Влади Въргала БЕСЕН: Оказа се, че Красимир Горсов е…

През 1990 г. Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и още няколко млади ентусиасти създават телевизионното предаване „Ку-Ку“, което бързо се превръща в истински феномен. Форматът съчетава смела публицистика със скечове, а хората от екипа се издигат до статута на национални звезди.

Днес, 35 години по-късно, разговаряме с един от най-важните участници в студентската програма – Влади Въргала, когото мнозина наричат шоумен легенда. Говорим не само за неговия път в изкуството, но и за случая с Мануела Горсова, момичето, което става инвалид след катастрофа, причинена от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, управлявал автомобила си след употреба на алкохол. Влади, бивш ученик на Стефан Данаилов, подкрепя Мануела от години и не крие разочарованието си от баща й Красимир Горсов, който е похарчил средствата, предназначени за лечението й, проиграл ги е на комар и през октомври миналата година изчезва безследно.

– Влади, в последния брой на „Уикенд“ се спомена, че сте участвал в ремонта на жилището на Мануела Горсова. Може ли да разкажете повече по този въпрос?

– Мануела и майка й Диана, която неотлъчно се грижи за нея, вече живеят в обновен апартамент. Вече е монтирана и платформа пред входа, с която инвалидната количка лесно се спуска, за да може Мануела да излиза навън. Апартаментът не бе ремонтиран в продължение на 15 години, а момичето стоеше постоянно в дома си. С помощта на приятели и добри хора, за седмица успяхме да направим ремонта напълно безвъзмездно и инсталирахме платформата. Докато траеше ремонтът, Мануела и Диана временно живееха на друго място.

– Как реагира Мануела, когато излезе навън след толкова време?

– И двете с майка й бяха напрегнати, което е напълно естествено за хора, които дълго време не са напускали жилището си. След като приключи ремонтът и поставихме платформата, Диана може вече сама да извежда Мануела, когато времето позволява, без да зависи от помощта на други хора.

– Кои хора и приятели се включиха в ремонта и поставянето на платформата?

– Около 30-40 души се включиха с труд и средства, за да се реализира тази кауза, която дори действията на бащата на Мануела не успяха да провалят. Него не бих могъл да нарека дори животно, защото ще обидя животните. Повечето бяха мои близки, но имаше и нови хора, които срещнах на място. Ще изброя някои, защото доброто трябва да се показва – тези хора бяха светлината за Мануела и Диана в тежък момент. Всичко тръгна от Мария Александрова, която дари и организира монтажа на платформата и външната рампа – стойността е петцифрена сума. Мария се зае и с цялата документация и разрешителни. Благодарности и към кмета на район „Триадица” Тодор Божинов, арх. Михалев и инж. Елена Димитрова за подкрепата! С мотоклуб „Роверс” влязохме в петък, разчистихме пода и стените, изнесохме мебелите. В събота и неделя Лило боядиса, Асен пое ВиК, Илия оправи вратите и бравите. Веско Иванов осигури ламината, а Малчо, Смешния и Каската го монтираха. Пепи от „Ди Ем макс” даде боите, материалите и инструментите. Лили от „Ай Кеър” изчисти всичко до блясък. Мотоклуб „Калашниците” купиха новите гардероби, скринове и шкафове.

– Защо апартаментът на Мануела не е ремонтиран толкова време, въпреки че има налични средства от дарителски сметки и застрахователя?

– Въпреки че бащата на Мануела, Красимир Горсов, ме убеждаваше неведнъж, че му трябвали пари за ремонт и че прави подобрения, на практика нищо не бе направено. По моите сметки, платформата трябваше да бъде поставена преди години. Всъщност Мануела не е излизала навън 15 години, защото Диана не е имала възможност да я изведе с количката.

– Какво знаете в момента за Красимир Горсов?

– Не знам нищо за него и не желая да знам. Не ме интересува – за мен този човек не съществува. Красимир е човек, който буди в мен най-лошите мисли и чувства. Не искам да говоря повече за него. По-важното е какво още може да се направи за Мануела и Диана.

– Има слухове, че може вече дори да не е между живите…

– Доколкото знам, е жив и се крие при майка си. Чух, че някой го е засичал и в столичния квартал „Люлин”, но аз се съмнявам, защото в София има хора, които го издирват активно. Това са колектори, които не изпращат призовки, а действат директно. Красимир Горсов е натрупал дългове и към частни лихвари. Доста изобретателен се оказва, когато става дума за намиране на пари…

– Диана е подала жалба в прокуратурата срещу Красимир Горсов за източването на двете сметки на Мануела. Има ли развитие?

– Нищо не се е случило. Ако ставаше дума за друг човек, досега щеше вече да е осъден и в затвора, но в този случай законът е „дума срещу дума”. Единият казва, че другият е взел парите, а другият твърди, че ги е похарчил за лекарства. Диана е знаела само за средствата от застрахователя и е мислела, че не се пипат. За дарителската сметка дори не е била уведомена.

– Имало ли е опит Красимир да се свърже с Диана?

– Не. Напълно съзнателно е изтеглил парите от двете сметки и е оставил дъщеря си, която е напълно обездвижена, и Диана – безпомощна и сама, на милостта на непознати. Красимир е мърша, отпадък. Изобщо не искам да разсъждавам за него. Като се сетя за този човек, ми идват разни мисли…

– С какви средства разполагат Мануела и Диана в момента за живот?

– Получават 1800 лева месечно – това са парите, които Диана взима като личен асистент и пенсията от ТЕЛК за Мануела. Средствата не достигат, особено като се има предвид, че рехабилитацията на Мануела, която е напълно обездвижена, е през ден и е скъпа. За щастие, рехабилитаторката Рени работи почти безплатно заради детето. Надежда, приятелка, ще даде събрани ваучери за храна на стойност 2000 лева на Диана. На 2 септември Мануела отпразнува рождения си ден в ремонтирания дом, а тортата и сладките бяха подарък от „100 грама сладки”.

– Защо не стартирате дарителска кампания за Мануела?

– Сметката не е закрита, но вече Красимир няма достъп до нея. Диана никога не е искала помощ – не защото не й трябва, а защото не може да моли. Това, разбира се, не пречи на хората да се сетят сами. В момента обществото изглежда по-заинтересовано от това, че бащата Красимир е изхарчил парите на детето. Възможно е някои да свързват Мануела с него и да се притесняват от дарителски призиви. Въпреки това, ние – група приятели и добри хора, ще продължим да помагаме на Диана и Мануела. Трябва да се има предвид, че у нас има много хора в нужда, повече отколкото може да им се помогне. Важно е всеки да осъзнае, че може да бъде помощ и решение за някого. Както направихме и ние – не сме фондация, не сме организация, просто казахме „Хайде” и променихме съдбата на тези две жени. Всеки е способен на същото. Усещането след това е велико!

– С какви актьорски проекти сте ангажиран тази есен?

– В момента играя в три различни постановки. Едната е с трупата на Ловешкия театър – „Брачен договор”. Тази комедия се различава от обичайните – няма вулгарен хумор, а е стойностна и се приема отлично. В „Брачен договор” ми е истинско удоволствие да играя с Диана Спасова – разбираме се само с поглед. На 23 ноември ще сме в „Сълза и смях”. Втората постановка е „Зад кулисите” на Надя Асенова – спектакъл, който няма аналог у нас, съчетаващ театър, акробатика, фигурно пързаляне, комедия, водевил и мюзикъл. Много е въздействащ. Казал съм и пак ще кажа: ако има дори един недоволен зрител от „Зад кулисите”, лично ще върна парите за билета. На 3 ноември ще играем в „Сълза и смях”. Освен това продължавам и с „Мемоарите на един Въргал”, който не е стендъп комедия и няма шаблонни скечове с мутри, а се възприема като цялостен филм.

– Не споменахте нищо за участия във филми и сериали.

– В момента се изявявам само в театъра – там се чувствам най-добре. В театъра няма големи пари, но това е моята ниша. Парите са важни, но не са всичко. Любо Кабакчиев някога е казал: „Деца, запомнете от мен, че театърът е надпис на брега до вълните!”. Има хора, които продължават да търсят смисъл, вълнуват се от доброто и злото – за тях театърът е оазис. Аз съм минал през всички сфери – театър, кино, телевизия, шоубизнес, писане, режисура, продуциране. Във всяко начинание, с което съм се захващал, съм постигал успех и то е доказано във времето. Винаги съм работил с усещане за мисия – да правя света по-добър, да помагам на хората да вървят напред. За съжаление, се оказа, че такова нещо не съществува. При всички ангажименти парите винаги излизат на преден план. Когато има възможност за печалба, се хвърля енергия, без значение от качеството или резултата.

– Как са вашите близки?

– Всички са добре. Майка ми се държи. Има нова приятелка – котката Добринка, която се чувства чудесно в скута й. Дъщеря ми реши да живее във Варна – от началото на лятото е там и работи в център за деца с аутизъм. Синът ми също е добре. Брат ми Костя се върна от Украйна, след като навърши 60 години и вече може да напуска воюващата страна. Наскоро пак замина натам. Снахата и близначките – двете дъщери, останаха тук, в България, работят и учат. Майка им работи на две места. Бившата ми съпруга Силвия вече 15 години се занимава с фотография и е име в тази сфера.