7 Цитата от великолепния роман Калуня-каля на Георги Божинов

Оказва се, че словото отново ще ни спаси, както е станало от първия ден на Сътворението: „В началото бе словото“.
Думите лекуват, носят смисъл и упование.

Днес ви препоръчваме Георги Божинов, „Калуня-каля“. Докосването ни до този роман беше неописуемо събитие, което остави своите следи в душите ни.

Ето какво казва за книгата Деян Енев, който я възкреси:

„Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г. Новото издание на „Калуня-каля“ ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото ѝ. Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели. Мога да сравня „Калуня-каля“ по писателско майсторство с „Татарската пустиня“ на Дино Будзати или с „В очакване на варварите“ на нобеловия лауреат – Дж. М. Кутси. А по надникване в народния етнос и разломите му – единствено с „Железният светилник“ на Димитър Талев.“

Ето и няколко цитата от този великолепен роман, написан вдъхновяващо с много звучен и колоритен език:

1. „Калуньо обичаше това място. Точно това място. То даваше простор на душата му, отваряше я за целия свят и я пълнеше със спокойно ликуване. Винаги когато идваше насам и спираше тук, за да погледне към безкрая на света – вярваше, че няма да умре никога. Знаеше, че все пак някога ще се мре – но не вярваше. Знаеше, че и дядо му бе гледал същото място и бе умрял отдавна, а мястото живееше, все така младо, зелено и весело. И щеше да живее така до края на света. Но Калуньо наистина вярваше, твърдо вярваше, че ще живее и той заедно с него до края на света…“

2. „Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо, всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и лошото.“

3. „Гледаш отстрани – прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и по-нищо от всяка друга. А усещаш – по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга.“

4. „Чувай: никой не може да знае какво става в две, между две живи човешки души. Освен двете души. Когато между тях лежи севда. Никой. Даже и двете души. Защото само в севда душата на човека е истинска. Най-истинска. А истинското човек не разбира и у себе си, камо ли у другите.“

5. „На тоя свет винаги ще има ежби и ядове, неразбории и неуправии. Но всяка пролет ще расте трева и всяко лято тревата ще се коси…“

6. „Няма да умра – просто защото не съм направил всичко. Докато не извия врата на Злото, докато не го усуча като връв. Защото не мога, не мога, не мога иначе. Защото не съм, ако не мога.“

7. „Светът се повтаря и това е най-доброто, което може да направи“

Георги Божинов – „Калуня-каля“