Бащата на Сияна, която загина при катастрофата край Телиш, Николай Попов, отправя директно обвинение към Десислава Паунова за смъртта на дъщеря си.
В публикация във Facebook Николай Попов пише, че Десислава Паунова – бивш член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – е отстранена от поста си със заповед на министър Андрей Цеков през януари миналата година.
Попов твърди, че докато Паунова е била на работа, са постъпвали многобройни оплаквания за опасността на участъка Радомирци–Телиш по път I-3. По информацията му обаче, към тези сигнали не е имало никакви действия.
Бащата на Сияна с писмо до гл. прокурор: Не само шофьорът е виновен за смъртта ѝ!
Той заявява следното:
Защо държавата уби Сияна? И продължава да убива.
Вече мина близо месец, но все още липсват конкретни резултати.
Искам да бъда разбран съвсем ясно. Ще се повторя, дори да е неудобно – държавата носи съучастие за смъртта на дъщеря ми Сияна. Както и за смъртта на още много невинни хора.
Сияна не беше просто поредната жертва. Тя се превърна в символ. Болезнен, неволен, но ясен знак за съпротивата срещу безразличието, беззаконието и разпада на държавността по пътищата.
Тежката участ се падна на нашето семейство.
Вие ми дадохте сили да говоря. Да викам. Да търся отговорност. И други родители вече са го правили – със сълзи, със гняв, с отчаяние.
Но колко още деца ще трябва да си отидат, за да бъде чут този вик?
И през 2024 г. към АПИ продължават да постъпват сигнали относно опасния участък Радомирци–Телиш на път I-3. Това е трасето от София до Букурещ – за някои, път до гроба.
Не само граждани подават сигнали. /с част от тях разполагам/ Сред тях има и от МВР. Тоест, държавни органи сигнализират сами себе си – с предложения за намаляване на скоростта, поставяне на пътни знаци и други превантивни мерки.
Как реагира АПИ? Отговорът е един – нищо не беше направено.
Вината има име: Десислава Паунова.
Като директор “Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“, тя е получавала десетки оплаквания. Била е длъжна да действа, но е предпочела да мълчи. Без реакции. Потулване. Същото се отнася и за Иваничков – другият, който символизира местата, където изчезват сертификати за 140 милиона.
Това важи и за всички, които знаят, мълчат и продължават да получават заплатите си.
Какъв е резултатът от това? На 31 март 2025 г., в силен дъжд, камион натоварен с 20 тона хартия преминава през този участък със скорост 84 км/ч. Законно, но с трагични последици.
В този момент на пътя са Сияна – на 12 години, заедно с баба си и дядо си в колата.
Камионът губи контрол. Следва фатален удар. Детето ми почина!
Дядо ѝ може никога повече да не възвърне съзнанието си. Вероятно ще остане инвалид.
Всичко това е можело да бъде избегнато с няколко пътни знака, чиято цена е по-ниска от минималната работна заплата.
Въпреки това АПИ твърди, че пътят е „в добро състояние“.
Докато институциите не действат, децата стават жертви.
Ако ограничението беше 60 км/ч, както е предложено от МВР, трагедията можеше да бъде предотвратена. /това ограничение е въведено след смъртта на Сияна/ Разликата между живота и смъртта е 24 км/ч.
По-конкретно – 19 км/ч. При тази скорост, при опит да спре, камионът буквално смачква детето ми в спрелия автомобил на дядо ѝ.
И за тази разлика отговорност носят Десислава Паунова и всички, които са я държали на този пост.
Незабавна оставка! Един Иваничков не е достатъчен!
Какво още трябва да се случи, за да бъде отстранена тази жена?
Колко още деца ще загинат, преди да дойде оставката?
Или в нашата страна наглостта струва повече от човешкия живот?
Списъкът с катастрофи, свързани с нейното име, е дълъг — АМ „Струма“, Крън, Габрово… Сега и Радомирци–Телиш. Отговорност все още липсва.
Жертвите са най-малко 50!
Затова, когато ме питат къде ще е следващият протест, моят отговор е:
Случаят отново повдига въпроса за отговорността на институциите и ролята на държавата при предотвратяване на подобни трагедии. Според думите на бащата на Сияна, липсата на своевременни мерки може да доведе до фатални последици.
Тази история ясно показва напрежението между гражданите и институциите по отношение на пътната безопасност. Отговорът на въпроса за отговорността все още предстои.
Вижда се, че обществото не спира да търси отговори при подобни инциденти, а въпросът за реакцията на институциите остава актуален.
0 Comments