Аркутино „убива“ Людмила Живкова

Над плажа в Аркутино има няколко недовършени бетонни сгради, които от десетилетия стърчат изтърбушени и зеещи с лице към морето. Около тях са израснали дървета и храсти, които са естествен преход към пясъчните дюни с техните уникални цветя и треви. Повечето плажуващи, които идват тук само веднъж годишно през лятото, редовно задават въпроса какво всъщност е недостроеното нещо, което гледа към изгрева в Черно море.

Това нещо е всъщност онова, което може би е убило Людмила Живкова през 1981 г. Дъщерята на Тодор Живков иска в тези сгради, които и сега изглеждат интересни и различни като архитектурно решение, да приютят най-талантливите деца на България и на света, за да се обучават и да станат бъдещите ръководители на Земята в организации като ООН и ЮНЕСКО. Людмила се опитва да изгради бъдещ елит, който да управлява света без войни, а само чрез взаимно разбирателство, сътрудничество и взеимопомощ. Това са и основните принципи на асамблеята „Знаме на мира“, която Живкова организира два пъти в България, преди да умре.

Но в центъра на тогавашния социалистически свят – в Москва, са много недоволни от намеренията на Живкова и според някои именно идеята за елитно училище в Аркутино подписва смъртната й присъда. В недовършените сгради в Аркутино трябвало да се обучават над 250 български и чуждестранни деца по специална програма. Тя е взаимствана малко след смъртта на Людмила Живкова и по нея започва обучението в т.нар. колежи на обединения свят. Днес ги има в най-развитите страни, като техен патрон е британският престолонаследник принц Чарлз, а от България ежегодно Фондация „Кирил и Методий“ изпраща по двама тийнейджъри със стипендия в някои от колежите.

Но идеите на Людмила Живкова за асамблеята, за училището за талантливи деца на Аркутино, за друго училище в Странджа планина не се харесват в Москва. Поне така твърди един от най-близките й сътрудници Стефан Симеонов, като уточнява, че в Съветския съюз се ядосали на проекта „Звездна карта“ на Людмила за талантливите деца. Освен училището в Аркутино и асамблеята, в рамките на проекта трябвало да се направи картотека на всички или на повечето талантливи деца по света, за да се превърнат те в приятели на България.

След като оцелява в тежка катастрофа през 1973 г., Людмила Живкова се обръща към източните учения и се сближава със семейство Елена и Николай Рьорих. Така постепенно се обгражда с кръг от хора, работещи за духовно развитие на личността. Наричт себе си Служители на светлината. Проповядват свят без войни, свят на разбирателство и взаимно уважение на всички хора. Има сведения, че в самия край на живота си Людмила Живкова се е опитвала да събере всички хора с екстрасензорни възприятия, т.нар. екстрасенси. Искала е да използва възможностите им за развитието на България. Но това също не се харесва на Москва. Людмила умира, без да е успяла да събере екстрасенсите.

Чевената принцеса знаела кога и как ще умре

Людмила Живкова умира внезапно за цяла България и за собственото си семейство на 21 юли 1981 г. От тогава до днес над смъртта й витаят съмнения и подозрения, че е убита, защото е „настъпила“ различни интереси у нас, в тогавашния СССР, в Западна Европа или някъде другаде по света. Често се цитира баща й – Тодор Живков, който е принуден да каже: „Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно вмешателство. Възможно е и аз да не зная всичко докрай“.

Всъщност, Людмила Живкова е знаела кога и как ще умре. При едно от посещенията си в Индия тамошен гуру й дава да прочете древна книга. От нея тя разбира деня и часа на смъртта си, както и това, че след три прераждания ще спаси България и света. Ще се прероди като красива руса жена, която с помощта на сабя в ръката ще открие космическите тайни, скрити в Странджа и ще изкорени злото. Това твърди родопският писател Христо Красин от Ардино в книгата си „Вълчан войвода и златото на Рим“.

Години наред Красин прави собствено проучване за дъщерята на Тодор Живков. Категоричен е, че Людмила е станала жертва на комунистическото иманярство от най-високо ниво в ЦК на БКП, както и на усилията на чужди държави да обсебят митичното богатство в Странджа. Именно в Странджа дъщерята на Живков искала да направи другия център, който да работи заедно с училището в Аркутино. Странджанският център трябвало да се казва Евросвати по подобие на индийския център на Николай Рьорих Урусвати.

Удавена е във ваната

Писателят Христо Красин твърди, че Людмила Живкова е удавена във ваната. Именно така я открива прислужницата на 21 юли 1981 г. Своите съмнения, че Людмила е отровена, споделя в книгата „Отровите на Кремъл“ руският дисидент Аркадий Ваксберг. В началото на 90-те години, когато при Елцин архивите на СССР са отворени, той започва да изучава стотици мистериозни убийства, маскирани като естествена кончина, извършени в Съветския съюз и зад граница, зад които винаги е имало съмнения, че стои ръката на КГБ.

Така Ваксберг стига да голямата тайна, че съветското разузнаване създава опитна лаборатория, където най-големи учени са ангажирани да творят невидими за медицината отрови. Успехите им са зашеметяващи, защото никакви аутопсии не могат да открият в тялото на мъртвите дори микроскопична следа от отрова.
Ваксберг е толкова шашнат от откритието си, че започва да разчовърква един по един най-интересните случаи от съветската история. След тях решава да се заеме със смъртта на изявени дейци и от чужбина. Той започва проучвания за начина, по който са си отишли Георги Димитров и Людмила Живкова, но времето не му достига, защото с идването си на власт Владимир Путин отново затваря архивите.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: Всекиден