Почина майката на Хриси, жертвата на надрусания Семерджиев

Това са Христина Дилева на 26 и 21-годишната Хариет Стефанович. Мелето се случва в непосредствена близост до мястото, където бе убит и Милен Цветков – бул. „Черни връх“.

Той също си отиде между ламарини. Докато чака чинно на червен светофар е ударен отзад с бясна скорост. Зад волана е младият Кристиян Николов, който изобщо не прави опит да спре. Трагедията се случи навръх Великден през 2020. Пробите на Николов показаха наличието на няколко вида наркотик в кръвта.

„За жалост научихме, че майката на Хриси е починала за няма и година след смъртта на дъщеря си“, съобщи Нинелла Върбанова от сдружение „Ангели на пътя“, цитирана от „Труд“.

Официално: Семерджиев ще плаща рекордна кръвнина, може да обжалва, но…

Върбанова също е загубила близък във войната по пътищата. Нейният брат умира в катастрофа, причинена от напушен с марихуана водач. Години след инцидента тя води неравни битки за справедливост и помага на семейства, чиито деца са избити от пияни, друсани или неправоспособни водачи. Върбанова се съгласи да говори пред изданието и да разкаже за големите пробойни в правосъдната система, как се измъкват извършителите на тежки катастрофи, завършили със смърт, както и какво трябва да се промени, за да стопим черната статистика.

„Често се събираме и протестираме, говорим си и оказваме подкрепа един на друг. От известно време се чудихме защо майката на Хриси не ни търси и нямаме никакъв контакт с нея. Оказа се, че жената си е отишла няколко месеца след смъртта на Хриси“, заяви Нинелла Върбанова.

Хриси Дилева последно е работила като асистент в Института по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория при Българската академия на науките (БАН).

– Г-жо Върбанова, как е правилно да се казва – загинали на пътя или убити на пътя?

– Разграничаването между загинали и убити на пътя е в основата на  промените в законодателството и прилагането му, за които настоява сдружение „Ангели на пътя“. Тези промени няма да върнат нашите деца и близки хора от гробовете им, но ще предотвратят там преждевременно да се озоват още много невинни хора. Те не са наши приумици, а са практика в страните, в които има в пъти по-малко убити и ранени на пътя.

Загиналите са тези, които са предизвикали или попаднали в ПТП поради случайни обстоятелства, които не зависят от тях и за които нямат вина – дефект на пътната инфраструктура, внезапно променени климатични условия, човек или животно на пътя, заслепяване от отсрещна кола или удар от задна кола, рязко настъпил здравословен проблем като инфаркт, и други. В резултат на това е настъпила тяхната смърт или смъртта на други хора.

Никой не обвинява такива водачи, защото те не са могли да предвидят и предотвратят случилото се и всеки може да е на тяхно място. Изрично уточняваме това всеки път, когато говорим и пишем по темата, за да бъдат спокойни нормалните шофьори, че никой не очаква да поемат отговорност за случайни пътни инциденти.

Убитите са тези, които са пострадали смъртоносно заради доброволни и съзнателно предприети действия на шофьори, които са се качили в автомобилите си пияни, дрогирани, без книжка или нарочно натискат педала на газта много над разрешения максимум.

Понякога всичко накуп. Българският съд ги нарича дейци и извършители, а те са предизвестени убийци, при които  е било само въпрос на време кога ще убият, a не дали ще убият. „Деец“ или „извършител“ или „убиец“ би бил човек, който има законно притежаван пистолет, заредил го е, върти си го на пръста и се разхожда по някоя пешеходна зона, докато гръмне и убие някой?

Защо съдебната власт в България нарича такива изверги „деец“ или „извършител“, а не „убиец“? На среща със зам.-министъра на правосъдието Георги Николов през февруари 2024 му зададохме този въпрос. С нас беше Николина Петкова, майка на убития Филип Арсов от София. Той беше само на 14 години, когато, на 02.09.2023 беше размазан в центъра на София пред десетки свидетели.

Убиецът му е пътен рецидивист, с 2,2 промила алкохол, със скорост, почти три пъти превишаваща допустимата. Попитахме го може ли да нарече поне такъв шофьор „убиец“, на фона на всички неоспорими факти? Каза, че не може, защото съдът не се бил произнесъл, но на съда в България често му трябват години, преди да се произнесе. Дори и когато го направи, българската политическа и правосъдна система отново не нарича тези хора убийци, а те са точно такива.

Подобни примери не само не са изключения, а са правило – повечето пътни убийци са пътни рецидивисти в продължение на месеци и години преди това! За нарушения, за които в други държави щяха да са санкционирани с огромни глоби, с конфискация на автомобил или да бъдат в затвора! И нямаше да се стигне дотам, да убият нашите деца и близки!

Докато не започнем да наричаме нещата с истинските им имена, промяна няма да има! И още много невинни хора ще станат жертва на превзетата от лобизъм законодателна власт, на корумпираната изпълнителна власт и на покварената до краен предел съдебна власт, която е адвокат и съучастник на пътните рецидивисти и убийци в България!

Нинелла Върбанова от „Ангели на пътя“ протестира рамо до рамо с почернени родители на избити по пътя деца

– Какво ще се случи, ако идеята 17-годишни да получават книжки се превърне в реалност? Не е ли твърде рано 16-годишни да започват шофьорския курс и какви опасности крие това?

– За съжаление, това не е просто идея, а е част от проект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, който вече е приет от Министерския съвет. Предстои гласуването му от Народното събрание. Ако това се случи, резултатите ще са логични и твърде трагични – още повече ранени, загинали и убити българи, предимно млади хора!

Това предложение не е случайно хрумване на българските власти, които добре знаят до какво ще доведе, а е пореден пример за жалък слугинаж на нашите политици, които поставят личните си кариеристични и финансови интереси пред тези на българския народ!

Какво всъщност се крие зад него? На 01.03.2023, Европейската Комисия публикува документа „Предложения за шофьорските книжки и трансграничното прилагане на пътните правила“.

В него се съдържат различни предложения, повечето от които нямат пряка връзка със сигурността и пътния травматизъм – за осъвременяване на правилата за придобиване на шофьорска книжка, въвеждането на електронен документ, който да важи във всички страни членки, уеднаквяване на предписанията в различните държави и други.

Между тях обаче се вмъква и това, което ще обрече хиляди млади хора на континента на травматизъм и смърт – възможността във всички държави децата да започнат да се учат да шофират и да получават документ за правоспособност още на 17 години.

Противно на всякаква логика, предлагащите имат наглостта да заявят, че смисъла е „да се увеличи сигурността по европейските пътища“, което лакейските ни национални медии повтарят като папагали. Но българските пътища не са европейски пътища. Българските закони не са европейски закони. Българската полиция не е европейска полиция. А българското правораздаване не е европейско правораздаване!

Кървавият джигит Семерджиев посърна, кокошкарска изцепка на АМ „Тракия“ му изяде главата

Повечето, които говорят по темата, едва ли са си дали труда да прочетат мненията на професионални организации, специалисти и техни колеги от различни държави, които са категорично против и които заявяват, че това е лобистко решение и ще доведе до крайно негативни последици!

В няколко европейски държави това намаляване на възрастта вече е факт, за съжаление. Става въпрос за Германия, Австрия, Холандия, Унгария, Ирландия, а от началото на тази година, и Франция. Да обърнем, обаче, внимание на това, колко са убитите на милион в тези държави – 33 в Германия, 39 в Австрия, 30 в Холандия, 55 в Унгария, 48 във Франция. В България са 82.

Във всички тези държави законите са толкова стриктни, глобите толкова високи, а наказанията толкова тежки и неизбежни, че дисциплината по пътищата им е несравнима с анархията в България! Няма и такава корумпирана полиция и съдебна система, които да дават увереност на пътните рецидивисти и убийци, че, каквото и да направят, ще се отърват!

В Германия например, от 2017 година вече се предвижда и доживотен затвор за причинена смърт на пътя заради дрифтене и се счита, че това е убийство с умисъл, а не непредумишлено деяние! В Дания, Австрия, Гърция и други, автомобили вече се отнемат и заради висока скорост, а ние още спорим дали трябва да се отмени отнемането им за наркотици и алкохол!

При положение, че колите на такива хора са потенциални оръжия за убиване! В Холандия пък придружителите на младите шофьори официално трябва са регистрирани като такива. Примери за това, как в другите европейски държави се налагат ефективни мерки за контрол и санкции, които водят до дисциплина и отговорност на пътя, има много!

Съвсем различна е ситуацията в България, където пътни рецидивисти с десетки и стотици нарушения продължават спокойно да си шофират, докато убият! А дори след като убият, биват наградени или с условна присъда или с краткотраен престой в затворническо общежитие, където през деня са свободни, а накрая ги освобождават предсрочно за добро поведение!

На този фон, обяснението на българските власти, че щяло да има придружител на младите шофьори и това да осигури тяхната безопасност, както и на другите участници в движението, е лъжливо и цинично, защото предварително знаем, че няма кой да осъществява контрол дали това ще се спазва! Освен това, придружителят няма педали като учебните коли и по никакъв начин не би могъл да предотврати опасна ситуация.

Георги Семерджиев в съда

– От „Ангели на пътя“ съобщавате, че за 20 години у нас над 20 000 са загубили живота си във войната по пътищата, а над 220 000 са ранени или трайно инвалидизирани, какво правят властите, за да стопят тревожната статистика?

– Семейството ми следи темата от 1999 година, когато брат ми и братовчед ми бяха убити от надрусан шофьор. Нашият случай е един от редките, в които убиецът убива и себе си, като по този начин поне ни бяха спестени дългогодишните унижения, на които са подложени родителите и семействата на убитите деца и млади хора от страна на българската съдебна система. Унижения, които досъсипват семействата на жертвите – някои родителите се разболяват тежко, други умират скоропостижно, а братята и сестрите са белязани завинаги от детство и младежки години в траур!

На този фон, вече десетилетия, българските власти, издържани от българските данъкоплатци, само имитират загриженост и действия за подобряване на пътната безопасност, докато всъщност правят точно обратното.

Действията им доведоха до това, от средата на европейската класация на убити по пътищата в началото на века, вече да сме първи! Имайки предвид демографските и образователните тенденции, както и намаляването на възрастта за получаване на книжка, предстои в бъдеще да подобряваме собствения си негативен рекорд!

Идеален пример за това, което не прави държавата, е един доклад, чието резюме беше публикувано на 05.06.2024 от министерството на правосъдието. Казва се „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт“ и целта му е да бъде използван като основа за бъдещи промени, които да направят пътищата ни по-сигурни, а жертвите по-малко. Изготвен е от доц. Екатерина Салкова, която е ръководител на Института за държавата и правото при БАН. И е престъпно некомпетентен!

Съдейки по информацията, дадена от министерството на правосъдието, както и от интервютата на доц. Салкова е очевидно, че този доклад не съдържа нищо повече от данните и общите приказки, които слушаме по темата през последните десетилетия.

Понеже нямаме достъп до пълния доклад, в отворено писмо до Министерството на правосъдието и лично до доц. Салкова поставихме следните въпроси: Каква е причината едва през 2024 да се публикуват резултатите от проучване, което обхваща периода 2010-2021? Три години ли се анализират данни, касаещи огромния проблем с пътнотранспортните произшествия, които са всяко трето престъпление в България?

Споменава се, че „общия брой на престъпленията по пътя намалява“. Отчетен ли е фактът, че населението на България също намалява и през 2010 година е било 7 504 868, а през 2021 е  6 519 789? Т.е. с 985 079 по-малко. Нито в сводката на Министерството на правосъдието, нито в интервютата на доц. Салкова, се споменава основния фактор за възникване на сериозни пътнотранспортни произшествия с тежко ранени и загинали, предизвикани от човешко поведение – шофирането с висока скорост.

Високата скорост убива и като самостоятелен фактор и като следствие от употребата на алкохол и наркотици. Точно заради високата скорост, голяма част от децата и младежите от нашето сдружение, вместо да са при семействата и с приятелите си, гният в гробищата! Попитахме дали този пропуск е умишлен или случаен? И в двата случая е скандален!

Неясно защо, пропуска се и друга причина за тежък травматизъм и смърт на пътя. Който е очевиден за всички и за който никой не говори – този с говоренето, гледането и боравенето с различни мобилни устройства. Проблемът е толкова разпространен, че всеки шофьор го забелязва ежедневно, след като този пред него не реагира на зелен светофар и така забавя цялата колона от автомобили след него. Затрудненият трафик, обаче, не е най-важното. То е в следните числа:

В Швеция, която е на дъното на класацията на ЕС по загинали и убити на пътя – всяка година около 10-20 човека  умират вследствие на това. В САЩ  – всяка година около 2600 са загиналите и убитите и около 330 000 ранените. В Холандия – всяка година около 600 души годишно са спасени от смърт и травми, заради това, че там им абсолютна забрана за употреба на разсейващи устройства в колата.

В България доц. Салкова прави специално проучване относно причините за пътната анархия и големия брой  жертви, но дори не споменава, че съществува и такава! Имайки предвид масовото неспазване на правилата за движение и абсолютното неуважение към институциите, отговорни за контрола им, очевидно е, че след като в гореизброените държави цифрите са такива, в България те са още по-сериозни, т.е. няколко десетки загинали и убити и стотици ранени всяка година!

Какво още не прави държавата – за 17 години в ЕС нито една българска институция, която има отношение към пътния травматизъм и пътните убийства, не си е направила труда да направи сравнителен анализ на пътното законодателство и правораздаване в останалите страни, за да се види колко са неадекватни те в България! Разбира се, това не е случаен пропуск, а целенасочено неглижиране!

Говорим за това на всяка наша среща и кръгла маса, както и във всяко писмено запитване или становищe. В Правната Комисия на Народното Събрание, докато ротационен председател беше Анна Александрова, в Министерския Съвет, когато Мария Габриел беше зам.-министър председател, в Министерството на правосъдието, докато министър беше Атанас Славов, със сегашния министър Мария Павлова. Както и с още десетки висши политици, председатели и членове на различни държавни агенции, комисии и прочие структури, както и с неправителствени организации, чиито представители са непрекъснато в национален ефир.  Въпреки обещанията им, тези елементарни данни все още не са налични!

Оказва се, че след толкова години приказки за ред, законност, европейски ценности, съдебни реформи и прочие, очевидно българските властимащи не са заинтересовани от това по  българските пътища да има ред и законност. А животът на българските деца и млади хора явно не е сред европейските ценности!  Лошото е, че не е и сред българските ценности!

Затова през март тази години изпратих запитване до посолствата на останалите 26 държави членки на ЕС, в което разказах за престъпното бездействие на българските власти да осигурят тази информация и ги помолих за съдействие. Получих отговори от около половината от тях, но понеже повечето са във формата на линкове към големи бази данни, ми е трудно да я обработя.

Всички наши усилия се случват на фона на факта, че в България дори има и специално създадена агенция, която има за цел подобряване на пътната среда и намаляване на броя на жертвите. Това е Държавната Агенция „Безопасност на движението по пътищата“, създадена през 2019 под натиск от Брюксел. Всеки, който познава дейността ѝ или е работил в нея ни е споделял, че е абсолютно безсмислена.

И все пак, как се бори тя с тежката ситуация по българските пътища – организира заседания на „Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата“, изготвя стратегии, рисува пешеходни пътеки, печата книжки, информационни материали и други, които по никакъв начин не впечатляват и респектират пътните рецидивисти и пътните убийци в България!

По пък явно така ефективно се имитира работа от шефовете и служителите ѝ и успешно се усвояват обществени български и европейски средства.

През май 2024 имахме среща с председателката на агенцията Малина Крумова, на която попитахме защо нито тя, нито политиците, експертите и журналистите, които ежедневно дефилират по националните екрани, не споменават огромния проблем с десетките хиляди шофьори, които карат без книжки.

Одрусаха адвокат на Семерджиев

Или другите хиляди с фалшиви книжки. Според нас, вероятната причина за това е профила на повечето от тези шофьори и факта, че голяма част от тях са неграмотни или малограмотни.

Бяхме шокирани да чуем, че според нея можело и необразовани да шофират, стига да научат знаците! Как ще се обясни на нормалните граждани в това общество, че българските власти съзнателно позволяват хиляди хора без базов образователен минимум да шофират между тях, да ги раняват, инвалидизират и убиват?

Как ще им се обясни, че докато те плащат за шофьорски курсове, практикуват десетки часове и накрая полагат изпити, за да бъдат правоспособни водачи, други просто ще се качват на автомобилите? Как ще очакваме едни да спазват правилата, на които са научени в тези курсове, когато други никога няма да ги научат? Логично е, че с времето все по-малко хора ще бъдат склонни да минават през школите, а все повече хора ще бъдат изтребвани по улиците!

– Вярно ли е, че ако пострадал в ПТП лежи в болница след инцидента и почине на 31-я ден, то смъртта не се зачита като предизвикана от катастрофа?

– Да, незнайно от коя година, ранените в катастрофи, които умират в болница след 30-ия ден, не се регистрират като убити в ПТП!

Т.е., млад и здрав човек на 20 години е размазан от поредния пътен рецидивист, някак си оцелява, агонизира 30 или повече дни в реанимацията на Пирогов или друга болница, след това което умира и се води, че е починал от тежките диагнози, които е предизвикала катастрофата, а не от самата нея. Освен множеството убити, в България в последните 20 години са ранени около 220 000 човека, което е повече от населението на Стара Загора!

Това е абсолютна тема табу, макар че част от ранените остават завинаги инвалиди. Друга част умират от нараняванията си много по-рано от това, което им е било отредено. След години, прекарани в самота и болки.

– Непрекъснато сте в контакт с родители, загубили децата си, кои са случаите, които са оставили траен белег в душата ви?

Твърде много са тези случаи, за съжаление. Този брутален и неочакван начин, по който деца и млади хора биват отнемани от семействата си, прави човек чувствителен и към всички следващи подобни случаи.

Всички случаи на семействата от сдружение „Ангели на пътя“ оставят дълбока следа в съзнанието ми – и заради прекрасните деца и младежи, погубени убити от едни обществени маргинали, и заради страданията, в които са осъдени да живеят завинаги техните майки и бащи! В тяхна памет и ние и цялото общество сме длъжни най-после сериозно да се заемем с този проблем и да изискаме от тези, които ни управляват, освен за кариерите, интересите и джобовете си, да се погрижат и за нашите животи!

– Какъв е процентът на повторните нарушения и какво точно трябва да се направи, за да се пресече порочната практика пияни, дрогирани или агресивни шофьори да сядат отново зад волана? Имаше случай, който завърши с два трупа – младият шофьор е бил с десетки предишни нарушения за висока скорост?

– Шокиращо е, но почти всеки пиян, дрогиран, шофиращ с висока скорост или без книжка български пътен убиец всъщност е пътен рецидивист месеци или дори години наред!

Което значи, че с бездействията си, или с корумпираните си действия, държавата е съучастник в убийствата на нашите деца и близки! Затова основното искане на сдружение „Ангели на пътя“ е този тип шофьори-убийци да бъдат съдени за умишлени убийства, а не за непредумишлено деяние, както е сега! Още по-шокиращо е, че, дори когато вече са убили или инвалидизирали или пратили някой в кома, българските съдии масово раздават условни присъди, след които дори не се следи за рецидиви!

От какво да се притеснява сега един пътен рецидивист и убиец – дори и да убие един или няколко човека, или изобщо няма да лежи в ареста, или между 2-5 месеца.

След това години наред ще се точат дела, ще се прави на болен, ще отсъстват адвокати, и след години някоя великодушна българска съдийка ще му подари условна присъда или кратък престой в затворническо общежитие!

Примерите за това, че повечето пътни убийци са ненаказани пътни рецидивисти, са безброй! Някои от по-известните са 60-те нарушения на Начо Панталеев, който през ноември 2023 със 165 км/час уби футболния треньор Ферарио Спасов, Кристиян Екмечиян от Пловдив, който през май 2024, със 175 км/час уби себе си и едно момиче, и рани тежкo други двама, и за който шефа на КАТ Пловдив Красимир Нешев има наглостта да каже, че 16 нарушения за три години не са много, Димитър Любенов, с 23 нарушения, който през септември 2022, пиян, дрогиран и с 195 км/час, размаза на Околовръстното френски гражданин и рани тежко двама.

Неизвестните случаи, с анонимни убийци и анонимни жертви, през годините са неизброими!

Фактологията при повечето пътни убийства е сходна, различни са само имената на убиеца и на жертвата или жертвите. Профилът на пътните рецидивисти и убийци също е сходен, което, при достатъчно воля от страна на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, би помогнало за това този тип хора да бъдат озаптени навреме, преди да убият! Но воля явно липсва и нашите деца и близки заплатиха за това с живота си. Други деца и други близки следват.

– Може ли да посочите добрите примери в Европа – къде са най-безкомпромисни за спазване на правилата по пътищата?

– В  Европа и останалия западен свят, финансовите санкции и наказанията винаги са били по-строги от тези у нас, като специално за пътни убийства заради съзнателно предприети действия на водача, във все повече държави стигат до доживотни присъди.  Освен това винаги са били и в момента са неизбежни!

В България и тя, и всички послушни на политическата конюнктура български юристи, повтарят като папагали следното: „Не е важен размера на наказанието, а неговата неизбежност.“ Т.е. дори и присъдата за умишлените пътни убийства да е 2 години условно или 2 години в затворническо общежитие, щом тя е неизбежна, обществото трябва да е доволно! То обаче не е.

Във Великобритания правителството увеличи наказанията за причиняване на смърт при опасно шофиране до доживотна присъда. Наравно с умишлени убийства, изнасилвания, палежи и тероризъм. Загинали и убити – 26 на милион.

През 2017 в Германия законът бе променен, наказанията вече са по-строги, включително и доживотни присъди, за участие в нелегални автомобилни гонки с причиняване на смърт на случайни хора. Загинали и убити – 33 на милион. В Гърция се промени

Наказателния Кодекс и при предизвикана смърт на няколко човека се предвижда и доживотен затвор при строг режим. Загинали и убити  – 58 на милион. В Австрия, Дания, Гърция и други държави вече се отнемат коли и за висока скорост, освен за алкохол и наркотици. Загинали и убити в Австрия – 39 на милион, Дания – 26 на милион.

В Румъния, Унгария, Чехия и Словакия има абсолютна забрана за употреба на алкохол зад волана. Загинали и убити в Чехия – 48 на милион, Унгария – 49, Словакия – 45. В България загиналите и убитите на пътя са 82 човека на милион население.

– Глобите плашат ли нарушителите, или трябва да се въведат по-сурови мерки?

В държавите, които наричаме „нормални“, точно различните видове санкции, заедно с тежките реални наказания като ефективен, дългогодишен и доживотен затвор, са възпитали населението да спазва правилата на пътна безопасност.

Което резултира в по-спокойни пътища и по-малко убити. Глобите там са тежки и неизбежни и ако не се платят доброволно и в срок, се събират от държавата от заплати, пенсии и различни социални плащания. Наскоро разбрахме, че и тук е имало такава идея, но тя е срещнала отпор. Както се случва с всичко смислено, което се е доказало в други страни!

В България законодателите от години имитират загриженост и дейност по проблема на пътната безопасност, като променят безцелно Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата, знаейки предварително, че промените не са адекватни и/ли че няма да се прилагат.

Това не само не направи пътищата ни по-безопасни, а от средата на класацията на загинали и убити на пътя в началото на века, вече сме на челно място! Защо се получава така? Защото, десетилетия наред, всичко оставаше само на хартия! Повечето нарушения изобщо не се регистрират. От регистрираните, голяма част изобщо не се събираха, други се плащаха след месеци и години, трети се триеха чрез връзки и подкупи, и т.н.

В момента, в който се вземат някакви мерки да има по-голяма събираемост, като това да се събират на границата, част от хората, очевидно систематичните нарушители, започват да негодуват, в резултат на което те се отменят! Същите негодуващи обаче, в момента, в който влязат в Гърция или друга европейска държава, стриктно спазват всички правила, а ако ги глобят, послушно си плащат!

Едва напоследък има напредък в това отношение. На 16.10.2023 година започна да работи нова система за известяване при издаден фиш или наказателно постановление за нарушение на Закона за движението по пътищата чрез SMS, по електронна поща или Viber.

Това е една от крачките за намаляване на жертвите нa пътя, защото позволява по-добра събираемост на налаганите глоби и по-бързото достигане на известието за извършеното нарушение. Това със сигурност ще подейства дисциплиниращо на по-съвестните шофьори, които правят нарушения от невнимание, на съвсем младите, чиито родители ще ги плащат, както и на по-наглите, които си правят сметка на парите.

Друга смислена промяна в Закона за движението по пътищата, за която има предложение, е, автомобилите да минават технически преглед само след като се установи, че са платени всички глоби по влезли в сила постановления, фишове и електронни фишове, за нарушения, извършени с тях.

За жалост, обаче, тези нововъведения няма да имат никакъв ефект върху десетките хиляди шофьори, които карат без книжки, тези с фалшиви книжки, както и върху алкохолизираните и друсани мутри и богаташки наследници на които не им пука от нищо! Защото имат връзките и парите да се оправят, и преди да убият, и след това. А те са значителна част от тези, които раняват и убиват на пътя!

– Като човек, който отблизо наблюдава процесите, може ли да очертаете профила на онези, които без капка свян се качват да шофират с високи скорости пияни или дрогирани?

Доц. Салкова, в доклада си „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт“, по повод на профила на българските пътни убийци, е отбелязала само това, че най-рисковите възрастови групи шофьори са неженени и с ниско образование.

Ние, обаче, от собствения си трагичен опит, и от наблюденията върху останалите тежки катастрофи, сме забелязали и други типични характеристики на българските пътни убийци:  С ниско образование, неграмотни, но с книжки – убиецът на Ангел Морунов от Любимец, на 17 години, чието семейство е член на нашето сдружение.

Убива го на 30.08.2020. В съда не може да прочете името и ЕГН-то си и се чуди какво толкова бил направил, като предлага на семейството на убития едно от неговите деца! Синове и роднини на богати хора – убиецът Жечко Кюркчиев, убил на 22.09.2022 Светомира Станчева от Шумен, на 22 години.

Племенник на собствениците на холдинг „Фикосота“ Жечко и Красен Кюркчиеви. Наркотиците, намерени в колата му, мистериозно се изпаряват, а джипът му изгаря на охраняем полицейски паркинг.

Мутри с размътени от алкохол и/ли изпържени от наркотици мозъци  – убиецът Георги Семерджиев, убил две момичета на 05.07.2020 в центъра на София.

Външният му вид, дотогавашната му история и поведение преди и след катастрофата са повече от красноречиви! Както и поведението на изпълнителната и съдебната власт впоследствие! Никой не коментира и третата, косвена жертва – заради трагедията майката на едната жертва скоро след това се разболява тежко и умира.

Млади шофьори, със стаж от няколко дни, седмици или месеци – убиецът Георги Генчев, на 18 години, убил на 25.10.2021 Никола Николов, на 15 години, от Съединение. Стажът на водача зад волана е бил 18 дни. На фона на многото подобни случаи, предложението 17-годишни младежи да започват да шофират, е опасно и престъпно и спрямо тях самите и спрямо останалите участници в движението!

– Как си обяснявате факта, че у нас за длъжностни или финансови престъпления се лежи повече, отколкото за убийства на пътя?

– Това в загадка и за нас и се надявам  вие, журналистите, да ни помогнете да я разгадаем!

Този абсурд е поредното доказателство, че за българските законодателни, изпълнителни и съдебни власти, животите на българите не просто не са с приоритет пред всичко останало, а всичко останало е с приоритет пред тях! Което е необяснимо, имайки предвид, че и те самите живеят на тази територия, която вече трудно може да бъде наречена държава!

Едно от определенията за държава е „специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред.“ Правов ред в България няма! Има правово безредие, което коства живота на твърде много хора, включително и на нашите деца и близки хора! И което, ако не се противопоставим, тепърва ще коства живота и на други невинни!

-Kолко време се бавят експертизите и каква е причината за това?

– Автотехническите експертизи в България се бавят от няколко месеца до няколко години! Причините са комплексни: недостатъчен брой експерти, които трябва да притежават комплексни и специфични познания, недостойното им заплащане, което, освен това, се бави твърде дълго, неуредици относно трудовите им права и други.

Тези експертизи са началото на един унизителен процес, на който българските власти подлагат семействата на убитите български деца и млади хора. Това е някакво особено извращение на либералното правосъдие, което в България е стигнало до крайност – докато пияни, дрогирани, каращи без книжка или с неколкократно превишена скорост убиват за секунди, на държавата ѝ трябват години, за да го докаже! Някои родители дори не доживяват изготвянето ѝ.

Такава експертиза е необходима дори и когато има свидетели на престъплението и когато пробите за алкохол и/ли наркотици са категорично положителни, което би трябвало да е достатъчно един убиец да бъде осъден до живот!

Кристиян Екмекчиян уби както себе си, така и момичето на съседната седалка. Теодора загива на място само на 21

Проф. Станимир Карапетков е доайенът в тази сфера в България и от десетилетия се бори за оптимизиране на тези процеси. Шокиращо е, но за цялото това време, той не е получил никакво реално съдействие от Министерството на правосъдието, от другите институции, от медиите и от обществото! Многократно е предлагал да се създаде самостоятелна структура, която да извършва и организира обучението на експертите. Без резултат.

През 2016 дори Комисията от европрокурори към „Службата за подкрепа на структурните реформи“,  въз основа на проведен анализ, препоръчва да се създаде национален институт на вещите лица, който да определя правилата за тяхното вписване и изискванията за тяхната компетентност. И това не е направено, въпреки че е препоръка на европейски служба!

На 27.05.2024 г. в Съдебната палата Софийска градска прокуратура (СГП) организира кръгла маса на тема:

„Предложения за законодателни промени при разследване на пътнотранспортни произшествия“. Между поредната порция празни приказки на всички присъстващи, включително Министъра на правосъдието Мария Павлова, имаше и няколко смислени предложения от страна на Прокуратурата, които се надяваме да бъдат приети. Въпреки че проф. Карапетков беше най-важният и смислен гост, думата му беше дадена накрая и за малко.

Човекът огорчено сподели, че, подобни безплодни събирания, от които не следват никакви резултати, са му омръзнали, и че присъства там само заради нас.

– Какво послание бихте отправили към подрастващите, които тепърва ще имат мераци да карат?

– Във времена на социални мрежи и повсеместно оглупяване и девалвация на ценностите, посланията ни към подрастващите, които тепърва ще шофират и ще се возят, трябва да са брутално ясни, кратки и категорични. За да им се запечатат в съзнанието: Животът заслужава да се живее! Въпреки трудностите и драмите, които го съпътстват.

Смъртта е завинаги и понякога настъпва бавно и болезнено! Агонията между смачканите ламарини може да е с часове, в които осъзнаваш, че умираш сам като куче! Понякога, заради собствената си глупост или глупостта на приятел! Или защото си направил напук на родител.

Друг път агонията трае години, по болници и вкъщи, с месеци и години. Докато връстниците ти живеят, пътуват, обичат, създават семейства и отглеждат деца. Нишката между живота и смъртта е тънка и, дали ще се скъса на пътя, често зависи от вашите собствени решения!

– Трябва ли да се увеличат часовете по Пътна безопасност в детските градини и училищата?

– Да, задължително. Не само като количество, а и като качество. От личен опит и от разговори с учители знаем, че сега те се провеждат предимно проформа, като отчитане на задължителна дейност.

Според статистиката, една четвърт от младите водачи между 18 и 25 години катастрофират в рамките на първите две години шофиране, а много от децата и младите хора на семейства от нашето сдружение са убити от други младежи, някои със стаж няколко дни, няколко седмици или няколко месеца.

Родителите в големите градове са толкова наплашени от интензивния трафик и наглите шофьори, че не смеят да пускат децата си сами на училище в началните класове, както беше, когато ние бяхме деца.

В големите класове, обаче, немалко деца вече ходят на училище с лични автомобили. Затова, докато в първите класове тези часове са важни, в последните буквално са жизненоважни!

Категорични сме, че, освен теорията, на която учениците в тази възраст не обръщат особено внимание, трябва да им бъдат обяснявано ясно и недвусмислено до какво могат да доведат техните действия в колата, и като шофьори и като пътници. Трябва да им бъдат показвани снимки и видеа от реални катастрофи, както и на ранени и убити техни връстници.

Доколото разбрахме, обаче, това не е възможно, защото щяло да бъде тежко за психиката им и някои родители и организации не биха се съгласили. Ние бихме ги попитали, кое е за предпочитане – тези млади хора да си дадат сметка, че колата за секунди може да се превърне от превозно средство в средство за убиване или да продължаваме с общите приказки и многото жертви както досега?

Една от причин