1978 г.: Как Илияна Раева не се качи в самолета за Полша и оцеля, а 66 спортисти загинаха

Във фаталния ден трябвало да бъде на самолета ковчег Ту-134, който се разбива
над Враца

15-годишната гимнастичка вдига 40 градуса температура вечерта преди полета. На
нейно място влиза Албена Петрова и загива на място

Двамата свидетели умират при странни обстоятелства – единият от сърдечен удар,
другият се самовзривява

16 март 1978 година. На самолета Ту-134 на БГА „Балкан“, който трябва да пътува
от София до Варшава, се качват 7-членен екипаж и 66 пътници. Сред тях са част
от отбора ни по художествена гимнастика заедно с треньорката Жулиета Шишманова
и помощничката й Румяна Стефанова, които трябвало да се явят на турнир в Полша.

С тях е полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи
Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми, юношеският отбор по футбол
на България и юношеският отбор по баскетбол на Полша.

Денят е слънчев с добра видимост. В 13,24 часа

командирът

Христо Христов получава разрешение за излитане. Всичко върви по план, докато
самолетът не достига Голяма Брестеница (община Ябланица), където е на височина
4900 м. Внезапно се отклонява от курса, като завива наляво и тръгва на запад.
Според официалната информация Ту-134 се разбива в река Бриша, намираща се между
селата Габаре, Тлачене и Върбица.

Неофициалната информация обаче е, че избухва
във въздуха. В резервоара му имало 11,5 тона керосин. Движeл се е с 850 км/ч.
Загиват всички на борда – 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж. Сред тях
са Жулиета Шишманова, Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина
Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина
Попова.

е трябвало да бъде и Илияна Раева. Вечерта преди полета обаче тя вдига 40 градуса
температура и това я спасява от смъртта.

„Помня всичко за този черен 16 март, сякаш беше вчера – споделя председателката
на БФХГ. – Бях на 15 години. Имахме контролно, което определи Валентина Кирилова
и аз да пътуваме за турнира в Полша. На 15 март беше рожденият ми ден. Вечерта
към 18 часа ми стана лошо. След известно време ми стана много зле. Майка ми ми
премери температурата.

Имах много висока – 40 градуса, и не можех да стана от
кревата. Татко се обади на Нешка по телефона. Каза й, че съм много болна. По-късно
тя му върна обаждане и му каза, че няма да пътувам на следващия ден, като са извикали
спешно Албенчето (Албена Петрова) от Варна да пътува на моето място.

На другия ден сутринта станах и се чувствах много добре. Нямаше ми нищо, но татко
каза да си стоя вкъщи и да не ходя на училище и тренировка, въпреки че се чувствах,
все едно изобщо не съм имала висока температура. Седях си в нас и към 15 часа
Тереза (моя съотборничка в „Левски“) ми звънна по телефона и ми каза: „Ани, разбра
ли, че самолетът е катастрофирал?“ Шок. Ужас.

Кошмар Вцепенение.

Винаги на 16 март си спомням за тях. Помня ада на погребението. Виждам лицата
им ясно с всяка подробност до днес. Винаги ще помня този мой рожден ден, в който
сякаш от нищото вдигнах висока температура и не можех да стана от кревата, а на
другата сутрин бях здрава. Другата сутрин беше 16 март – денят, в който трябваше
да бъда в самолета за Варшава. Но нещо се случи на рождения ми ден… След месец
или два сънувах сън с Валя, който никога няма да забравя.“

Тошко Сашов, който бе кмет на село Тлачене, тогава бил 7-годишно момче и си спомня:
„Играех си с колелото и тогава видях самолетът да се приближава. По-скоро шумът
ме накара да обърна внимание. Той летеше много ниско и имаше дим – голямо черно
кълбо. И след това се разби.“

Минути преди да се случи трагедията, местни погребвали млада жена наблизо.

„Денят беше слънчев, пролетен, ясен. Тъкмо я полагаха в гроба, когато се чу страхотен
гръм като от оръдие – спомня си Татяна Павлова, главен специалист в отдела за
техническо обслужване в кметството на село Габаре. – Гробарите изпуснаха ковчега
и всички се затичахме към кариерата. Уплашихме се, че е станала злополука и са
загинали работниците.“

Прекият свидетел на катастрофата овчарят Христо Динкин повтарял като обезумял:
„Самолетът идваше от изток. Чух бученето му и побягнах, но изведнъж

въздухът пламна

и той експлодира. Върху мен падна отломка, подпали ми дрехите. Търкалях се на
земята, за да се изгася.“

Странното в случая е, че тогава се води разследване, но досега не е ясно какво
точно се е случило във фаталния ден. Заключението на комисията е, че самолетът
се е разбил заради авария в електрозахранването. Това обаче звучи неубедително
както за близките на жертвите, така и за специалистите и пожарникарите.

„Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба.“ Това казва
преди години шефът на пожарната във Враца Трайко Нецов, който е извикан на мястото
на трагедията. Именно пред него овчарят Христо Динкин разказал какво е видял.

„Бях потресен от това, което чух, и от останките, разпръснати на километри –
обяснява Нецов. – Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не
се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария.“

Още по-мистериозното е, че дни след като овчарят споделя с подробности всичко,
което е видял, умира внезапно. До този момент бил напълно здрав, а в смъртния
му акт като причина е записано сърдечен удар. Вторият човек, който вижда катастрофата,
бил

Дългогодишен бомбаджия

в каменоломната. Самовзривява се при неизяснен инцидент. Записват „по невнимание“.

Това обаче не са единствените странни случки около тази трагедия.

„Самолетът липсваше. Нищо не беше намерено от пътниците – спомня си Ангел Борисов
от разследващия екип. – Събирахме само кости и лични вещи, които бяха разпръснати
на километри от катастрофата.

Всичко по-късно дадохме на близките на жертвите. А тях ги разпознавахме по списъка
с пътниците.“

Една от дъщерите на загинал се опитва да търси справедливост.

„Неща, книжни при това, хартия… Няма логика метал да изгори, а всичко, което
е било във

Вътрешния джоб на сакото

му, да остане – коментира жената. – Това бяха пътният му талон, една рецепта
и няколко визитки. И ето най-голямата загадка – найлонът, на който му е нужна
една искра да изгори, валутата – непокътнати… А дрехите, с които е бил облечен,
са на парцалчета. Не разбирам.“

Треньорката на ансамбъла по художествена гимнастика Жулиета Шишманова била една
от най-добрите