Понякога плача за теб, мъничка моя

Понякога плача за теб, мъничка моя.
Понякога плача, защото светът е толкова голям, а ти си толкова малка и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко си мъничка в този огромен свят.

Понякога плача, защото си толкова голяма, а аз съм толкова малка и защото колкото по-голяма ставаш за мен, толкова по-малка ставам аз за теб и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко съм малка в твоя свят.

Понякога плача, защото тази любов е толкова огромна, а моето сърце е толкова малко и защото сърце, което е препълнено с любов – странно и болезнено – прилича на сърце, което е разбито.

Понякога плача, защото си толкова красива.

Понякога плача, защото ми е толкова трудно.

Понякога плача, защото, за да те имам, се отказах от едно “Аз”, което от време на време ужасно ми липсва. Но не бих променила нищичко.

Понякога плача, защото имаш нежна кожа и блестящи очи, душата ти е чиста, а сърцето ти е открито и това ме натъжава. Защото знам, че невинността ти ще се сблъска с жестоки и нужни уроци, както се е случило с всички нас.

Понякога плача, защото се нуждаеш от помощ, която аз не мога да ти дам, и безпомощността, която един родител изпитва – странно и изненадващо, – е много близо до чистия ужас.

Понякога плача, защото като майка аз нямам избор и трябва да се държа като възрастна всеки божи ден, и защото тези две неща – да нямам избор и да съм възрастна – понякога са наистина, наистина трудни.

Понякога плача, защото съм толкова уморена – ужасно уморена – и нямам сили за нищо.
Понякога плача, защото чувам Бог в твоя смях.

Понякога плача, защото твоето съществуване предизвиква толкова дълбока радост, че усмивките и смехът не могат да я изразят.

Понякога плача, защото тази благословия е толкова голяма, че сърцето ми не може да я побере, затова я оставям да извира през очите ми.

Понякога плача, защото всички тези неща – любовта, тревогата, тъгата, красотата, плачът, изборът, благословията – са повече, отколкото мога да понеса. Много, много повече.

Понякога плача за теб. И за мен. И за този голям свят. И за хиляди други ужасни, прекрасни, отчаяни, щастливи причини, които ти няма да разбереш, преди да станеш родител.

Понякога плача за теб, мъничка моя. Големи, пречистващи сълзи.

Със специалното съгласие на автора: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си.

Източник: highviewart

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *