Доживотен затвор за жестоки убийци, независимо че признават

Цивилизованата, разумната държава – в лицето на полицията, прокуратурата и експертите психиатри, трябва да отговори на всички предизвикателства, които трагедията с четворното убийство в Нови Искър поставя пред тях. Това означава, че, първо, трябва да се докаже, че задържаният е убиецът, и второ, да се постанови справедливата присъда в рамките на закона.

Трябва също така да се отговори и на въпроса за същността на убиеца, защото хората се питат: Нормален ли е, за да избие близките си? Те разсъждават, водени от собственото си разбиране за ценността на живота. А тези, които извършват убийства, имат друг свят – на моралната лудост, свят, в който човешкият живот няма стойност.

Според мене четворното убийство е

извършено от

вменяем човек,

макар че е прекалено претенциозно да го казвам само дни след престъплението. Но има класически белези, които могат да наведат спокойно на този извод.

Има доказателства, че задържаният е епилептик и е търсил психиатрична помощ. Това е психическо заболяване, но то не води до това епилептикът да не разбира постъпките си и той може да носи наказателна отговорност. Може да се е отключило друго психическо заболяване, твърди се, че между 20 и 30 г. шизофренията може да се прояви, но това не става автоматично.

При шизофреника двойствеността на личността се проявява и тя има предварителни симптоми, които са характерни и се долавят. Към този момент обаче няма данни задържаният да е имал такива симптоми. Освен това шизофренията сама по себе си също не означава невменяемост, за нея трябва да е имало едно особено състояние на психоза и това се установява от експертите.

Този човек е

завил труповете

с одеяла,

за да може да ги изхвърли, изчистил е кръвта, предполагам, че е измил и брадвата, т.е. извършил е целенасочени действия, за да прикрие престъплението. Това не е типичното шизофренно убийство.

Мисля, че няма да е трудно на полицията и прокуратурата да докажат авторството на престъплението.

Има кръв, намерена е брадвата, експертите ще изземат отпечатъци от нея. Задържаният е направил самопризнания, въпреки че самите признания трябва да бъдат съпроводени с други доказателства, за да бъде осъден.

Ако експертизата докаже, че този човек е внемяем, той ще влезе в съдебната зала, вероятно със служебен защитник, което не означава, че колегата в рамките на закона няма да му защити правата. Едно от правата на хора, избили други човешки същества, е, че ако признаят фактите в обвинителния акт, съдът задължително заменя доживотния затвор без замяна с лишаване от свобода между 20 и 30 г. Всеки един сериен убиец, масов убиец има тази привилегия от закона да не остане до края на живота си зад решетките. При сегашния закон някой може да влезе в училище, университет или друго обществено място, да застреля с автомат 20 човека, да признае фактите и да се спаси от доживотен затвор.

Това е погрешен подход на нашето законодателство. Не прилича на адкокат да дава идеи за по-тежки санкции, но все пак аз съм и човек, и гражданин. Зверските, ужасяващите убийства не се наказват справедливо и затова трябва да се промени законът.

В Европейския съюз остро възразяват, че у нас има наказание “доживотен затвор без замяна”, ако подсъдимият не признае вината си.

В ЕС казват, че

не трябва да има

такава присъда,

защото се получава разпад на личността, осъденият няма надежда и т.н. Това звучи много хуманно, но то е валидно за Люксембург, Холандия, Белгия, за цивилизовани държави, в които няма такива зверски престъпления.

Законодателството трябва да отговаря на конкретните изисквания на дадена държава и общество, то не е абстракция, която се отнася за всички и е извън времето и мястото. И затова нашето Народно събрание трябва да застане категорично срещу хуманните разбирания на европейските институции и да каже – в България поне засега се налага да остане така, т.е. националните интереси да надхвърлят принципите на солидарността. Все пак ние сме суверенна държава. Освен това доживотният затвор не противоречи на християнския канон, който казва, че само Господ отнема живот.

Смятам, че съкратената процедура, при която подсъдимият признава фактите и доживотният затвор му се заменя с 20 до 30 г., не трябва да се прилага при изключително тежки, жестоки престъпления. Просто трябва да се запише в закона, че при особено тежки случаи на убийства, тероризъм не се прилага съкратеното съдебно следствие.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: 24 часа