баба във Веселие, тя  живееше сама и вече имаше нужда някой да й помага, тъй като бе станала на 83 г. Баба ми намери работата в кметството – станах главен счетоводител, имам диплома за висше по специалността „Счетоводство и контрол” от Икономическия университет във Варна.

В началото работех нормално с кмета Стойчо Карабинов, но след около година-две една от служителките в кметството започна да предявява нездрави претенции да й се увеличи заплатата, като непрекъснато настояваше, че това било в моите правомощия. Не й обръщах внимание,но тя  почна да настройва срещу мен колегите, приятели, дори  чистачките от площада на селото. Искам да подчертая, че баба ми ни посрещна в къщата с отворени обятия – дори подари нов килим за моята стая. Първите две години, докато бях в кметството, отношенията ни бяха нормални. Баба бе все още с ума си, но постепенно започна да се променя – физически и психически.

След като приех предложение за държавна работа с два пъти по-високо възнаграждение в Китен,  нормалността между нас с баба сякаш почна да чезнеа. Затова допринесе и честото й ходене, както и дълго оставане – с часове, в хранителния  магазин в центъра на селото, чиято собственост се свързва с кмета. На кмета компания му прави там  най-влиятелният човек в селото след него – мандраджията Георги Стоев, също така и съпругът на леля ми Мата – К.Ж.. С него леля ми не поддържа отношения от години, ние също. Не са разведени. Тя  живее отделно в Меден рудник и няма претеции, въпреки че  К.Ж. си построи къщата върху имот, който е бил на баба ми Тодорка.

Ние с майка ми претенции за имоти нямаме. Баба ми започна да става враждебна към нас след 2016 г., считам, че  попадна под влиянието на  хора, които  я настройваха срещу нас двете. Почна да се прибира късно, по нощите. Веднъж дори лъхаше на алкохол. Започна да ни обижда и да ни гони, да ни нарича леки жени. Според вас ние имаме ли такъв вид?

Станахме нейните най-големи врагове.   В речника й имаше отвратителни, гнусни изрази, които са характерни за друг човек – за К.Ж. През септември м.г. той толкова грубо ме обиди и ме заплаши, наричаше ме с долбопробни епитети,  че аз отидох при кмета Карабинов и го помолих да се намеси. Лошото беше, че заплахите бяха отправени без свидетели. Карабинов отказа да ми съдейства.

На 15 октомври м.г. пред къщата ни на ул.”Хан Крум”1 спря полицейска кола от РУП-Приморско и двама униформени връчиха на мене  и на майка ми преписи от две жалби – да пишем обяснения навън, на улицата, всички да ни гледат. Едната жалба бе от К.Ж. срещу мен. Според него аз съм ходела с хладно оръжие и съм представлявала заплаха за околните. Другата жалба – с идентичен почерк и изразни средства, бе подадена от името на баба ми – срещу майка. Обвинява я за кражба на часовник със звънец. Въпросният часовник си беше закачен вкъщи, показахме го на полицаите. Пред тях баба ми твърдеше, че зет й иска да я убие, а баща ми, както вече ви казах, е покойник от много години.

Тя викаше на полицаите, че ние я бием и тормозим,  трябва да се махаме от къщата й. Беше унизително. Досетих се веднага кой стои зад тази интрига и подадох жалба срещу К.Ж. в МВР. След което настоях баба ми да бъде прегледана и освидетелствана, защото рязко започна да се влошава психически.

Един ден се прибира от магазина и я гледам ръси нещо в коридора  и стаята си. Каза, че било отрова за мишки. Защо ръси – не знае.  Пуснах молба до Районната прокуратура в Бургас да я заведем на психиатър принудително, защото категорично отказваше да получи лекарска помощ. Взеха я с полиция. Д-р Георги Гребенаров от ЦПЗ се произнесе с епикриза, че няма данни за психическо заболяване, а само начални симптоми на деменция. Нямала нужда от специализирано лечение, а от амбулаторно. Не знам какво значи амбулаторно – какво да направим,  отново настоях пред Прокуратурата да се вземат мерки. Отидохме втори път, след което така и не можахме да разберем кой лекар я прегледа,  документите бяха противоречиви по отношение името на лекаря. Отказаха ни принудително лечение, нямала нужда.  Вече живеехме с майка ми на тръни. Нямаме улично осветление. Нощем ни хвърляха под прозорците камъни, за да и сплашат, знам, че не вярвате и че звучи като филм на ужасите. Опитвала съм се  да търся полицейско съдействие от Приморско, но напразно, имам чувството, че там чуват, само ако гарант е кметът и човекът от мандрата.

В един следващ момент, внезапно,  се оказа, че 89-годишната ми баба е напечатала на компютър компетентно молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита до Районния съд в Бургас, в която са спазени всички юридически реквизити. Входирала я е на 8 февруари. Вътре е написала, че от самото начало, с идването ни, сме я тормозели и упражнявали насилие над нея. Написала е, че на 13 януари около 16 ч. била до магазина за хляб и когато се върнала, аз съм започнала да я удрям в главата, съборили сме я двете с майка ми на стълбището и сме продължили да й нанасяме удари, като сме казвали, че ще я убием като куче.  Едва стигнала до стаята си, заради множеството рани по главата. Тормозели сме я постоянно – психически и физически, били сме способни да я убием. Затова е настояла по Закона за защита срещу домашото насилие, да се образува дело и да се вземат мерки срещу нас двете като бъдем отсранени от къщата на ул.”Хан Крум”1 в с.Веселие. Поискала е заповедта да бъде издадена и изпълнена незабавно. Което е и станало. Всичкото ни имущество е в къщата на село. Ние се намираме сега в апартамента си в жк „Меден рудник”, но той е празен, защото от 6 години сме се устроили във Веселие. Ние подозираме кой стои зад  тази гавра с нас, но ни трябва адвокат, трябва ни защита. Сега баба ми Тодорка е сама в къщата. Страхуваме се, че може да се запали. Навсякъде е отключено. Сам-самичка е. Вечерта всеки може да влезе и да я ограби, да я нарани.

В абсурдна ситуация сме, защото тази къща е прехвърлена на майка ми през 1995 г. Изгониха ни от нашата законна собственост, която не е дарение, придобита е с нотариален акт за продажба на дворното място от 460 кв.м и къщата върху него. Според нас има някой, който е заинтересован да бъдем обявени за опасни убийци и да бъдем прогонени далече от родното място на майка ми. Да остане старата ми  и безпомощна баба сама, да угасне по-бързо и да се възползва този човек по някакъв начин от имота. Баба често започна да тръби наляво и надясно, че къщата си е нейна и ние трябва да се махаме. Тя дори не помни, че я е прехвърлила на майка ми, което е още едно доказателство, че паметта й не е в ред. Хората вярват, че ние издевателстваме в нейния дом и е справедливо да се махнем, щом не ни иска. А ние настояваме само за настаняването й в подходящ дом.  Искаме гласност на случая, защото това, което става във Веселие,  прекрачи рамката на нормалното и сме заприличали на Галиче”.

След края на този разказ репортерът на Флагман се раздели с Мара и Тошка Костови в събота следобед. Обещахме на двете жени да присъстваме на насроченото гражданско дело по казуса на 21 март в Бургаския районен съд. Дотогава двете нямат право да стъпват във Веселие, в противен случай процесът срещу тях автоматически става наказателен.

В понеделник преди обед в редакцията се обади  внучката Тошка Костова и каза, че въпреки недостига на финансови средства, е застраховала къщата срещу пожар. Тръгнала е и по адвокати, за да брани доброто си име.

Село Веселие е на 30 км югозападно от Бургас, на 10 км от морския бряг, в Странджа планина. До него стига сравнително добре поддържан асфалтиран път и е подходящо място не само за летен туризъм, но и за уседнали хора. През лятото  населенито става около 1000 души, но зиме има не повече от 300.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: За Жената