Приятел на загиналия в Пловдив Кристиан: Бесен съм! Така ли трябваше да си научиш урока?

Трябваше ли по този начин да си научиш урока след хилядите „малки дяволи“, които те сполетява? Някои биха казали, че това е справедливо. Не! Нито една смърт не може да бъде справедлива. Това пише в емоционален пост в социалните мрежи Атанас Димитров, който е приятел на загиналия в зверската катастрофа в Пловдив Кристиан.

В обръщението си към младежа, който остана завинаги на 21, Атанас споменава за неговия „бохемски нрав“.

Ето и цялото емоционално послание от Атанас към Кристиан:

„Кристиане,

Сега, когато тебе вече те няма, май е твърде късно да ти размахам пръст в лицето. Да ти повиша тон, да се скараме, да ти тръшна вратата на колата и всичко това, защото се тревожа за теб и за този твой “бохемски нрав”, който напоследък ми се струваше глупав, необмислен и всичко това ти го казах на последната ни среща преди около месец.

Сега съм бесен за твоята безотговорност към самия себе си и към хората,които са били с теб, в тази машина, чието единствено предназначение е да те закара от точка А до точка Б, но вече те няма и няма значение…

Трябваше ли по този начин да си научиш урока след хилядите „малки дяволи“, които те сполетяха? Някои биха казали,че това е справедливо…Не! Нито една смърт не може да бъде справедлива.

Нямам думи да ти опиша колко ме боли,че те няма. Сега ми се иска да ти се обадя, да се посмеем, да си поговорим, помълчим. Иска ми се да те има!
Сега искам да ти звънна, но зная, че един равнодушен женски глас ще ми каже: “Моля, опитайте по-късно.” И колкото и пъти да опитам…сигналът ще бъде свободен…вече е късно! 

Дано си свободен, приятелю…
Дано ти е леко и пътят ти да бъде светъл…Тази нощ аз те търся в небето и зная, че те има като звезда,която грее,защото ти беше такъв човек ! Ти носеше светлина, споделяше я,търсеше я и винаги успяваше да я откриеш.

Благодаря ти, че беше светулка в моята нощ! Обичам те! Спи спокойно своя вечен сън. Лека нощ!“