Съкровище за 16 800 млрд. на дъното на Черно море

Съкровище за 16 800 млрд. на дъното на Черно море

Нови изследвания показват, че сме много по-близо до експлоатацията на неконвенционални източници на енергоносители от морето, отколкото се смяташе досега.
Откритията са изключително важни, тъй като богатствата, скрити в недрата на Черно море, могат не само да ни отърват от енергийната зависимост, а дори да направят от страната ни водеща сила в добива на горива и електроенергия.
Интересното е, че до преди година учените говореха, че до промишленото усвояване на несметните количества природен газ, добиван от хидрати,
ще се стигне чак след едно поколение, докато в момента оптимистични резултати сочат, че само до няколко години това е възможно.

 

По мнението на специалистите заради уникалните си качества нашето море е потенциално
най-големият източник на евтина енергия
не само у нас, а и в световен мащаб. Една от най-интересните възможности предлагат т. нар. газови хидрати, представляващи твърд кондензат на природен газ. Тази субстанция е стабилна само при ниски температури и при налягане над 40 атмосфери. Ако се извади на повърхността, твърдият кондензат бързо се топи, като при това става изгаряне на метан.

За първи път наличието на ценната суровина е установена именно в Черно море през 1971 г. Успешното добиване на природен газ от хидрати е на практика неизчерпаем източник на енергия, защото според проучванията запасите ще стигнат за период от 64 000 години. Затова е окуражаващо, че най-новите изследвания, направени по проекта SUGAR от германския кораб “Maria S. Merian”,
доказват огромни количества газови хидрати
не само в Черно море като цяло, а и конкретно в близост до българското крайбрежие. Нещо повече – очаква се догодина да бъдат направени първите опити за добив на газ от хидратите в нашата акватория.
“Тази експедиция е първото мащабно и детайлно изследване на газовите хидрати в изключителната икономическа зона на България и
предварителните
резултати надхвърлиха очакванията ни
– споделя пред “168 часа” доц. д-р Атанас Василев от Института по океанология, който участва в експедицията. – Проведени са 2D и 3D сеизмични и електромагнитни изследвания, измервания на топлинния поток и геохимично пробонабиране.
Вероятно е догодина да бъдат проведени и първите научни тестове за добив в българската икономическа зона.”
Окончателните резултати от експедицията ще бъдат обявени от колектива на немския проект SUGAR, в рамките на който са проведени тези изследвания.

 

Въпреки че в Института по океанология към БАН още от 2000 г. се разработва многопараметричен модел за изучаване на газовите хидрати,
засега е трудно
да се каже с точност какви са запасите от тях
Със сигурност обаче количеството се измерва в астрономически цифри.
“Съществуващите данни не позволяват еднозначна оценка за басейна на Черно море, затова са изследвани оптимистичен и песимистичен модел.
Така според оптимистичния модел площта на зоната на стабилност на газови хидрати в Черно море е 280 000 кв. км и 290 000 кв. км по песимистичния.
Обемът на зоната на стабилност на газовите хидрати е съответно 76 000 куб. км и
9 200 куб. км. При това средното запълване на зоната за стабилност с газови хидрати е между 8,5% и 1,2%.
Обемът на газовите хидрати е в рамките на 6 500 куб. км и 115 куб. км , а количеството на метана в хидратите – 44 000 куб. км и 500 куб. км.”, обяснява доц. Василев, който е един от водещите учени в тази област у нас.
Като имаме впредвид, че един куб. км е равен на 1 млрд. куб. м, а 1000 куб. м метан по междунардни цени е около 270 лева, груба сметка показва, че на дъното на морето под формата на хидрати лежи астрономическата сума от 16 280 млрд. лева. За сравнение числото е съизмеримо с брутния вътрешен продукт
на България за 407 години.
Освен това, по предварителните оценки на Института по океанология между 10 и 20% от това богатство се намира в наши води. Според сеизмичните записи и определено по оптимистичния модел пък количеството метан в икономическата ни черноморска зона възлиза на 7 500 куб. км, става ясно още от данните.
Засега опитите за добиване на метан се ориентират към местата с най-висока концентрация на хидрати, казват учените. При това се предполага, че от “горящия лед”, както още наричат хидратите, може да се добиват и други газове.
“Разработваните и тествани технологии за извличане на метан от метанови хидрати са насочени към най-добрите колектори в зоната за стабилност на газовите хидрати – едрозърнести пясъци, откривани в морското продължение на речните русла. За Черно море се предполага, че 10% от обема на зоната на стабилност е с подобни условия.

 

Вероятно е съществуването и на хидрати на сероводорода
Такава площ се изследва в турската икономическа зона, а по неокончателни данни се набелязва и в българската”, обяснява океанологът.
Данните са обнадеждаващи, особено на фона на световните тенденции в търсенето на алтернативи на добива от конвенционалните находища на газ. Япония вече обяви, че успешно е приложила технология за извличане на метана от хидратите на дъното на океана и се очаква ефектът от добива да е съпоставим с революцията в енергетиката на САЩ, предизвикана от добива на шистов газ.
“Хидрати се срещат в две среди – в криогенните полярни области на сушата и шелфа и в дълбоководните седименти на океаните и моретата. За Черно море зоната на стабилност на газовите хидрати започва при дълбочини на водата 500-900 м и има средна мощност под дъното от 300 м. Първият стабилен пробен добив на метан е в криогенните хидрати на Аляска, а първите експерименти с добив от морски газови хидрати са осъществени от Япония”, информира доц. Атанас Василев.

Още за газовите хидрати, както и как наши учени с успешен експеримент доказаха, че от сероводорода в Черно море може да се произвежда електроенергия и гориво – четете в новия брой на в. “168 часа”

 

Източник: 168chasa

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *