Хотелиерите във Велинград вдигнаха ръце от украинските туристи

В разгара на летния туристически сезон във Велинград, който отдавна се превърна в спа център на Балканите, гъмжи от желаещи да намерят прохлада в планината. Туристи прииждат отвсякъде, но най-невъзпитани от всички се оказват рускоговорящите от Украйна, жалват се местните хотелиери.

По думите им те пререждали хората на блок масите, блъскали се с лакти, говорели високо, качвали крака по столовете на масите, мърморели под носа си и ръсели цинизми, докато се хранели. За капак носели пластмасови кутии, в които тъпчели всякакви хранителни продукти. Изнасяли нагло кльопачката, без дори да се крият. Разбира се, никой от персонала не им правел забележка, защото им влизали в положението.

През август обаче грубото им отношение почнало да бие на очи. Редовно не достигали закуски и плодове по масите. За закъснелите летовници липсвали неща от първа необходимост, в това число и хляб. За сметка на това украинците оформяли купони по терасите, където си дояждали и допивали с взетото.

„Шегуваме се, че тези хора са с по няколко стомаха като извънземното Алф. Събират храна в кутии, а се оплакват, че не им харесват ястията. Не харесвали салатите, не харесвали основните неща, трябвало да наблягаме на картофи, да готвим борш.

Да има от техните салати „Одеска“, „Оливие“ и други подобни с майонеза. А кой яде майонеза през лятото, като всеки се притеснява от бързо развалящите се яйца, от салмонела?! Правят се на важни и значими, сякаш цял живот ще са в България!

Питат ни кога ще включим борша в менюто, а нашата кухня е европейска. Ние се стараем да се храним здравословно. Червеното цвекло не е прието за приготвянето на основни ястия у нас. То се използва в есенните и зимните салати. Намесват се в работата на готвачи, на сервитьори, дават непоискани съвети, които дори звучат нелепо. Вечно са недоволни, но си хапват обилно. Това грозно отношение към персонала вече взе да прави впечатление.

Тези хора, на които ние съчувстваме заради войната, си правят каквото искат. Надменни са, гледат на нас едва ли не като на слуги, които са длъжни да ги обгрижват денонощно.

Да ги придружават до асансьора, когато са пияни като казаци, да ги водят постаите и на изпроводяк да бъдат обиждани.

Жените по цял ден висят на басейните или посещават козметичните салони. Рядко ще видиш украинска бежанка, която да няма перфектен маникюр или педикюр.

Винаги гримирани, наконтени, с модерни дрехи и още по-модерни телефони.

Хубаво, ама като почнаха дребните кражби и пропищяха туристи от Германия, едва излязохме от ситуация. Връщали сме камери за едно портмоне с близо 2 000 евро. Немците помолили рускоговорящо семейство да им пази багажа на басейна, докато те са във водата. Онези приели. Не знаем какво са пазели, но двойката от Германия изпищя на умряло. Както се досещате, украинците не знаеха нищо. Камерите обаче бяха заснели всичко. Срамувах се от станалото, разказва служителка на един от големите хотелски комплекси.

Тя обменяла опит със свои колеги по отношение на украинските туристи, които това лято били тройно повече от миналото. Всички били категорични, че „трудно се дишат“ и имат купища неоснователни претенции. Когато нямали причина да се заядат с персонала, си измисляли такава. Лъжели, че нямат студена вода, че струята не се качва до техния етаж, че кранчетата текат, чаршафите не се сменяли редовно, кърпите били мръсни, нямало обхват на телефона, безплатен интернет, а камериерките не си вършели работата.

Не стига че паркинг местата не достигали, но бежанците паркирали така, че да заемат две места. Налагало се служителите да им се молят да станат от масите, че да паркират повторно. И отново се почвало с проблемите. Украинците обяснявали, че не разбират български, настоявали нашенци да им говорят на английски, защото през последните няколко години забравили руския език.

„Поставени сме в а6сурдна ситуация. Откакто идват украинци в магазините за хранителни стоки, непрекъснато намираме разпечатвани вафли, бонбони, солети. Направихме забележка на една майка, която ровеше в насипните бонбони и даваше на децата й да ядат. Каза, че преди да купят, трябва да опитат стоката. Такава наглост никой не си е позволявал.

Имаме над десет вида бонбони, внос са от Украйна, от шоколадовия завод на бивш техен президент. Ако всяко дете изяде по една бонбона, за да опита, какво ще стане?!

Майката беше с две хлапета, значи 20 бонбона просто се изпаряват във въздуха. В края на работния ден, когато направим ревизия, кой ще плаща за липсите?! Вместо да се засрами, гордата родителка вдигна носа, хвана за ръка потомците си и ги изведе навън.

Трябва да се намери изход от ситуацията с украинските туристи, защото почват да пречат на бизнеса ни. Идват хора от Западна Европа, които държат на здравето си, правят си различни процедури. Искат спокойствие, да се любуват на природата, да се разхождат до близките забележителности, да хапнат истинско българско кисело мляко, да опитат домашните родопски сладка. Те не искат да бъдат избутвани с лакти от блок масите, нито да слушат пиянски скандали на руски език.

Един западняк не се е оплакал от кухнята ни и от обслужването. За сметка на това украинците все си търсят причина да не платят, да обидят, да ни унижат. Не върви да се извиняваме на германци за стореното от някакви „тъгуващи“ по родината и роднините си. Впрочем, казината ни са пълни с украинци, които непрекъснато залагат. Откъде вадят пари, като не работят – никой не знае“, коментират още в града, кръстен на партизанката Вела Пеева.

Източник: Уикенд