Латинизирането на българските бащини имена става все по-честа практика през последните години. Това заяви езиковедът доц. Владислав Миланов в предаването „Човекът на фокус“ по Радио „Фокус“.
Според него, установената българска традиция при бащините и фамилни имена е използването на окончанията -ов/-ова, -ав/-ава, -ев/-ева, -ски/-ска, -ин/-ина, но напоследък този модел започва да се размива.
Една от причините за тази промяна е свободата в избора на имена, която все повече се разширява.
„Тази свобода вече засяга и начина, по който се записва бащиното име на детето. През последните години това стана както модна тенденция, така и форма на подражание. Родителите смятат, че по този начин поставят акцент върху името на родителя, но не осъзнават, че традицията в именуването има своята роля и че подобни решения могат да доведат до проблеми в различни институции и административни казуси.“ – коментира той.
Според езиковеда, прекомерната свобода и липсата на осъзната отговорност са причините все повече млади хора да се решават на съдебна промяна на името си.
„Би трябвало да има унифициран стандарт за тези случаи. В България няма институция, която да препоръчва как да бъдат формулирани имената, но категорично съм против въвеждането на законодателни мерки в езика. Езикът не може да бъде ограничен от закони.
Едно общество, което не уважава художествената литература, не чете, пренебрегва училищното образование и часовете по български език, не може да очаква, че ще запази уважението към собствения си език чрез законодателни инициативи.“ – подчерта доц. Миланов.
В същото време се запазва традицията децата да бъдат кръщавани на близки роднини, както и тенденцията да се избират имена с благопожелателно значение, допълни езиковедът.
0 Comments