Къде са децата от „Васко да Гама от село Рупча“? Вижте къде са днес Фори, Женя и Тинчето

Избират Ласкин в парк, пука балоните на децата и е с вързани на обратно маратонки

Преди да започнем една сцена, децата изчезнаха. Намерихме ги в друг квартал, били се заговорили, спомня си Славчо Пеев
Илия Лингорски изял толкова бонбони по време на снимките, че му прилошало
„Тече, всичко тече, времето няма бряг и ни влече – няма как.“
Така започва песента от незабравимия детски сериал „Васко да Гама от село Рупча“.

Зад превъзходния сценарий стоят Братя Мормареви, а режисьор е Димитър Петров – по-известен като създателя на детското кино в България.
От премиерата на култовата лента през 1986 г. минаха 33 години. Тогавашните малчугани от филма днес вече са големи и „168 часа“ ги потърси, за да разкаже историите им.
Децата в главните роли са четири – Васко (Иван Ласкин), Фори (Георги Марков), Женя (Илия Лингорски) и Тинчето (Ирена Минкова). От тях само Ласкин тръгва по актьорските стъпки.
Малко след като сериалът стартира по БНТ, Георги Марков влиза в казармата. Бързо го разпознават, става популярен и това му помага да изкара по-леко войнишката служба.

Въпреки че той не се страхува от камерите още тогава, защото майка му работи в БНТ, решава да застане зад кадър.
„През 1989 г. започнах работа като оператор в БНТ -споделя пред „168 часа“ Георги Марков. – 2 години по-късно влязох във ВИТИЗ, специалност „Операторско майсторство“. След това се захванах с музикални клипове. Впрочем с Иван Ласкин имахме фирма за музикални клипове. Направихме първите два на Мария Илиева, „Червило“ на Дони и Момчил, също някои на Нона Йотова и на Искрен Пецов. За кратко се занимавах и с реклами, а по-късно направих два филма, единият от които е с Ласкин в главна роля, казваше се „Колобър“, криминално-приключенски. Аз бях операторът. С него направихме и едно детско предаване – „Спукано гърне“. Той беше продуцент. В тези години бяхме всеки ден заедно. Имам и други филми. Но сега отново снимам музикални клипове.“
Георги Марков до ден днешен е разпознаваем и по-известен като Фори.
„Наскоро се прибирах от чужбина и на летището в 7 часа сутринта проверяващият паспортите ме гледаше доста изпитателно. Попитах го дали има проблем, а той се ухили и каза „От къде идваш, морски?“. Постоянно ме спират и ме наричат Фори и се снимат с мен.“

Въпреки че са минали 33 години, режисьорът си има своите спомени от „Васко да Гама от село Рупча“.
„Никога няма да забравя сцената с бонбоните – категоричен е Фори. – Ядяхме кутията за Тинчето, бяха много хубави. Обаче не ставаше дубълът, но в един момент те свършиха. В целофаните увиха гадни марципанени бонбони и дубълът стана от първия път. Никой не се лигавеше и не си забрави репликите.”
Бонбоните оставят белег в живота и на още един от малчуганите.

Къдравото, очилато, леко пълничко момче, Илия Лингорски в ролята на Женя, изяжда толкова много от тях, че му прилошава и дори се налага снимките да спрат за малко.
Режисьорът Димитър Петров избира Лингорски с кастинг. Родителите му обаче не са съгласни и дълго време екипът води преговори с тях, за да ги убеди, че момчето им трябва да играе.
Женя е комичен герой
Винаги изпада в конфузни ситуации. Но голямата драма за него е деспотичният характер на баща му музикант, който често го налага по главата с диригентската си палка.

Илия Лингорски не става актьор, въпреки че режисьорът го окуражава да следва режисура. Той обаче не желае да отиде в казарма и записва техническа специалност. Не крие, че от дете го влекат точните науки и инженерните специалности, може би като баща му.
В началото на 1995 г. заминава за Оксфорд, където започва следдипломна изследователска работа.

Има намерение да прави сериозна академична кариера, но след около 2 години напуска университета, без да защити научна степен.
През 1997 г. започва работа в Европейската банка за възстановяване и развитие. Компютрите и моделирането го отвеждат в Лондон, където в средата на 90-те години се търсят много млади специалисти.
После за кратко е в Москва, а през 2002 г. се връща в България.
Влиза в политиката като специалист по инвестиционно банкиране
и професионален финансист. В правителството на Симеон Сакскобургготски става зам.-министър. След това за кратко е заместник-председател на НДСВ, номиниран лично от Симеон Втори.

Сега Илия Лингорски консултира компании предимно в областта на финансите, но и в някои други области, като например енергетиката.
Всъщност Женята във „Васко да Гама от село Рупча“ се бори за сърцето на Тинчето, но негов съперник е Иван Ласкин.
Ирена Минкова, както е истинското й име, не се развива в актьорската професия. Заминава за чужбина и никой не знае как е протекъл животът й.
„Видях я преди около 15 години и точно беше родила, но нищо повече не знам за нея“, споделя Георги Марков.
Светослав Пеев, който играе милиционера в сериала, заяви пред „168 часа“, че вижда Тинчето от време на време в София.

„Винаги се поздравяваме – разказва той. – Тя не живее в България, но си идва често у нас. Не поддържа контакти с актьорската гилдия.“
Ден преди снимките да започнат, се оказва, че главният герой Васко все още не е открит.
Тогава режисьорът Димитър Петров и съпругата му седели на пейка на площадчето пред църквата „Св. Седмочисленици“. Наблизо играели група деца и сред тях създателят на детското кино се впечатлил от едно много пъргаво и с красива муцунка момче, което пукало с прашка балони. Връзките на маратонките му били завързани обратно на стандартния начин. Това е Иван Ласкин, тогава ученик в Седмо софийско училище.

Заради сериала 2 години и половина Ласкин почти не влиза в клас.
Тогава Митко Петров казва, че Ласкин е роден за актьор.
Вероятно по тази причина легендарният Васко завършва ВИТИЗ и играе в сериалите „Магьосници“, „Дунав мост“, „Хайка за вълци“, „Църква за вълци“. Снима се и в игралните филми „Стъклената река“, „Приятелите ме наричат Чичо“, „Най-важните неща“. Участва и в над 20 европейски и американски продукции.

Професионалната му театрална кариера започва в „Сълза и смях“ през 1991 г. Играе на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния, МГТ „Зад канала“ и театър „Българска армия“, в чиято трупа е от 1997 до 2014 г. Напуска го сам и става актьор на свободна практика.
През 2012 г. признава, че има проблем с алкохола, който го погуби на 48-годишна възраст. Иван Ласкин почина на 6 януари тази година.
„Остави жена и деца, това е най-лошото – споделя пред „168 часа“ Славчо Пеев. – Беше един особен човек. Това, което наистина обичаше и харесваше беше Александра. Аз бях много близък с майка й Пепа Николова. И като цяло с тях. Сложно беше. При нас стават сложни неща. Тя ще се справи, бъдете сигурни, защото е едно мъжко момиче.“

В момента Светослав Пеев е главен художествен ръководител в театър „Невена Коканова“ в Дупница.
79-годишният актьор помни снимките на „Васко да Гама от село Рупча“, където играе милиционера. Според него те са били едно изключително приключение.
„Любим спомен ми е, когато трябваше да започнем да снимаме някаква сцена – разказва Пеев. – Митко Петров подготви камерата, но видяхме, че децата ги няма.Започна едно велико търсене. Обърнаха целия квартал, никъде ги нямаше. Откриха ги чак след 2 квартала. Едното от децата, което беше най-голямата скица, но вече не му помня името, го попитаха какво са направили и то отговори: „Заговорихме се“. Беше много смешно.“

По думите му най-голямата заслуга за сериала има Митко Петров.
„За да си режисьор на детски филми, трябва да имаш особени качества, вече няма такива професионалисти – категоричен е Славчо Пеев. – Асистентът на Митко беше доста набожен и много му помагаше. Той успяваше да се справи с децата и усещаше кое има заложби. Те много си играеха с него, направо го съсипваха. Той успя да извади артистичните им качества. Но Митко създаваше атмосферата за снимки. “

Създателят на българското детско кино Димитър Петров почина на 93-годишна възраст
След себе си той остави най-любимите детски филми – „Куче в чекмедже“, „Таралежите се раждат без бодли“ и „С деца на море“.
Повечето от актьорите вече са покойници, но майката на Васко в сериала (Мария Каварджикова) и братът на Женя (Георги Мамалев) все още са действащи артисти.
Каварджикова в момента е по-известна като д-р Евгения Генадиева от сериала „Откраднат живот“.
Преди „Васко да Гама от село Рупча“ тя играе в знаков за нея филм „Оркестър без име“ (1982). Следват „Лавина“ (1982), „Куче в чекмедже“ и др.
Актрисата се омъжва за актьора Константин Цанев, от когото има 2 дъщери. През 1993 г. те се развеждат по приятелски.

Мария Каварджикова си партнира с Георги Мамалев както в „Оркестър без име“, така и във „Васко да Гама от село Рупча“.
Той завършва актьорско майсторство и се впуска в професията.
Става доста известен след 10 години на екран с „Клуб НЛО“, който създава заедно с Павел Поппандов и Велко Кънев.
Поппандов също играе във „Васко да Гама от село Рупча“ като Слави Фотев, баща на Ласкин.
Той продължава с актьорската си кариера, а зад гърба си има над 60 филма.
Безспорно всички актьори от легендарния сериал никога няма да забравят и своята бунтарска песен „Защо, майки и бащи, родители? Нали децата ваши те са. Кажете тогава, защо ръцете, защо са ви дадени? За нас вий блага да творите ли? Защо от нерви разклатени децата си бийте, родители?

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: socbg