До дъщеря ми!

И запомни от мен, детенце… Един мъж струва, колкото струва думата му, не колкото има в джоба си, не колкото му е палатът. Думата му. На нея държи ли, и теб ще държи здраво. Закон да е за теб. Един мъж го гледай само в очите. Гледай като каже – „така е!“, дали е така. Такъв, от водата – желязо ще ти стори, но думата му на две няма да стане.

Не съди като слугиня, а като царица! Царицата все е последна, но е най-силният ход на всяка игра. И не с царя го гледай, а на чирака дали път ще направи. Дали ще даде ръка за поздрав – на тоя, дето му работи, ако пожелава „добър ден“, сърце има.

Да те кара да го гледаш в ръцете… нищо не струва, да знаеш! Един мъж, тръгне ли да ти дава в ръцете, прибирай се у дома си! Хвали ли се сам, сам го остави! Не гледай дали пази чисти обувките си, а съвестта си. В кал може всеки да нагази, но калта по обувките се лепи, и лесно се чисти. Кал от душа не се корени. Лъжецът е зает да си лустроса думите, за обувките му и за теб не му пука.

Мъж, дето е постигнал нещо, може свят да ти покаже – ще те вземе и ще те води, но няма да търгува с теб. С ръце може къща да ти вдигне, но дом не може да ти стори. Дрехи да имаш, колко на цял град жените – по-красива няма да станеш. Ще станеш на златаря паричката в джоба, и утре в магазина, ще те смени за дневната си стока.

Един мъж струва, колкото струва думата му, не колкото има в джоба си, не колкото му е палатът.