Моноспектакълът на Алекс Сърчаджиева представлява емоционално пътуване, което неминуемо оставя никого без сълзи на очите. Актрисата, изпитала много житейски удари, споделя най-личните си моменти – относно отношенията с майка си, покойната актриса Пепа Николова, през болката след загубата на Иван Ласкин, до собствените ѝ вътрешни битки.
Попитана дали би събрала смелост да напише книга за Пепа Николова, Алекс признава, че все още не е сигурна дали е готова за това. Убедена е, че всичко се случва в точното време.
Тя никога не се е взимала твърде насериозно, благодарение на съвет от майка ѝ. Уверена е, че истинските приятели ще я приземят, ако някога „рязко изплиска легена“.
Не е превъзмогнала загубата на майка си. Споделя, че животът ти може да се промени внезапно, оставяйки те напълно сам – и да бъдеш сам е най-трудното. В тежките моменти приятелите ѝ и Иван Ласкин са били до нея.
Когато загубила майка си, Алекс нямала нито гадже, нито дете – с нейната смърт тя загубила цялото си семейство.
Дванайсет години по-късно, тя преживява нова тежка загуба – смъртта на Иван Ласкин. Тогава тя се опира на приятелите си и на дъщеря си София. Спомня си, че когато майка ѝ починала, е имала правото да се лута в емоциите си, но след загубата на Иван не е могла да си го позволи, защото трябвало да бъде силна за дъщеря си.
На въпроса дали има нов мъж в живота си, Алекс отговаря уверено: „Да“ – и се шегува, че той се казва „Аскеер“. Статуетката е на почетно място в дома ѝ, слуша я безмълвно, но я кара да се чувства щастлива.
Не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Вярва, че след смъртта човек отива на по-добро място, а адът е тук, на земята.
За 13-годишната си връзка с Иван Ласкин признава, че е имало трудни моменти, но любовта им била бурна и истинска.
Разбива някои слухове, като подчертава, че тя и дъщеря ѝ София имат перфектни отношения с първородната дъщеря на Иван – Люба, която нарича „прекрасно момиче“.
След смъртта на Иван остава без нито един лев. Не защото не е работила, а защото тримесечният му престой в болницата е струвал огромна сума. Стигнала до там, че с дъщеря си живеели при приятели и се хранили у тях, като понякога дори нямали пари за хляб.
Въпреки че се е сблъсквала с предателства, винаги е намирала сили да продължи. Опитва се да гледа философски на живота и вярва, че разочарованията и предателствата са неизбежни, но истинските приятели винаги остават.
В заключение споделя, че е благодарна на биологичния си баща, Йосиф Сърчаджиев, за това, че я има.
Има много неща, които би искала да му каже, но категорично заявява, че тези разговори няма да станат обществено достояние.
0 Comments