Безстрашието на клисуреца Иван Боримечката не е легенда

Боримечката не е легендарна личност, създадена от Иван Вазов в романа „Под игото”, а наистина е живял в Клисура и е взел живо участие в Априлското въстание през 1876 г. В него, както в другите въстаници, е преобладавала силата на духа срещу силата на оръжието. Вазов сполучливо е описал безстрашието на Боримечката във въстанието, като е запазил точните имена на историческите местности в Клисура : „Зли дол”, „Шайковица”, „Върлищница” и др. Това обстоятелство показва, че Вазов лично е правил проучвания за въстанието в Клисура.

Истинското име на Боримечката е Иван Танков Иванов (Козарев). Той е син на козар. Баща му, Танко Иванов, го оставил неук и затова почнал да пасе козите или да ходи за дърва в гората. Иван се проявил със залавянето на две мечета и оттогава се прочул с името Иван Боримечката. В подготовката на въстанието той взел живо участие. Макар и неук той се срещал с членовете на революционния комитет, от които получавал нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”.

След като въстаниците отстъпили от “Зли дол” Иван Боримечката бил заловен над Върлищница и заедно с други клисурци бил отведен на заточение в Диарбекир. На следващата година той бил освободен от затвора, но с разрушено здраве. Клисурци и копривщенци, които се намирали по онова време в Цариград, събрали помощи за лекуването му. Обаче, един турски лекар, като узнал кой е пациентът му, вместо да го лекува, го отровил. Така той загинал на 26 годишна възраст.

Иван Боримечката се оженил на 19-годишна възраст. За 6 години жена му добила 5 деца, от които останали живи само двама сина. Най-големият му син умрял преди войната. Останал е жив най-малкият му син Петко Иванов Танков, сега на 62 години, който се е родил през същата година, когато баща му е бил заточен в Диарбекир.

Жената на Боримечката живяла до 1914 г. Тя била прислужничка в клисурската църква. Месела нафората. За нея никой не се интересувал. Едва през 1922 г. по застъпничеството на някои клисурци и копривщенци, тя започнала да получава по 10 лв. на месец.

За родната къща на Боримечката се сочи сграда, която се намира на края на града, под изгорялата църква. Тя по своя строеж изглежда да е останала преди опожаряването на града. Тя ще напомня винаги за героичния подвиг на Боримечката и за безстрашието на клисурци през вековното робство.

Материалът е публикуван през 1939 г. във в. “Дневник” бр.11.615.

Единствената неточност е свързана със смъртта на Боримечката. Той не е бил освобождаван от затвора, а умира там през пролетта на 1877 г. е мнението на историците от Музея в Клисура.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: karlovo