От ромската махала на Кочево до студентската скамейка в ПУ

Докато просветното министерство умува как да затегне мерките за обхват и задържане на учениците от рискови групи в училище, а образователни експерти са по петите на фамилиите от съборените незаконни къщи във Войводиново, за да прибират децата в клас, едно момче от ромската махала на Кочево (община Садово) нищи въпросите от конспекта за „Методика на обучението по чужд език”. 22-годишният Стоян Атанасов е четвъртокурсник по начална педагогика в Пловдивския университет и е в трескава подготовка за изпитите от зимната сесия. От началото на следването е връщан само веднъж за поправка по „Теория на възпитанието” и до момента успехът му е 4.90.  След месец заминава за Испания, където ще кара двумесечен стаж в българското училище в Мадрид по програма „Еразъм”. За втора поредна година е стипендиант на Ромския образователен фонд, който покрива семестриалните му такси и учебните материали. Кандидат е и за европейска стипендия.

Какъв е пътят от селската ромска махала до студентската скамейка?

„Баща ми е първият човек от ромската общност в Кочево със средно образование, а аз, ако всичко върви по план, ще съм първият с висше. Имал съм късмет да се родя в семейство, което зачита образованието”, казва Стоян. В момента баща му работел в строителството, а майката, която е с основно образование – в склад за замразени плодове и зеленчуци.

Насърчаван от своите родители, той изпъква сред връстниците си и завършва с отличен успех ОУ „Васил Левски” в Караджово. Благодарение на извънкласните занимания по български и математика в училище, изкарва петици на националното външно оценяване, което му гарантира прием по първо желание в най-предпочитаната от него гимназия – ПГ по архитектура, строителство и геодезия. Никой от семейството не се възпротивил момчето да учи в Пловдив, макар че съучениците му обичайно продължавали в Селскостопанската гимназия в Садово. Заради високия си успех Стоян кандидатства и печели ромска стипендия, която покрива разходите за транспорт и учебниците. Завършил „Геодезия” с много добър успех и искал да продължи образованието в това направление, но единственият вариант бил Университетът за архитектура и строителство в София, а това било финансово непосилно за семейството му.

„В началото имах проблеми с ученици от другите класове, но в момента, в който се доказах, спряха да ме сочат с пръст. Не мога да кажа, че учителите са правили компромиси с оценките заради произхода ми, изпитвали са ме наравно с останалите”, казва Стоян. Тъй като се колебаел дали да учи „Педагогика” или „Публична администрация”, се явил на матури по български и по география и изкарвал, съответно 4.30 и 4.70. Оценките му осигурили вход за Пловдивския университет и така Стоян се озовал първокурсник по „Начална педагогика с чужд език”. Без някога да е ходил на курсове или на частни уроци.

„Най-трудно се справих с английския, макар че в университета започнах от начално ниво. Изключително много ми помага гл.ас. Бистра Пощова, която вече четири години ми е като ментор”, признава четвъртокурсникът. На 30 януари му предстои изпит именно по „Методика на обучението по чужд език”, след което по български, по човек и общество и по човек и природа. Надява се да се справи успешно, тъй като в края на февруари лети за Испания. Успях да се класира по програма „Еразъм” за задграничен стаж.

На въпрос дали състудентите му го гледат с недоверие, Стоян казва, че дотолкова не го приемат като представител на етноса, че когато седнат на кафе остро критикували събитията във Войводиново или пък 12-годишната ромка, която родила за втори път от приятел на баща си.

„Често чувам реплики от рода на: „Ако всички роми бяха като теб, щеше да е песен”. Ако съм стигнал до тук, то е благодарение на родителите ми. Баща ми работи извънредно, за да ми осигурява джобни и нищо да не ми липсва, защото вижда, че се развивам. Няма да забравя как ни наказваше с брат ми, когато се върнехме от училище с лоши оценки. Забраняваше ни да пускаме компютъра и телевизора, но сега сме му благодарни. Много е трудно да се противопоставиш на порядките, особено ако си момиче. Няма измъкване. 100% от ромите в Кочево пращат децата си на училище, макар някои да са изключително бедни и без образование”, обяснява Стоян.

Мечтата му е да се върне в училището, в което е направил първите си стъпки, но вече като учител.  Директорът на школото в Караджово Красимира Благоева обещала да му подаде ръка, когато се дипломира. 60 на сто от децата там са от ромски произход и Стоян се надява, че в негово лице ще видят добрия пример, ще го припознаят като успял човек и ще заложат на образованието.

След като се дипломира 22-годишният младеж има амбицията да запише магистратура „Специална педагогика”, тъй като системата изпитва недостиг на ресурсни учители.

„Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там”, цитира „Алиса в страната на чудесата” младежът.

Садовското село Кочево може да се похвали с още една студентка от ромски произход – Василка Латева, която учи „Контрол и анализ на храните в УХТ”. Средното си образование момичето завършило в ПГ по хранене и туризъм.

Братът на Стоян – Йордан Атанасов, се готви за кандидатстудентски изпити, тъй като иска да учи „Информационни технологии”. Въпреки че е завършил актуалната на пазара на труда специалност „Асансьорна техника”, засега удря на камък и не може да си намери работа, затова решил да пробва да сбъдне мечтата си и да учи IT.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: u4avplovdiv