Търкайки кухненския плот след поредния уморителен ден, във въздуха се усещаше лека миризма на белина.
Колкото повече време прекарвах да чистя дома на мама, толкова повече се дразнех на по-малката ми сестра Джейн. Изглеждаше, че е забравила, че това е и нейната майка.
Такова поведение беше присъщо за Джейн. В училище често не внимаваше, бягаше от часове, взимаше пари от мама и се измъкваше незабелязано. Но независимо от всичко, винаги й прощаваха.
По-късно завърши с отличие, получи стипендия и стана любимка на семейството.
Сега Джейн идваше при майка ни само, когато имаше нужда от нещо — или за да напомни за себе си, сякаш за да не бъде пренебрегната при делбата на наследството. А аз се сблъсквах сама с майчината болест.
Наех болногледачка – Нанси, но не можех да си позволя тя да е тук постоянно. След дългите смени на работа, пак аз се грижих за мама.
Помолих Джейн за помощ, но тя винаги отказваше. Въпреки че знаех, че от месеци е без работа. Аз самата имах работа, съпруг и син, който също разчиташе на мен.
„Вайълет!“ – извика мама от стаята си, гласът й беше остър и тревожен.
„Златните ми обеци ги няма“, каза тя, видимо разтреперана.
„Днес някой идва ли?“ — попитах раздразнено.
„Не. Нанси беше в почивка днес — отговори мама. „Само Джейн дойде сутринта, просто да провери как съм.“
„Ще питам Джейн за обеците“, казах аз.
— Недей — каза мама категорично. „Джейн не би откраднала. Не искам пак да се карате.“
След като мама заспа, се запътих към апартамента на Джейн.
Търпението ми беше на изчерпване. Почаках на вратата, след като почуках. След няколко минути тя отвори.
„Мама казва, че златните й обеци липсват“, казах направо.
Джейн скръсти ръце. — И вярваш, че аз съм ги взела. Естествено.
„Ти беше единствената, която я е виждала днес“, казах аз.
„Каква ми е ползата да взимам обеците й?“ — отвърна остро Джейн.
„Може би защото нямаш пари. Може би ти трябват за разни твои неща — ти реши“, казах, като я погледнах право в очите.
„Изобщо знаеш ли колко съм направила за това семейство?“ – контрира Джейн.
„Нищо не правиш! Само аз се грижа за всичко!“ – извиках.
Тя се обърна. „Махни се. Това приключи.“
„Добре“, казах и затръшнах вратата зад себе си.
Когато се прибрах, заварих Кейдън да облича палтото си.
„Просто ще се поразходя“, каза мъжът ми, целуна ме по бузата и добави: „Майлоу спи. Вечерята е в хладилника.“ След това излезе, а аз останах мълчалива.
Кейдън беше този, който държеше дома под контрол.
През следващите две седмици мама все се оплакваше, че й изчезват вещи.
Малки предмети – бижута, сувенири – започнаха да се губят.
Винаги това ставаше в дните, когато Джейн минаваше. Ядът ми се засилваше. Не можех да повярвам, че е толкова егоистична.
Не можех повече да го търпя. Отидох при Джейн, за да я конфронтирам директно.
Тя повдигна вежда. „Мислиш, че аз ги взимам? Защо да го правя?“
„Защото винаги си била такава! Правила си го и преди, а сега имаш нужда от пари!“ – казах ядосано.
Джейн се вкамени. „Защо не питаш мъжа си какво е да ти трябват пари?“
„Остави Кейдън на мира!“ – извиках. „Поне той ми помага!“
— изсмя се Джейн. „Щом си толкова сигурна, викни полицията. Хайде, направи го.“
Вместо да звънна на полицията, реших да сложа камери у дома на мама.
Когато пристигнах там, се изненадах да видя Нанси, макар че нейната смяна беше приключила отдавна.
„Джейн ми каза, че ще ми плати за допълнителни часове, за да можеш да си починеш малко“, обясни Нанси, докато бършеше ръцете си.
— добави тя, с леко притеснение. — Просто ме помоли да не ти казвам.
Взех камерите и монтирах по една във всекидневната и в спалнята на мама.
Когато приключих с монтажа, на плота ме чакаше купчина нови медицински сметки. Докато ги преглеждах, усетих стягане в гърлото – сумите бяха огромни.
Нанси се доближи и надникна към сметките. „Те идват всеки месец. Джейн обикновено ги плаща.“
Няколко дни по-късно мама отново ми се обади притеснено: „Златният ми пръстен го няма.“
Беше време да видя какво са записали камерите. Не бях казала на никого за тях, дори на мама, така че виновникът не би предполагал за тяхното присъствие.
На видеото видях Джейн – беше в стаята на мама и се насочи към скрина. Сърцето ми се разтуптя – очаквах да я хвана.
Джейн отвори кутията за бижута, огледа се вътре, но я затвори и си тръгна, без да вземе нищо.
Няколко часа по-късно дойде Кейдън.
Гледах невярващо как той се приближи до кутията, извади златния пръстен на мама и го скри в джоба си, преди да напусне стаята.
Оказа се, че именно съпругът ми е бил крадецът.
„Знам, че си взел от майка ми“, казах, държейки флашката в ръка.
Лицето му пребледня. — Джейн ти каза ли? — попита той, гласът му трепереше.
„Какво? Не! Защо Джейн ще ми казва?“ – отвърнах объркана.
Кейдън въздъхна и прокара ръка през косата си. „Взех пари назаем от нея. Щом разбра защо, спря да ми дава. Предложи да плати рехабилитация, но отказах. После ме хвана да взимам бижутата на майка ти.“
„Започнах да залагам. Мислех, че ще успея да възстановя парите, но губех още повече. Дълговете растяха по-бързо, отколкото можех да ги покрия. Взимах още, за да покрия старите“, призна той.
„Искаш ли развод?“ — попита тихо.
Той кимна бавно, с насълзени очи. „Много съжалявам, Вайълет. Обичам теб и Майлоу повече от всичко“, прошепна той и си тръгна.
След като вратата се затвори, сълзите ми потекоха. Проверих Майлоу – спеше спокойно – и отидох при Джейн.
Тя отвори вратата, а аз едва прошепнах: „Съжалявам“, докато сълзите се стичаха по лицето ми.
Джейн ме прегърна веднага, без да каже нищо.
Историята показва колко често първите ни предположения могат да се окажат погрешни. Понякога истината е там, където най-малко очакваме.
0 Comments