Започнах работа в „Кауфланд“ в малък град, заемайки позиция в сектора свежи храни. Но само след месец бях принудена да напусна. Ето защо.
Не просто бях изморена, а пълен физически и психически срив. Работех извънредно, оставах редовно по час-два след края на смяната, без никакво допълнително заплащане. А като „бонус“ – лошо, грубо и некоректно отношение от прекия ми ръководител. Въпреки усилията ми, коректното ми отношение (защото не съм конфликтен човек) и неизползването на полагаемите почивки – вместо 2 пъти по 15 минути, аз реално нямах време за почивка. Работех 10-часови смени, цял ден на крак, а накрая си връщах храната вкъщи, защото нямах време дори да я изям.
Дори за отиване до тоалетната трябваше да давам обяснение! И за капак – викове, грубо отношение, унижения!
Затова текучеството няма да спре – не само заради нечовешкия физически труд, но и заради психическия тормоз и арогантността на ръководството. Започнах да пия успокоителни и антидепресанти, защото всеки ден отивах на работа със страх – страх, че ще направя нещо „грешно“ и отново ще бъда навикана.
Бях напълно съсипана. Плачех, изпадах в постоянен стрес, а за един месец свалих 5 кг – вече съм под 50 кг.
А това, което се случва по време на вторите смени след 22:00 ч., остава скрито за всички. Оставаме до полунощ, а в неделя – до 1:00 ч. сутринта – чистим, зареждаме стока, сменяме етикети, цени, плакати.
И знаеш ли кой върши всичко това? Основно жени.
Никой не е длъжен да съсипва здравето си заради самозабравили се началници.
Как една такава голяма верига хипермаркети, която би трябвало да държи на имиджа и репутацията си, може да се отнася толкова бездушно към служителите си? За едва месец напуснаха четирима души, а аз бях петата. Така не се задържат хора, така не се „гради“ добро име.
Толкова съм стресирана, че дори не смея да напиша истинското си име.
Виолета Т., Варна
0 Comments