Фалшиво сирене заля пазара, не си помисляйте за тези марки

В някои марки сирене, продавани у нас, водата достига 85%, без това да е посочено на етикета. Това е седмата поредна проверка на качеството на сиренето, провеждана от организацията в България.

Този път са били анализирани 36 различни марки сирене, като само 15 от тях (42%) съдържат не повече от 60% вода. При останалите 21 марки (58%) водното съдържание надвишава 60%.

По Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, когато водата в сиренето надхвърля 60%, но са спазени производствените стандарти, на етикета задължително трябва да фигурира надписът „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, напомня „Труд“.

Същата наредба гласи, че сирене с повече вода трябва да се продава единствено в опаковка, не и насипно.

„Активни потребители“ са закупили 36 различни марки бяло саламурено сирене от търговската мрежа, включвайки както по-евтини (под 10 лв/кг), така и по-скъпи предложения (над 20 лв/кг). В проучването не са влизали продукти, на чиито етикети вече фигурира информация за по-високо водно съдържание. Всички закупени сирена са изпратени веднага за лабораторен тест.

Целта на изследването е да се провери количеството вода и сухото вещество в бялото саламурено сирене, предлагано в България. Резултатите сочат, че при 19 марки (53%) водата е между 60 и 70%.

Две марки – „Бачково“ и „Свежо сирене Ракево Милк“ – съдържат над 70% вода. Според „Активни потребители“ това означава, че не са произведени по традиционната технология за бяло саламурено сирене и могат да бъдат рискови за консумация.

Най-голямата група сред изследваните продукти са 19 марки (53%), чието водно съдържание е между 60 и 70%. Експертите обясняват, че най-вероятно това са бързозреещи сирена, при които не е спазен технологичният срок за зреене.

Сравнявайки резултатите с тези от 2022 година, се отчита известен напредък – тогава 73% от тестваните сирена са били с над 60% вода, докато сега този процент е спаднал до 58.

Подобрение има и при продуктите с над 70% вода – през 2022 г. те са били 25% от тестваните (12 от 48), а тази година само две марки (5,6%) попадат в тази категория.

Голяма част от анализираните и сега марки са били част и от предходното тестване през 2022 г., като при доста от тях вече се наблюдава спад на водата под регулаторната граница от 60%.

Сред марките с положителна промяна са Саяна, Боженци, Добротица, К-Брей, Белиса и Йовчев – при тях водното съдържание вече отговаря на нормата. При други, като Ситово и Млекаря 79, няма промяна – те продължават да са сред бързозреещите.

– Особено остава положението с продуктите брандирани като “Млекарница Ракево милк” или “Ракево Милк Трей”. Те традиционно продължават да залагат на ментета под името “свежо сирене”, каквото и да значи това, с водно съдържание от шокиращите 85%, което очевидно няма нищо общо със сиренето.

– Сред другите продукти под този бранд има и стандартни бързозрейки. Явно няма контролен орган в България който да може да спре Ракево да бълва сирене-менте, сглобено по неустановена технология, пишат от Активни потребители.

В рамките на анализа си „Активни потребители“ отново засичат нередности при етикетирането и пакетирането – 16 от 36 проверени марки са с проблеми.

Най-честият пропуск е липсата на информация, като партиден номер или срок на годност. Продължава и продажбата на насипно сирене с високо водно съдържание, въпреки забраната за това.

При някои от „сирената“ нарушенията са повече – необявено водно съдържание, липсващ партиден номер и срок на годност, както и липса на опаковка.

Нередностите често са видими и за клиентите на място, но според „Активни потребители“, контролният орган – Българската агенция по безопасност на храните, избягва да проверява проблемните марки.

Асоциацията за защита на потребителите настоява за пълна забрана на имитиращи продукти като сирене, кашкавал и кисело мляко. Председателят Пейо Майорски смята, че Министерството на земеделието и храните трябва да промени законите така, че тези три продукта да носят съответните имена само ако са произведени по традиционни методи. „Българското саламурено сирене и българското кисело мляко са традиционни национални продукти, които вече са със защитено наименование на произход в Европейския съюз. Те не трябва да бъдат по никакъв начин имитирани, дори и на родния пазар“, коментира той. По думите му, защитена позиция в ЕС следва да се търси и за българския кашкавал.

Недопустимо е да се произвеждат имитиращи продукти на трите национални символа, изглеждащи по същия начин и заблуждаващи потребителите с по-ниска цена. Държавата, представена от МЗХ, трябва да предприеме мерки и да въведе регулации, които позволяват продуктите сирене, кашкавал и кисело мляко да се наричат така само ако са направени по традиционен начин и с истинско мляко, казва Пейо Майорски. Останалите имитиращи храни да бъдат предлагани с други имена и външен вид, например бяла буца, жълта пита или бяла вода. Наименованията им на опаковките трябва да са изписани с голям шрифт, а не с малки букви, които не се четат.

МЗХ чрез Българската агенция по безопасност на храните трябва да засили контрола върху сиренето, кашкавала и киселото мляко. Проверките трябва да обхващат целия процес – от производителите до магазините, отбелязват още от АЗП.

По анализ на Министерството на земеделието и храните, състоянието на млечния сектор остава притеснително. Почти 20% от кравето сирене, произведено за миналата година, съдържа растителни мазнини. Общо за годината са произведени 53 641 тона сирене, от които 12 219 тона са с палмова мазнина. За сравнение, през 2022 г. са били произведени 52 460 тона, включително 12 371 тона с растителни мазнини – спадът е минимален, само с 1,2%.

„Фалшивото“ сирене е 2,5 пъти повече от количеството произведено от овче мляко, което за цялата година е около 4900 тона и намалява с 11,6% спрямо предходната година. През миналата година мандрите са използвали 3615 тона немлечни суровини (мазнини и/или протеини), показва статистиката на МЗХ.

За 2023 г. 235 предприятия за преработка на мляко са подали отчети за произведеното количество. Общият обем е 713 милиона литра сурово мляко, включително внос от ЕС и други държави. 94% от това е краве мляко, което представлява увеличение с 3% спрямо предходната година. Овчето мляко е на второ място с 3,8% дял и ръст от 12,2% през 2023 г. Козето мляко е 1,7% от общото, като също има леко увеличение от 1%, а биволското мляко и смесите са 0,5% и отбелязват спад от 4,6%.

В допълнение към суровото мляко, в производството на млечни продукти са използвани още 4 807 тона концентрирано мляко, 5 211 тона мляко и сметана на прах, 2 377 тона млечен концентрат и 234 тона други продукти като сметана, закваска и суроватка. През миналата година мандрите са вложили 3615 тона суровини с немлечен произход, сочат данните на МЗХ.

По отношение на количествата производство: през 2023 г. са произведени 153 928 тона заквасени млека, 64 млн. литра пакетирано мляко, 62 331 тона бели саламурени сирена и 26 308 тона кашкавал. Има увеличение при пълномасленото и обезмасленото заквасено мляко, докато заквасеното мляко за пиене намалява със 17%.

Производството на кашкавал през 2023 г. е с 5% повече спрямо предходната година. Кашкавалът от краве мляко расте с 6,4%, докато този от овче мляко бележи спад от 14,3%. Най-голям дял от производството държи кашкавалът от краве мляко – цели 93,4%.

Производството на бяло саламурено сирене също расте с 1,7% или 1 057 тона спрямо 2022 г. Основната част (86,1%) е от краве мляко. Сиренето, приготвено от друг вид мляко освен краве и овче, има ръст от 15,8%. Топените и пушени сирена също нарастват с 3,5%, а другите видове сирена (меко, синьо и др.) се увеличават с 36,1%. Забелязва се и значително увеличение на другите млечни продукти – с 450 тона.

В заключение – макар някои показатели да се подобряват, все още има нужда от по-строг контрол и ясно разграничаване между истинските и имитиращите млечни продукти на българския пазар. Това е важно както за потребителите, така и за запазването на традициите в млечната индустрия у нас.

В крайна сметка, макар че има известен напредък, проблемите с качеството и етикетирането на млечните продукти остават актуални. Необходим е постоянен контрол за защита на потребителите и съхраняване на българските традиции в производството.