Катунище през зимата е нереално красиво място. Това малко селце ще ви очарова с възрожденски дух, природа и зимна идилия! Чуйте и песен от великата Динка Русева (Снимки и ВИДЕО)

Катунище е малко селце сгушено в полите на величествената Стара планина. То се разполага в източните части на планината и е в близост до град Котел в област Сливен. Селото има уникална природа на около през зимата, защото чистия бял сняг го покрива обилно.

Нейковска река преминава през селцето и продължава пътя си към южната му част, която за съжаление вече е необитаема. Тук са уникалните местности с девствена природа, като Вълков чаир, Лисичи дол и Средоряка.

Катунище е доста по-малко от по-известното в местността село Жеравна. Двете села, макар и непосредствено близки едно до друго, са много различни.

Всичко в селцето е автентично запазено от Възрожденския период на България и всяка една частица от него е недокосната от цивилизацията, модерните технологии и шума на града. Църквата на селото е строена през 19 век и се казва „Света Троица“. 

Къщите му са в типичния за региона Възрожденски стил – камчийски. Основите им са от масивни каменни зидове, а нагоре смугло дърво извисява снага.

Не архитектурата и къщите, обаче ни впечатлиха тук. Тук ни спря дъхът девствената природа, недокосната от пагубната ръка на човека. Макар и на една крачка от Жеравна, тук природата е много по различна. Зимата дебелите преспи сняг покриват покривите на къщите, тесните калдъръмени улици и цялото село.

Зимната приказка се разгръща в цялата си красота и само няколко местни жители остават в нея. За разлика от зимата, тук лятото е по-оживено, има къщи за гости, и комплекси, които са активно използвани от туристите, но зимата наплива е слаб.

Тук, в Катунище зимата е сурова и Стара планина не жали, ни хора, ни животни, ни треви и дървета.

Падне ли дълбок сняг, покрие ли черната земя и завие ли селото с дебела перелина, наоколо става като зимна картина на майстор художник. Само черните осанки на дървените къщи и белите зидове се открояват на фона, на зимната идилия. Не случайно тук е живял, според преданията страшния войвода Кара Танас, който е бродил из суровия балкан и е бранел българщината. 

Кара Кольо и Кара Танас

Кара Танас, хайдутувал през първата половина на 19 век. Според Панайот Хитов той бродил с малка дружина повече от 10 години из Стара планина и Югоизточна България като през цялото време не загубил нито един от хората си. Всички те били облечени с еднакви дрехи и носели еднакви оръжия. Вероятно Кара Танас е бил една от причините турците да казват за Катунище, че е „осем къщи, девет хайдутина“. Родната къща на войводата е запазена.

Още от младини Кара Танас бил безстрашен юнак и дори като орял бащините си ниви, ходел постоянно въоръжен – шишенето му било закачено винаги на ралото му. Казват, че веднъж, когато орял нивата, двама турци из засада стреляли върху него. Куршумът обаче попаднал в дебелия му селяфлък и не можал да го нарани опасно. В същия момент той бръква в пазвата си, изважда куршума, спуща го и в тъй готовото си напълнено шишене и се стрелнал подир дирите на убийците. „На ти куршума, амуджа (чичо)!“ – викнал той и тичал, настигнал турците и ги убил.

Жеравна, Сливенско (Константинов, Д. Жеравна, с. 238).

Народна песен за него описана от Захари Стоянов /Вижте второто ВИДЕО по-долу/

Яина през гора вървеше,
с крушев листец свиреше
и на гората думаше:
„Горо ле, горо зелена,
и ти, водица студена!
Вижда ли, горо, хайдуци
Кара Танаса войвода
из тебе, горо, да ходи
и мойто братче да води?“
Птичка изпищя в усое:
„Янке ле, булка хубава!
Защо си толкоз хубава,
кога си така глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдуци
под своя бука зелена.“
Още пиление пееше –
ето че иде дружина;
Кара Танас я водеше,
Иванчо байряк носеше;
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто лато паласки
и двойка пъстри пищови –
не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода!
Янка си отри сълзите,
па ми се викна, провикна:
„Горо ле, горо зелена!
Я развий листи широко,
изкарай клони високо,
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин –
под твойте сенки да ходи,
отбор юнаци да води,
да сече наши душмани
и цариградски султани.“

Катунище през зимата е вълшебство, уют и идилия. Тук можете да се слеете с природата на 100% и да оцените истинското в живота.

Чуйте и се насладете на тази прекрасна песен, изпълнена от великата Динка Русева:

Източник : opoznaybulgaria.com