Всеки ден момичето махало на полицая. Но веднъж не се появила и той усетил, че нещо не е наред

Клинт Скейлс израства в дом, пълен с наркотици, насилие и опасни възрастни. Надолу по тяхната улица имало супермаркет, където тя и двамата й братя крадяли храна, имало и полицейски участък.

Покрай дома им всеки ден минавал един и същ полицай и Клин, която тогава била на 9 години, му махала с ръка.

„Той беше единственият възрастен, на когото можех да се доверя като дете“, разказва Клин.

Клин дори не знаела името му, но един ден той казал на децата, че ако имат нужда от него, той е там, за да ги защити. Полицаят се казвал Джеф Колвин и щял да изиграе важна роля в съдбата на момичето

Клин запомнила думите на полицая и те й помогнали да преживее трудностите. „Спомнях си за тези думи в най-лошите моменти от детството ми.“

А полицаят говорел съвсем сериозно.

Един съвсем обикновен ден Джеф Колвин започнал ежедневния си патрул в квартала и погледнал към дома на Скейл, за да види малката, позната ръка на прозореца. Днес обаче на прозореца развълнуваното дете го нямало на прозореца. Нямало никакво дете. Усетил ужасно чувство в стомаха си.

Трудното детство

Младият Клин Скейлс имала труден старт в живота. Родена и израснала в лош квартал в Канзас Сити, Мисури, не й били дадени много шансове да успее в живота си. Деветгодишното дете често оставало без храна, но това не бил най-големият й проблем.

Тя трябвало да се грижи за двама по-малки братя, които също не получавали достатъчно храна. Тъй като майка й никога не била наоколо, а кварталът бил опасен, тежката отговорност падала върху младата Клин.

За да изхрани семейството си, Клин трябвало да краде. Затова и попаднала под вниманието на полицията.

Полицейското управление на Канзас Сити разбрало за Клин и нейното семейство. Полицаят Джеф Колвин често патрулирал в района и си поставил за задача да ги държи под око.

Всичко започнало с най-простичкия човешки поздрав: махването с ръка. Въпреки че Клин Скейлс не знаела името, тя му махала развълнувано през прозореца на дома си и полицаят винаги отвръщал. Чрез този рутинен поздраве запознанството се превърнало в нещо повече.

Спасяването

Когато онзи ден не я видял на прозореца, загриженият полицай решил да я провери. Това се оказало правилното решение, защото когато отворил вратата, той бил шокиран да я намери на земята, в безсъзнание, борейки се да диша.

Джеф бързо я закарал в болницата, чудейки се дали ще оживее.

Той така и не разбрал. След като напусна болницата, момичето – за което се оказало, че има тежко недохранване – било отведено в Тексас от семейството си. Тя така и не научила името му, както и той нейното.

Едва когато самата Клин вече била възрастна с деца, тя поискала да промени това.

Решена да намери мъжа, който спасил живота й, Клин използвал социалните медии, за да се свърже и да види дали някой знае кой я е спасил онзи ден, когато е била съвсем сама.

С течение на времето тя почти загуби надежда да намери своя полицай герой – докато един ден не получила съобщение от , сержант от полицията в Канзас Сити, който знаел кого търси Клин и организирал среща между двамата.

Но дали след толкова години полицаят щял да си спомни за малкото си приятелче?

Оказва се, че той е „мислил за нея и се е чудел какво се е случило с нея“. Джеф приел с въодушевление предложението за среща.

Скейлс се разплакала от радост, когато го видяла. И тя имала голяма новина, която да съобщи на своя детски „ангел пазител“, както го наричала.

По твоите стъпки

Оказва се, вдъхновена от действията му, че самата Клин Скейлс станала полицай в Хюстън. Тя дори си била сложила гривна с името на своя герой.

„Джеф Колвин не е само герой за мен“, казва Клин, „но и моят ангел пазител. Той беше до мен, когато нямах никого… Надявам се един ден да мога да стана нечий герой или да окажа положително въздействие, както ти направи за мен.“

Понякога всичко, което е необходимо, е едно махване с ръка, за да сторим нечие добро в живота на човек.