Неуловимата Царица на Осогово – Румена войвода

Катя Зографова – българска литературна историчка, литературоведка и писателка, директор на Музея на Никола Вапцаров в София и автор на книги за жените в българската история, беше наш гост днес в „Радиоприемница“, за да ни разкаже са силните жени в българската история, застанали редом и дори начело на мъжете, за да извоюват свободата ни.

Катя Зографова ни запозна с историята на Царицата на Осогово – Румена войвода, която е сред малкото жени – героини, които не са прикривали пола си. Румена е водила чета без прикритие и в историческите извори пише за нея, че е била неуловима. Тя е родена в Каменица, на т.н „македонски път“, в семейство на дерменджии – охраняващи прохода. Нейни съвременници казват, че е била с тънка снага, привлекателна и много различна. Била е интересна и за турците, които са се опитали да я похитят, но след като е била спасена, са я оженили, за да я защитят.

Тя започва да изчезва нощем и да хайдутува, а денем се облича в прекрасната си женска носия и се държи като добра домакиня. Бабите са казвали за нея: „Тя беше добра домакиня, но самодивите я вдигнаха“. Нямат обяснение защо излиза хайдутин, при това тя има син – Спиридон и наистина е раздвоена между майчинската си роля и стремежа си да бъде смела като мъж.

След Кримската война един млад турчин се опитва да я похити, тя го убива и скрива трупа му. Съседи, българи – колибари, виждат, че в дома ѝ влиза на кон един турчин и не излиза. Тогава тя разбира, че трябва да излезе и да се спаси, защото знае, че няма да ѝ се размине само с инквизиции.

Румена излиза, кани и Стоян Ковача от съседното село, за да излязат заедно и да бъдат побратими.

Съселяните ѝ пускат потеря, която ги улавя, но те с хитрост успяват да се откопчат от турския конвой и тогава събират своята чета.

Румена и Стоян, обаче, постепенно се влюбват и нарушават своето побратимство и оттам тръгва версията на техните убийци, че това е голям грях. Първо Румена е нарушила патриархалните норми, като е оставила мъжа си и детето си, а после нарушава и побратимството.

Според Катя Зографова по-правдивата версия е, че Румена е убита заедно със Стоян, докато спят, но тя разказа и за другата версия, която е поддържана от Николай Хайтов. Според нея, след като Румена е пребита, е изоставена от мъжете от четата и е считана за мъртва.

Тя обаче се съвзема и е лекувана от лечителката баба Ружа, която сама разказва, че изцерила тежко ранената Румена, а след това тя, заедно със Стоян, отива в Румъния, а оттам праща хабер до близките си.

Първородният ѝ син дори разказвал, че имал хабер от нея да отиде до Румъния, за да се видят, но стигнал до Дунав, без да го пресече.

Днес в Румъния има фестивал на името на Румена войвода, появяват се нейни потомци, които проучват румънските архиви и твърдят, че има такава ханджийка от Гюргево, която е плащала данъци. Освен филм за храбрата българка, нейната памет се пази и с името на ледник в Антарктида.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: bnr