Аз съм мъж на 25. Преди шест месеца майка ми загина в автомобилна катастрофа и остави след себе си двете ми близначки сестри ­– Лили и Мая, на 10 години. За една нощ от обикновен инженер се превърнах в 25-годишен баща.

Преди шест месеца най-голямото ми притеснение беше как ще спазя сроковете в работата и как ще организирам сватбата си. На 25 години бях инженер с годеница, планирахме меден месец, а майка ми постоянно ми звънеше. Всичко изглеждаше наред, докато не се случи неочакваното – майка ми загина, блъсната от шофьор, който премина на червен светофар. От този момент станах единственият родител на десетгодишните си сестри близначки, Лили и Мая.

Изоставих идеята за сватба и се преместих в къщата на майка ми, за да осигуря сигурност на момичетата. Джена, годеницата ми, също дойде да „помага“ и в началото всичко изглеждаше чудесно. Тя приготвяше закуска за близначките, сплиташе им косите и ги утешаваше, когато имаха кошмари. Лили и Мая бяха във възторг от нея, а аз си мислех, че и майка ми би я оценила.

Един ден обаче се прибрах по-рано и чух как Джена казва на момичетата, че няма да останат при нас. Тя им обясняваше, че няма да жертва младостта си, за да „отглежда чужди деца“, и че ще направи всичко възможно да ги изпрати в приемно семейство. Мая се разплака, а Джена я заплаши, че ще изхвърли тетрадките ѝ. По-късно по телефона тя ми призна, че иска къщата на майка ми, парите от застраховката и сватба, но без „излишен багаж“.

Представих се, че не знам нищо. Същата вечер казах на Джена, че може би е права – може би момичетата трябва да си тръгнат – и предложих да организираме голяма сватба, точно каквато тя винаги е искала. Джена се зарадва. През това време на четири очи успокоих близначките и се свързах с адвокат и ключар. Спомних си и за скритите камери, които майка ми беше сложила.

На самата сватба, пред всички гости, пуснах записите, където ясно се виждаше какво представлява Джена – нейната жестокост и манипулации. Всички в залата се обърнаха срещу нея. Джена пробва да се оправдае, но видеото говореше достатъчно. Охраната я изведе. След няколко дни тя се върна и започна да крещи пред входа, затова извиках полицията. На следващия ден подадох молба за ограничителна заповед.

Само седмица по-късно осиновяването стана официално. Тримата с близначките се разплакахме в съдебната зала, сигурни, че вече няма кой да ни раздели. Вечерта си направихме вечеря, запалихме свещ за мама и се прегърнахме. Семейството ни не стана това, което си представях някога – но вече бяхме истинско семейство, защитени и у дома.

Животът понякога поставя пред изпитания, но най-важното е да си заедно с хората, които обичаш. Останалото винаги си идва на мястото.

Може би най-голямата сила идва от това да останеш близо до тези, които са важни за теб, дори когато животът се обърне неочаквано.