Катя Коткова разкрива болезнени истини за загубата на Никола Котков и живота след трагедията
Една съдбоносна катастрофа, която промени всичко
Катя Коткова е вдовица на легендарния футболист Никола Котков, който загива при ужасна катастрофа заедно с Георги Аспарухов – Гунди на 30 юни 1971 година. Двамата пътували към Враца за честването на 50-годишнината на местния клуб „Ботев“, когато колата на Гунди се сблъсква с ЗИЛ с ремарке. Резервоарът на камиона се пръснал, горивото се разляло и миг по-късно автомобилът пламнал.
Днес, десетилетия по-късно, вдовицата на Гунди Лита Аспарухова живее в София, а Катя Коткова се е преместила в село Бъзовец, където се грижи за 18 котки и няколко кучета. Двете избягват да се срещат, дори на възпоменателни събития за съпрузите си.
Забравеният Котков – несправедливостта след трагедията
Катя Коткова разкрива болезнената истина за това как паметта за нейния съпруг бавно избледнява.
„Навремето ги възхваляваха като невероятен тандем, но днес името на Котето сякаш е заличено. Обидно е! Дори на гробищата съм била подложена на унижения. Веднъж засадихме 100 цветя на гроба му, но когато се върнахме, половината бяха преместени на гроба на Гунди. Не знам кой го направи, но беше ужасно…“
Тя споделя и за болката от загубата на съпруга си, докато синът им Борислав е бил само на три години.
Истината за фаталния ден и мистериозния трети пътник
Катя си спомня, че в деня на катастрофата Гунди е дошъл да вземе Котков. Малко преди да тръгнат, домашният им котарак се свил в скута на съпруга ѝ – сякаш предчувствал нещо лошо. След трагедията котката изчезнала.
Една от най-обсъжданите версии е, че в автомобила е имало и трети човек – военен, когото са качили на бензиностанцията във Витиня.
„Когато отидохме на мястото на катастрофата, бензинджийката беше потресена: „Ох, ужас, ужас, не съм виждала по-страшно нещо…“ Няколко дни по-късно ми се обади жената на този военен, но какво можех да ѝ кажа? Те вече лежаха един до друг…“
Според нея дълго време смъртта на третия човек е била прикривана, защото властите не са искали да се говори за вината на Гунди.
„Когато пристигнахме на Витиня, ни спря военен патрул. После покрай нас премина линейка с матирани стъкла – вътре бяха телата им.“
Нов живот в сянката на миналото
Днес Катя Коткова води спокоен, но скромен живот в село Бъзовец. Въпреки че някога е била заместник-председател на федерацията по ръгби и е играла женски футбол, сега единствената ѝ утеха са животните и спомените.
„Когато отида на гробищата, се разстройвам. Не искам да се виждам с Лита. Трудно ми е, защото идвам от интелигентно, артистично семейство. Майка ми е учила при Иван Вулпе, вуйчо ми Христо беше женен за румънка, а Андрей Чапразов ми беше чичо…“
Катя завършва интервюто с горчиво разочарование от съдбата, която я е разделила с любовта на живота ѝ и от неравния начин, по който историята помни едни, но забравя други.
0 Comments