Често използваме израза „от грозно пате до лебед“, но понякога нещата се случват точно обратно – съдбата отвежда някого от лебед към грозно пате. Лони Уилисън, която някога беше символ на сексапила и младостта, омъжена за известния „спасител на плажа“, след нервен срив претърпява драматична промяна – години по-късно е неузнаваема, забелязвана да рови в кофите за боклук. Историята й е изключително трудна и тежка…
Снимка: Инстаграм
Сега, на 41 години, Лони Уилисън изглежда много по-възрастна – по лицето ѝ се забелязват следи от умора и трудности, а вредните навици са оставили своя отпечатък.
Можеше всичко да се развие по съвсем различен начин.
В началото на своите двайсет години тя беше сред най-известните модели на бански – тялото ѝ красяше корици на специализирани фитнес издания. После срещна Джеръми Джаксън – познат на зрителите на Baywatch като Хоби, синът на Мич Бюканън.
През 2012 г. двамата сключват брак на плажа в Калифорния, точно по залез – всичко напомня на холивудска приказка. Само че тази история няма щастлив край.
Снимка: Инстаграм
За разлика от ролята си на невинно дете в сериала, Джеръми има проблеми със закона – арести, свързани с наркотици, алкохол и впоследствие домашно насилие. При един от поредните им скандали, след употреба на алкохол, той пребива Лони, чупи й две ребра и започва да я души. За щастие тя успява да извика полиция – това се случва през 2014 г.
Психическото й състояние се влошава след тези събития и Лони напуска работата си като модел и асистент на пластичен хирург. Известно е, че е преминала и през редица естетични процедури.
След нервен срив губи възможността да работи. След развода остава в жилището си, но без доходи не успява да покрива наема. Натрупва дългове и в крайна сметка, поради липса на средства, остава без дом.
Снимка: Инстаграм
Животът на улицата крие много опасности – джебчии, дилъри и други хора. Лони се пристрастява към кристален метамфетамин, а здравословното й състояние се влошава още повече. С времето, заради употребата на наркотици, губи и зъбите си.
Тя подстригва косата си късо и я държи възможно най-мръсна – според нея това я предпазва от атаки. Така разказва на журналист, който я среща на улицата, докато тя бута количка с малкото си вещи.
Лони живее без постоянен дом от 2016 година. Когато близки най-после я намират, я настаняват в хотел и предлагат да покрият разходите за рехабилитация, но тя напуска стаята и изчезва за две години.
През есента на 2020-та отново е забелязана – близо до Венис бийч, търсейки храна в контейнерите. Макар приятелите ѝ да не спират да се тревожат, Лони Уилисън отказва всякаква помощ.
„Бившият ми съпруг ще се жени… аз поне съм разведена. Той направи всичко, за да причини това на мен. „Сега не мога да живея вътре, само навън, защото не искам да се излагам на електричество “, каза тя веднъж, обяснявайки, че това е така, защото някой я е изложил на токов удар.
Тя добавя, че хората са й предлагали помощ, но „никой не може да й помогне, защото няма помощ за нея“.
Историята на Лони Уилисън ясно показва колко неочаквано и внезапно може да се промени нечий живот. Понякога от върха до дъното има само една стъпка – и пътят обратно зависи най-вече от нас самите.
Животът на Лони е пример за това как обстоятелствата могат да обърнат всичко наопаки. Понякога съдбата не дава втори шанс, колкото и да го търсим.
0 Comments