Големите звезди Апостол Карамитев и Григор Вачков умират по време на снимки

Докато снима “Трите смъртни гряха”, издъхва режисьорът Любомир Шарланджиев.

Сигурно няма нищо по-страшно в киното от това да почине главният актьор или актриса. Освен, може би, да секнат окончателно парите на продуцента и така да умре целият филм.

В стогодишната история на родното кино има четири такива случая: три пъти по време на снимки умира актьор и веднъж – режисьор.

Първият случай е през 1939 г. Снима се българската филмова продукция “Те победиха”. Режисьори са Йосип Новак и Борис Борозанов. Новак е и оператор, Борозанов – сценарист. Филмът е мелодрама.

На фона на Първата световна война авторите използват класическия любовен триъгълник, за да разкажат драмата на героите си. След много перипетии историята във филма завършва с щастлив край.

 

Но по време на снимките на 26 май

умира

Богомил Андреев,

който е в главната роля на учителя Драган. Сменя го Аспарух Темелков и филмът е завършен. Премиерата му е през март 1940 г. в кината “Балкан” и “Славейков”.

Богомил Андреев е роден на 8 януари 1891 г. в Кюстендил. Завършва гимназия и Военно училище в София през 1912 г. Участва във войните и през 1921 г. става професионален актьор в Свободния театър в София. Учи в театралната школа във Виена и в частната школа на Николай Масалитинов в Берлин. След завръщането си в България играе последователно в Свободния театър, в драматичната трупа на П. К. Стойчев и на сцената на Русенския театър.

През 1926 г. се връща в родния си град и става актьор и режисьор на читалищния театър. От 1928 г. е в трупата на Народния театър и изпълнява всички роли, играни дотогава от Кръстьо Сарафов.

Сменилият го пред камерата Аспарух Темелков е роден в Бяла, Варненско, на 21 март 1896 г. Работил е в театрите на Пловдив, Хасково и Варна. Бил е директор и режисьор на Софийския градски театър, от 1954-а до 1957 г. ръководи Народния театър.

Той вече има известен опит в киното, когато му се налага да влезе на пожар в “Те победиха”. Дебютира в “Грамада” през 1936 г., а в “Настрадин Ходжа и Хитър Петър” (1939) е тъст на българския хитрец.

 

Следва главна роля в “Стойне у костенурка” (1941). Това е късометражна филмова комедия, режисирана от Борис Борозанов, за да пропагандира поредния държавен заем.

Аспарух Темелков участва и в първите филми на социалистическата кинеманография, а в “Септемврийци” играе самия Георги Димитров.

На 9 ноември 1973 г., докато се снима в главната роля на “Сватбите на Йоан Асен”,

ракът побеждава

Апостол Карамитев

Покруса смазва целия екип. Очарованието и магията, която актьорът има върху всички, е толкова силна, че шокът е за човека Апостол. Никой не мисли какво ще стане с филма по-нататък. Обсъждани са два варианта. Снимките да се прекратят и заснетият материал да остане като документ за последната роля на Апостол. Или филмът да се довърши с друг актьор в ролята на Йоан Асен.

 

Режисьорът Вили Цанков решава това да е Коста Цонев, който играе ролята на брата на Йоан Асен – княз Александър. “Ти знаеш какво правеше Апостол и с играта си просто трябва да загатнеш за неговата емоционалност”, мотивира той актьора.

Филмът започва със следния монолог на Коста Цонев:

В този филм играя ролята на княз Александър. Разказвам за необикновения живот на моя брат цар Йоан Асен. Неговата роля изпълнява моят незабравим колега Апостол Карамитев. Той почина.

Това се случи, когато много сцени в различни места от филма не бяха заснети, тъй като един филм не се снима последователно. Аз ще го заместя в тези сцени, за което моля да бъда извинен.

Позволих си това, защото решихме, че трябва да го замести неговият брат. И защото зная, че много от вас желаят да видят последното произведение на големия артист. Моята задача е трудна. В тези сцени ще разговарям сам със себе си. И затова ще поискам от вас със силата на вашата фантазия да превърнете фиданката на моя талант в гората на Апостол Карамитев.

Първият епизод, в който Коста Цонев трябва да влезе в кожата едновременно и на Йоан Асен, и на Апостол Карамитев, пропада снимачно. Цонев е гримиран, облечен и застава пред камерата. Следва командата на режисьора. Актьорът стои и не може да произнесе нито дума. От очите ми рукват сълзи. Чува как хлипат всички в залата, начело с Вили Цанков. Той спира снимките и разпуска екипа. Трябват поне 24 часа, за да се преодолее този емоционален срив. Филмът е заснет, премиерата му е на 3 януари 1975 г.

“Мера според мера”

е последният филм

на Григор Вачков,

който умира по време на снимките. През 1980 г. Дюлгеров търси актьор за Постол войвода, който да му прилича физически. Войводата бил сухоляв, с изпито лице – “средно на бой, со мустаки, но файкеше место”.

Току-що приятелят на Дюлгеров Едуард Захариев е заснел Григор Вачков в “Мъжки времена”, където актьорът прави изключително силна драматична роля. Един ден Вачков вози двамата режисьори с колата си. И в огледалото за обратно виждане Дюлгеров съзира само очите на актьора.

Страхотни очи! С много мъка в тях, с много доброта, с много ум, пълноценни едни такива. И Дюлгеров си казва: къде съм тръгнал да търся портретна прилика за Постол войвода…

От планираните 20 епизода с Вачков режисьорът снима само два. Единият е на чардака, когато Постол войвода раздава правосъдие, другият – когато с четата си дебнат да застрелят Вели Пехливан.

 

И в двата актьорът играе толкова гениално, че не се налага втори дубъл. Вачков настоявал за още, но режисьорът отказва – всичко се получава от раз. След смъртта на актьора на Дюлгеров му идва да се гръмне, че не го е послушал. Ако е имал такива дубли, е можел да ги използва в други епизоди с войводата.

Дюлгеров променя сценаря и съкращава епизодите с Постол войвода. Не кани друг актьор за ролята, използва мъж от района на снимките, който има известна прилика с Гришата. Облича го в неговите дрехи и го снима от далечен план и без реплики.

На 22 юли 1979 г., докато режисира филма “Трите смъртни гряха”

умира Любомир

Шарланджиев –

Шарлето.

 

Във филма играе съпругата му Невена Коканова, както и Григор Вачков. Актьорът напуска този свят само 9 месеца след смъртта на своя близък приятел. Но преди това успява да убеди Невена да довърши снимачно филма. И актрисата го прави, въпреки че никога не се е занимавала с режисура.

Филмът е по сценарий на Димитър Вълев и е осмият по ред в творческата кариера на Шарланджиев. Към тях трябва да прибавим и знаменития сериал “На всеки километър”, заснет в съавторство с Неделчо Чернев.

В началото на 70-те години Шарланджиев работи по идеята да направи римейк на “Тютюн” , за ролята на Ирина има предвид Коканова. По ред причини, главно финансови, проектът пропада.

Източник: spomen

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *