Доктора и фермера от Болярино – братя по съдба, братя по оръжие

В понеделник сутринта в сградата на пловдивския Окръжен съд трябваше да бъде даден старт на делото срещу д-р Иван Димитров, който ще бъде съден за убийството на Георги Джевизов – Плъха. Преди година Доктора застреля крадеца, докато си набелязвал плячка в гаража му /обиран вече няколко пъти/. По ирония на съдбата същият ден вниманието на обществото бе ангажирано с почти идентичен като мотив и реакция казус- кипърският бизнесмен Димитракис Пирилис прегази умишлено с джипа си рецидивист, който е влязъл във фермата му да краде животни и люцерна / за пореден път/.

Паралелите между двата случая са очевидни. И двата пъти имаме извършено най- тежкото престъпление – убийство. Извършителите на двете престъпления са хора, уважавани в обществото – лекар, спасил стотици и земеделец, който се грижи за земята и добитъка си, като осигурява поминък на хората от селото, в което живее. Жертвите на двете убийства са рецидивисти с огромни криминални досиета. Мотивът също е еднакъв – защита на личната собственост. Различна в случая беше само реакцията на институциите, защото ако преди година забавените им действия станаха причина за масови протести в защита на Доктора, този път действаха светкавично и всички участници в среднощния екшън край Болярино осъмнаха в ареста.

Това обаче изобщо не е края на историята. Повтарящите се сценарии предизвикват огромно недоволство сред хората – заради жертвите, заради терора, заради безнаказаността. И ако според Наказателния кодекс Доктора и кипъреца могат да отнесат тежки присъди, то в очите на обществото те са истински герои.

Прегазеният край Болярино Петър Гаджанов е осъждан 14 пъти за кражби и грабежи. Поне толкова пъти е попадал в ръцете на правосъдието. Според кмета на Белозем Иван Тачев, въпросният крадец от малък е по затворите. Въпреки, че брат му е категоричен, че в затвора Петър е преживял катарзис, последните му действия изобщо не подкрепят тази теза. По- скоро бихме могли да предположим, че кипърецът е прекъснал „творческия път” на Гаджанов, решавайки да вземе правосъдието в собствените си ръце. Неговите съучастници от махалата на Белозем също са „вещи в занаята” и са натрупали солиден стаж зад решетките.

Да припомним накратко и престъпната кариера на Плъха, чиито роднини сега претендират сериозно обезщетение. Първите му стъпки са документирани от полицията чак, когато става на 22 години. Специализира се е в изключително трудни за доказване престъпления – взломни кражби. Първоначално действа така, че да влезе и излезе незабелязан от собствениците на жилището. Предпочита апартаментите около центъра и в кв. „Мараша”. Има си и партньор, който му помага в изкатерването и в изнасянето на крадените вещи. Така през 2002 и 2003 година, двамата се отчитат с множество кражби, от които обаче оперативните работници успяват да докажат около 10, в това число и две, квалифицирани като грабеж.

След „успехите” смелостта на Плъха и съратника му нараства. Апетитите им – също. Вероятно затова, когато на 2 декември 2003 година, след полунощ, влизат в къща на улица „Авксентий Велешки”, не се задоволяват само с намерените дребни пари. Те събуждат стопанката на къщата – 86-годишната баба Виолета, настаняват я в един от фотьойлите и я завързват. Настояват да им каже къде е скрила парите си и за да бъдат по-убедителни, съучастникът на Джевизов увива кожен колан около врата на бабата, аДжевизов последователно прави разрези по ръцете ѝ. Възрастната жена остава полужива , като преди това им дава всичките си пари – 650 лева. /В онези години времето е такова, че заплата от 400 лева се смята за повече от добра/. Двамата цигани, само за една вечер, си докарват приличен месечен доход, на цената на неописуемия ужас и страдание, причинени на пенсионерката.

А докато полицията все още издирва неизвестните извършители, кошмарът на среднощното нападение очаква друг пенсионер. Плъха и приятелят му си набелязват апартамент в един от блоковете на бул. „Васил Априлов” и в ранната студена утрин на 10 декември 2003 година разбиват вратата на терасата на жилището. Обитава го 78-годишен пенсионер. Измъкнат е от леглото, а след това бит и е изтезаван – крадците не вярват, че няма пари в жилището. Находката им този път не е голяма – 150 лева, две видеокасети и четири аудиокасети. Пребитият и окървавен пенсионер запазва достатъчно съзнание и самообладание и след задържането на престъпниците, уверено ще ги посочи в редицата за разпознаване. Благодарение на него Джевизов и съучастникът му получават присъди, които, макар и тежки по размер, надали съответстват на всичко извършено от двамата.

По своя прищявка или по съвет на адвокат, през есента на 2004 година, Джевизов подава молба за промяна на личните си данни. Твърди, че датата на раждане, записана в личните му документи, не съответства на истинската. След надлежен акт, макар и вече подсъдим, получава нова дата на раждане в документите си, а оттам – и нов единен граждански номер. Кражбите, грабежите и изтезанията остават на сметката на предишния му ЕГН и дълго време Джевизов се води с чисто досие. На нова сметка, до злощастното си ходене „на доктор” , Джевизов успява да натрупа доказани седем взломни кражби, една съпротива при арест и едно притежание на наркотични вещества.

Двамата пенсионери, жертва на жестоките грабежи, не доживяват окончателния край на престъпната дейност на Плъха – умира през 2010 година, а Никола – през 2016 година.

Случат “Болярино” идва на фона на обсъжданите промени за разширяване на статута на неизбежната отбрана. Миналата седмица парламентът прие на първо четене облекчаване на режима и според промените “неизбежна отбрана” се счита нападение над всеки, който влезе противозаконно в чуждо жилище. Вторият случай е, ако нападението е насочено “срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго” – в случай, че нападателите са повече от един, един е, но е въоръжен, или самото нападение се случва нощем – без значение от колко лица са.

Въпреки, че юристи вече критикуват остро промените, то случаи като „Доктора” и „Болярино” със сигурност увеличават шансовете на поддръжниците им. Обществото трудно би преглътнало осъдителни присъди на обвинените за двете убийства. От едната страна на ще бъдат извършителите , които са защитили своята собственост,/ а в случая на Доктора и живота си/, а от другата страна са жертвите с многобройните им престъпления.

И тъй като разликата между правосъдие и справедливост в държавата ни е изключително осезаема, то всяка присъда /с изключение на оправдателната/ ще предизвика огромно недоволство.

Дали обаче превръщането ни в Дивия Запад е решение на проблемите? Гражданите ли трябва да защитават дома си и бизнеса си с оръжия в ръка? Не е ли това задължение на институциите? Саморазправата не е нито справедливост, нито правосъдие.

Източник: trafficnews

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *