Влади Въргала БЕСЕН: Оказа се, че Красимир Горсов е…

През 1990 година Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и още няколко млади ентусиасти поставят началото на телевизионното предаване, което за кратък период се превръща в истински феномен. „Ку-Ку” съчетава дръзка публицистика със скечове, а членовете на екипа бързо стават национално разпознаваеми.

След 35 години от създаването на студентската програма, разговаряме с Влади Въргала – наричан от мнозина легенда в шоубизнеса. С него обсъждаме не само артистичната му кариера, но и случая на Мануела Горсова – момичето, което остава инвалид след инцидент, причинен от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, шофирал след употреба на алкохол. Бившият ученик на Стефан Данаилов от дълго време помага на Мануела, а сега открито изразява недоволството си към баща й Красимир Горсов, който източва парите за лечението й, проиграва ги на хазарт и изчезва без следа през октомври миналата година.

– Влади, в последния брой на „Уикенд” беше споменато, че сте участвал в ремонта на дома на Мануела Горсова. Може ли да разкажете повече?

– Мануела и майка й Диана, която е до нея непрекъснато, вече живеят в обновен апартамент. Освен това има и инсталирана платформа пред блока, с която инвалидната количка лесно се придвижва, за да може Мануела да излиза навън. Апартаментът не беше ремонтиран 15 години и момичето не напускаше дома си. За седмица, с помощта на приятели и добри хора, направихме ремонта напълно безвъзмездно и монтирахме платформата. Докато траеше ремонтът, Мануела и Диана временно живееха другаде.

– Как реагира Мануела, когато за първи път излезе навън след толкова години?

– И двете с майка й бяха напрегнати, което е напълно разбираемо за хора, които дълго не са напускали дома си. След ремонта и поставянето на платформата, Диана вече може да изкарва Мануела на разходка при хубаво време, без да се налага да разчита на чужда помощ.

– Кои хора и приятели се включиха в ремонта и поставянето на платформата?

– Около 30-40 души се включиха с труд и финанси, за да подкрепят тази кауза, която дори постъпките на бащата на Мануела не успяха да провалят. Не бих го нарекъл дори животно, защото ще обидя животните. Повечето участници са мои близки, но имаше и нови лица, които срещнах на място. Ще спомена някои, защото е важно доброто да се показва – те бяха истинска светлина в труден момент за Мануела и Диана. Ремонтът започна след инициатива на Мария Александрова, която дари и организира монтажа на подвижна платформа и външна рампа – на стойност петцифрена сума. Тя пое и цялата документация и разрешителни. Благодарности към кмета на район „Триадица” Тодор Божинов, арх. Михалев и инж. Елена Димитрова за подкрепата! С мотоклуб „Роверс” започнахме в петък, изкъртихме пода и стените, и изнесохме мебелите. В събота и неделя Лило боядиса, Асен оправи ВиК, Илия ремонтира вратите и бравите. Веско Иванов донесе ламината, а Малчо, Смешния и Каската го монтираха. Пепи от „Ди Ем макс” осигури боите, материалите и инструментите. Лили от „Ай Кеър” почисти всичко до блясък. Мотоклуб „Калашниците” осигуриха новите гардероби, скринове и шкафове.

– Защо апартаментът на Мануела не беше ремонтиран толкова време, при положение че е имало средства по дарителските сметки и от застраховател?

– Макар че Красимир Горсов, бащата на Мануела, нееднократно ме уверяваше, че събира пари за ремонт и прави подобрения, на практика не е направено нищо. По мои сметки, платформата трябваше да бъде монтирана отдавна. Реално 15 години Мануела не е излизала навън, тъй като Диана нямаше възможност да я изведе с количката.

– Какво знаете за Красимир Горсов в момента?

– Не знам нищо за него, нито имам желание да знам. За мен този човек не съществува. Той буди у мен най-лоши чувства и мисли. Не искам да го коментирам повече. По-важното е какво още можем да направим за Мануела и Диана.

– Има слухове, че той може вече дори да не е жив…

– Доколкото знам, е жив и се укрива при майка си. Чух, че някой го е видял и в столичния квартал „Люлин”, но се съмнявам, тъй като в София има хора, които го издирват активно. Това са колектори, които не пращат призовки, а действат направо. Красимир Горсов има дългове и към частни лихвари. Доста е изобретателен, когато става дума за пари…

– Диана е подала жалба в прокуратурата срещу Красимир Горсов за източване на двете сметки на Мануела. Има ли развитие?

– Нищо не се е променило. Ако беше друг човек, досега щеше да е осъден и вкаран в затвора, но в този случай законът е „дума срещу дума”. Един твърди, че другият е взел парите, а другият обяснява, че ги е похарчил за лекарства. Диана е знаела единствено за средствата от застрахователя и е била убедена, че са недосегаеми. За дарителската сметка не е имала информация.

– Опитвал ли се е Красимир да се свърже с Диана?

– Не. Напълно съзнателно е изтеглил парите от двете сметки и е оставил дъщеря си, която е напълно обездвижена, и Диана – безпомощна и сама, на милостта на непознати. Красимир е мърша, отпадък. Изобщо не искам да разсъждавам за него. Като се сетя за този човек, ми идват разни мисли…

– С какви средства за живот разполагат в момента Мануела и Диана?

– В момента получават 1800 лева на месец – това са доходите на Диана като личен асистент и пенсията по ТЕЛК за Мануела. Те не стигат, особено предвид факта, че рехабилитацията на Мануела, която не може да се движи, се провежда през ден и е скъпа. За щастие, рехабилитаторката Рени работи почти безвъзмездно заради детето. Надежда, тяхна приятелка, ще предостави ваучери за храна на стойност 2000 лева на Диана. На 2 септември Мануела отпразнува рождения си ден в ремонтирания си дом, а тортата и лакомствата бяха подарък от „100 грама сладки”.

– Защо не започнете дарителска кампания за Мануела?

– Сметката все още не е закрита, но Красимир вече няма достъп до нея. Диана никога не е искала помощ, не защото не изпитва нужда, а защото не може да моли. Това обаче не пречи на хората сами да се сетят. В момента общественият фокус е върху бащата Красимир и факта, че е изхарчил парите на детето. Може би някои асоциират Мануела с него и се притесняват от дарителски кампании. Въпреки това, ние с група истински приятели и добри хора ще продължим да помагаме на Диана и Мануела. Трябва да се знае, че у нас има много хора в нужда – повече, отколкото хора, които могат да помагат. Важно е всеки да осъзнае, че може да бъде опора и решение за някой друг. Така и ние направихме – без да сме организация или фондация, просто казахме „Хайде” и променихме живота на тези две жени. Всеки може да го направи. Усещането след това е велико!

– С какви актьорски проекти сте зает тази есен?

– В момента участвам в три постановки. Първата е с трупата на Ловешкия театър – „Брачен договор”. Тя се отличава от повечето комедии, които разчитат на вулгарности – нашата е чиста, стойностна и публиката я приема много добре. В „Брачен договор” играя с Диана Спасова и се разбираме само с поглед. На 23 ноември ще сме в „Сълза и смях”. Втората постановка е „Зад кулисите” на Надя Асенова – спектакъл без аналог у нас, който обединява театър, акробатика, фигурно пързаляне, комедия, водевил и мюзикъл. Много въздействащо представление. Казал съм и ще повторя: ако има дори един недоволен зрител от „Зад кулисите”, лично ще върна парите за билета. На 3 ноември ще играем в „Сълза и смях”. Освен това, продължавам и с „Мемоарите на един Въргал” – не е стендъп комедия, няма банални скечове с мутри, гледа се като филм.

– Не споменахте нищо за филми и сериали.

– В момента се занимавам само с театър – това е мястото, където се чувствам най-добре. В театъра няма големи приходи, но това е средата, в която искам да бъда. Парите са важни, но не са всичко. Любо Кабакчиев някога е казал: „Деца, запомнете от мен, че театърът е надпис на брега до вълните!”. Има хора, които търсят смисъл, вълнуват се от доброто и злото – за тях това е оазис. Минавал съм през всички сфери на професията – театър, кино, телевизия, шоубизнес, писане, режисура и продуциране. Всичко, с което съм се захващал, е било успешно и доказано през годините, и мисля, че разбирам от това, което правя. Винаги съм работил с мисия – да правя света по-добър, да помагам на хората да вървят напред. За съжаление, разбрах, че не съществува такова нещо. При всички проекти парите все излизат на преден план. Когато има шанс за печалба, се влага енергия, без значение от резултата или качеството.

– Как са вашите близки?

– Всички са добре. Майка ми се държи. Има нова приятелка – котката Добринка, която се чувства чудесно в скута й. Дъщеря ми реши да живее във Варна – вече от началото на лятото е там и работи в център за деца с аутизъм. Синът ми също е добре. Брат ми Костя се завърна от Украйна, след като стана на 60 и вече има право да напуска воюващата страна. Наскоро пак замина натам. Снахата и близначките, двете му дъщери, останаха тук, в България – работят и учат. Майка им работи на две места. Бившата ми съпруга Силвия вече 15 години се занимава с фотография и се е наложила в тази сфера.

– Имате ли нова жена в живота си?

Тази история показва как съ