Винаги съм вярвала в съдбата и съм смятала, че нищо не идва без причина. Преди няколко години загубих съпруга си и за да мога да се издържам, реших да отдам една от стаите си под наем.
Наемателят ми стана млад мъж на име Руслан – художник, който веднага ми направи впечатление с различното си поведение. Той не беше като другите младежи на неговата възраст – сериозен, любознателен, често вечер седяхме на чай в кухнята, обсъждахме преживяванията си и обменяхме мнения за живота.
Знаех, че баща му живее в селото и има ферма, също вдовец, но не се бях срещала с него. Руслан споделяше всеки ден за новите си проекти, а аз му разказвах за моите планове – винаги си намирахме интересни теми за разговор.
Веднъж му намекнах, че е време да си потърси половинка, а той леко притеснен ми каза, че не е сигурен как да заговори момиче. След този разговор мина около месец. Един ден, след като се върнах от съседката, влязох в стаята на Руслан и го заварих да работи с момиче модел. Веднага излязох, като допуснах, че се случва нещо друго.
По-късно, докато пиехме чай, той ми сподели, че харесва това момиче, но не знае как да ѝ го признае. По стечение на обстоятелствата, поканих момичето на чай – исках да се извиня за недоразумението. Това доведе до разговор между двамата и нещата между тях потръгнаха. Руслан ми благодари неведнъж, а веднъж поиска разрешение баща му да отседне при нас за известно време заради предстоящи изследвания.
Дори спомена, че ще поеме разходите по лечението на баща си, но аз отказах да приема пари. Когато баща му дойде, не очаквах да ме увлече така един мъж – започнахме да разговаряме и се оказа, че имаме доста общи неща.
Сега ни предстоят две сватби – тази на Руслан и неговата приятелка, и моята с бащата на Руслан. Щастлива съм и не съжалявам, че реших да отдам стаята под наем.
Continue Reading
В живота често малките решения могат да доведат до неочаквани, но хубави промени. Историята е пример как съдбата ни среща с правилните хора в подходящия момент.
0 Comments