Богатият мъж отказал да поеме отговорността за отглеждането на новородените си близнаци и настоял съпругата му да даде едното дете за осиновяване. Когато тя отказала да се раздели с което и да е от децата, той я изгонил заедно с тях от дома им. Пет години по-късно, този същият човек се появил на прага ѝ, молейки за помощ.
В една мрачна, дъждовна вечер Анджи стояла на автобусната спирка, прегърнала двете си бебета.
– Къде ще отидем сега? Моля те, Господи, помогни ни да намерим подслон за тази тежка нощ – шепнела тя, докато бършела сълзите от лицата им.
Останала бе съвсем сама – без семейство, без дом, без посока.
Изведнъж усетила движение зад себе си и се стреснала. Стегнала се, готова да защити децата си, но въздъхнала с облекчение – било само куче.
Никога не бе вярвала, че съдбата ще я удари толкова жестоко. Джейк, мъжът, на когото се доверила и когото обичала, я бил изхвърлил от живота си с бебетата им само седмица след раждането им.
– Само да беше тук, мамо… трябваше да те послушам и да не се омъжвам толкова прибързано – ридаела Анджи, мислейки за починалата си майка.
Спомняше си как Джейк ѝ бе казал:
„Можеш да останеш, ако задържиш само едното дете. Ако искаш да ги отглеждаш и двете – тръгвай си.“
Запознали се веднага след като Анджи завършила. Той бил чаровен и уверен, а тя вярвала, че е „единственият“. Любовта им започнала като приказка, но краят бил далеч от щастлив.
Всичко започнало да се разпада, когато тя му казала, че е бременна.
– Скъпа, тъкмо започвам бизнеса си. Не сме готови за деца – казал Джейк, взирайки се в теста за бременност.
Още тогава дал ясно да се разбере, че не желае да става баща.
Анджи била разкъсана между неговото нежелание и мечтата си за голямо семейство. А когато научили, че чакат близнаци, нещата станали още по-напрегнати.
– Едно дете – става. Само едно – подметнал Джейк, изпращайки я на преглед. – Да не се върнеш с вест, че са две – пошегувал се сухо. Но съдбата имала други планове.
Излизайки от кабинета, Анджи била изпълнена с тревога.
– Какво каза лекарят? – попитал Джейк.
– Нашите… бебета са добре – отвърнала тя с треперещ глас.
– Бебета? – повторил Джейк, вече раздразнен.
При новината, че очакват близнаци, той не показал никаква радост.
Раздразнен и мълчалив, напуснал кабинета, оставяйки я сама в уж най-щастливия момент.
Оттогава започнал да се отдалечава все повече. Станал хладен и обсебен от бизнеса. Когато Анджи родила, той дори не се появил в болницата. На третия ден изпратил служители да я приберат.
Вкъщи я чакала тишина – Джейк не излязъл да ги посрещне, нито погледнал децата. Същата вечер той ѝ поставил ултиматум:
„Едното остава, другото – за осиновяване. Или се съгласяваш, или си тръгваш с двете.“
Анджи помислила, че се шегува, но куфарът ѝ вече бил опакован.
– Не искам да плащам за две деца. Бизнесът ми е приоритет – заявил той.
Анджи била съкрушена.
– Те са наши деца, Джейк! Как можеш да искаш да изоставим едното? – извикала тя през сълзи. Но той не отстъпил.
– Нямам време за семейство. Или едно дете, или тръгвай.
Без да има къде да отиде, но твърда в решението си, Анджи си тръгнала с двете деца. Тя вече не вярвала в любовта, в семейството, в Джейк. Но съдбата ѝ дала нов шанс.
На спирката, където стояла с близнаците си, я приближила възрастна жена от такси.
– Навън вали, имате ли къде да отидете? – попитала тя.
Анджи я погледнала – монахиня.
Сълзи се стекли по лицето ѝ.
– Не знам, сестро. Объркана съм. Останахме сами. Жената я приела в манастира.
Там Анджи, Софи и Марли намерили топлина и закрила.
Анджи започнала работа в църковното училище, после и в ресторант. Събирала пари и след две години открила собствено кафене.
Постепенно животът ѝ се наредил – осигурила дом и стабилност на децата си. Често се питала какво би било, ако баща им беше до тях, но не съжаляваше, че не го потърсила за развод. Надявала се той някой ден да осъзнае грешката си.
Пет години по-късно тя вече имала уютен дом, две здрави дъщери и успешен бизнес.
Макар доходите понякога да не стигали, тя не се отказвала и отворила още две кафенета.
Междувременно бизнесът на Джейк се сринал. Натрупал дългове, останал сам и отчаян. Когато научил за успеха на Анджи, решил, че тя е единственият човек, който може да му помогне.
Един ден тя отворила вратата – и го видяла.
– Здравей… – казал той, унизен. – Съжалявам, че те изгоних. Алчността ме съсипа. Фалирах. Прости ми.
Анджи била изненадана. Видяла сълзите в очите му, когато погледнал снимка на децата.
– Простете ми, милички… Баща ви беше ужасен… – прошепнал той.
Въпреки че знаела, че търси помощ, Анджи усещала, че чувствата ѝ не са напълно изчезнали.
– Не знам дали мога да върна сумата веднага… Ще ми трябва време… – казал той, плачейки, докато тя му подавала чек.
– В онази нощ осъзнах как алчността разрушава всичко. А днес разбрах колко е важно да прощаваме. Без прошка никой не печели – казала Анджи.
В този момент Джейк обещал, че ще се промени. Че ще се върне като истински баща за Софи и Марли.
Историята напомня, че в живота ролите често се обръщат. Всеки заслужава шанс да поправи грешките си. Понякога именно съдбата поставя хората на кръстопът, за да им покаже правилния път.
0 Comments