Олга беше изтощена. След дълга смяна в гастронома, където работеше в месарския отдел, всяка фибра в тялото ѝ болеше. Стоеше права през целия ден, разфасоваше тонове месо, подреждаше витрината. Купи си няколко продукта на път за вкъщи – хляб, мляко, пиле за вечеря.
Щом седна у дома, погледът ѝ попадна върху кошчето за боклук. „Трябва да го изхвърля“, помисли си, но умората я приковаваше към стола.
Все пак се надигна, взе кофата и излезе. До контейнерите забеляза мръсен, неподдържан мъж, стиснал глава между раменете си.
„И тук ли започнаха да се появяват бездомници?“ – възмути се тя. Градът ѝ беше малък, не бе свикнала с такива гледки. Хвърли боклука и се обърна, без да му обърне повече внимание.
Животът на Антон – от върха до дъното
Антон беше на тридесет, когато загуби съпругата си Ирина – любовта на живота му.
Красив, строен, умен, доцент по химия и математика в престижен университет – той имаше всичко. Сам си беше проправил пътя – родителите му бяха обикновени работници, а парите винаги не стигаха.
Докато учеше, пишеше контрольни, поправяше техника, а нощем зубреше. С отличния си успех впечатли преподавателите си, които го поканиха да остане в катедрата.
Откритие, което патентова, му донесе финансова независимост. Купи си просторен апартамент, обзаведе го с вкус, създаде идеален дом за бъдещото си семейство.
Запозна се с Ирина в университета. Любовта им пламна мигновено. След няколко месеца заживяха заедно, а скоро след това се ожениха.
Антон мечтаеше за деца, но съдбата беше жестока. Два спонтанни аборта разклатиха Ирина, а после дойде страшната диагноза. Болестта я отне бързо, без никакъв шанс за спасение.
Със смъртта ѝ Антон рухна. Работата, изобретенията, животът – всичко изгуби смисъл. Пропадна, започна да изчезва с дни, докато ръководството на университета беше принудено да го уволни.
Родителите му се опитаха да го спасят, но не успяха. Една вечер той просто изчезна. Те обявиха го за изчезнал, но следите му бяха изгубени.
Неочакваната среща
Две седмици по-късно Олга го видя отново – на пейка пред входа ѝ. Беше съсипан, изглеждаше слаб, на ръба на силите си.
„Още един пиян клошар…“ помисли си раздразнено. Но в следващия миг той се наклони настрани и изстена слабо.
Олга се поколеба. „А ако не е пиян? Ако му е лошо?“
Приближи се внимателно.
— Добре ли сте?
Мъжът я погледна. Очите му – изморени, но не изгубени.
Искаше да извика линейка, но телефонът ѝ беше с паднала батерия.
— Можете ли да станете? Ще ви помогна.
С усилие той се изправи, подпрян на ръката ѝ, и двамата бавно се качиха до третия етаж, където беше апартаментът ѝ.
Тя постла покривало на дивана, остави го да легне, зареди телефона си и повика бърза помощ.
Лекарите установиха силно изтощение, но отказаха да го вземат – нямал документи. Дадоха ѝ инструкции как да го храни и възстановява.
„Е, да… Исках да се грижа за някого, но чак пък толкова?“
Тя му стопли супа, а той с усилие седна и започна да яде.
После прошепна:
— Извинете ме. Ще си почина и ще си тръгна.
Гласът му беше мек, млад.
— Не бързайте. Искате ли да се изкъпете? Ще се почувствате по-добре.
Ново начало
Олга му даде чисти дрехи, а докато той беше в банята, борбата в главата ѝ не спираше.
„Кой е той? Опасен ли е? Ами ако ме ограби?“
Но когато Антон излезе, вече измит и преоблечен, тя видя пред себе си не бездомник, а съсипан човек, който някога е имал достоен живот.
— Как се казвате?
— Антон.
На работа приятелката ѝ Наталия я нарече луда, но Олга не съжаляваше.
Купи лекарства, храна – и за пръв път отдавна ѝ беше приятно да мисли за някого освен за себе си.
Шест години по-късно…
Олга излезе от детската градина, държейки за ръка тригодишния си син.
Пред входа спря кола.
Зад волана – Антон.
Очите му светнаха, когато я видя.
— Виж, Костя, татко дойде!
— Татко! – извика момченцето и се разсмя.
Учителката им ги изгледа през прозореца и прошепна:
— Къде ли се намират такива мъже?
— Ще се изненадаш – открили го на бунището, отвърна помощничката ѝ с усмивка.
Антон и Олга построиха нов живот заедно.
Той възстанови контактите с родителите си, върна се към науката, а откритието му отново започна да носи печалби.
Ожениха се. Родиха им се деца.
Олга напусна работата в магазина, записа висше образование, а днес помага на хора в нужда.
Вечер, държейки малкия Костя за ръка, Антон и Олга се разхождат в парка.
Понякога си спомнят онзи ден преди шест години.
Съдбата им даде втори шанс – и те го използваха.
0 Comments