Бях командирован за 3 дни в Приморско, в стая с непознато момиче в хотел на приземния етаж, а сега тя е…

Работех в София в завод „Балканкар“. Пратиха ме командировка в приморско за седмица през 1986 година. Така започна историята на един обикновен българин, публикувана от bgspomen.com.

Отивайки в хотела в Приморско, се оказа, че всички стаи са заети с туристи от бившия соц лагер. Станало объркване и няма свободна стая за мен. След дълго ровене из книгата  за гости се оказа,че има девойка, също командирована като мен, сама в стая.

Предложиха ми да я попитат дали ще се съгласи да съжителства за 3 дни с мен. Аз смутен и донякъде зарадван зачаках с затаен дъх,почти сигурен,че тя категорично ще откаже.

След 10 минути управителката ми каза,че девойката нямала нищо против. Изумлението ми беше голямо.
Оказа се красива млада дама на 25 години, било и скучно сама и дори се зарадва , че ще има с кой да си говори за да не скучае. И се започна един купон.

Тази девойка днес е моята жена.

А какъв беше животът по Черноморието ни в онези времена… спокойствие и красота.

Заключвахме вратата на стаята, но вратата- прозорец, която извеждаше буквално на пътеката оставяхме отворена за проветрение,а вътре целия багаж и пари, без да сме се замисляли, че някой може да ги открадне.

А за нощния живот – не сме и помисляли, че някой може да ти посегне или да ти се случи нещо лошо.

Млади, спокойни, на всяка крачка включително и на плажа безплатни медицински пунктове, заведенията с достъпни цени за всички,богат безплатен спортен и културен живот.

ММЦ наброяваше 3600 младежи,от които 3000 чужденци сменящи се през 6 дни. Картите бяха достъпни за всички до 28-годишна възраст.

Източник : blitz.bg