Петромир спи по бензиностанции, къпе се в хотел срещу 3 лв., но не иска подаяния, а работа

“Прося работа, а не пари. Никой не иска да ме наеме, защото имам 13% инвалидност от ТЕЛК. Израснах по сиропиталища, родителите ми са алкохолици и ме изоставиха като бебе. Тежко е.” С тези думи започва изповедта си пред “България Днес” Петромир Емилов. Откриваме 26-годишния мъж в Южния парк, където синеокият младеж заговаря столичани с молба за работа. Колкото и хора да се бъркат за стотинки, той не ги приема. Моли да му бъде осигурена работа и той сам да изкарва прехраната си.

“Живея в център за временно настаняване в София. Там има хора с психически проблеми и е много тежко. Крадат ми храната от шкафчето, нападат ме. Затова спя в една бензиностанция в квартал “Лозенец”, къпя се в хотел до “Руски паметник”, където познавам рецепционистката и ме пуска срещу 3 лв., а през деня съм по паркове и търся работа. Оцелявам някак, но е много трудно”, разказва Петромир.

Преди години кола помита мъжа на пешеходна пътека и надробява левия му крак. Следват множество интервенции, забити пирони в крака и бавно възстановяване.

“Заради това не искат да ме вземат на работа. За последно опитах в автомивка и пак ме отрязаха заради 13-те процента инвалидност. Чувствам се в безизходица”, вдига рамене Емилов.

Той е родом от монтанското село Брусарци. Целия си живот е прекарал в социални домове във Враца, Роман и София. Още като бебе родителите му го изоставили.

“Те бяха алкохолици, после го разбрах. Срещнах ги по-късно, познах ги и се опитах да ги заговоря. Каква майка и баща сме ти – ми отговориха. Казах им да са живи и здрави и повече не съм ги търсил”, споделя още мъжът, който е облечен с тениска и къси гащи, подарени му от случайно минаващ мъж преди броени дни.

Петромир няма проблем с общуването – разговорлив е и опитва да намери своето място под слънцето. Не е агресивен и не е типичният просяк. Мечтае само за работа, дом и добро момиче, с което да се събере.

Петромир има телефон, но няма сим карта, защото живеещи в центъра я счупили. Няма нито компютър, нито лаптоп, а връзката с него е изключително трудна. Всички близки и роднини са се отдръпнали от него през годините и никой не му подава ръка.

“Затова искам работа, а не подаяния. Мога да работя всичко. Взимам ли заплата, ще имам и дом, а после и приятелка мога да си намеря и да създам семейство. Моля ви, не ме отритвайте”, споделя сиракът с живи родители.

Източник: plovdiv24

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *