Смъртта на Сияна се превърна в публична екзекуция – както от страна на държавата, така и от един пътен рецидивист. След трагедията с нея не последваха никакви действия. Докато медиите отразяваха случилото се, в продължение на десет дни по българските пътища нямаше нито една жертва. Мога да остана вкъщи и да се затворя в болката си. Но колко още деца ще последват съдбата на Сияна – буквално смазани и принудени да останат в ковчези? Не успях да се сбогувам с дъщеря си. Избрал съм този път и ще го следвам докрай. Ако някой реши да ме спре – осигурил съм си място до нея, само куршум може да ме спре. Това разказва Николай Попов, бащата на Сияна, загинала в тежка катастрофа, пред NovaNews.bg.
– „Знаете ли как влизам в стаята ѝ, как гледам вещите ѝ. И това не е едно дете в България, всяко дете може да бъде като моето. Това искам да спре – това безумие, тези убийства”, сподели той.
– „Дядото на Сиана е инвалид, неадекватен, не знае къде се намира”, добавя още Николай Попов.
Попов посочи, че близки го съветват да избягва конфликт с институциите, за да се предпази, но той е категоричен, че няма да се откаже от борбата си.
Той изрази недоумение защо случаят не се разглежда като умишлено престъпление от страна на шофьора, след като е шофирал с висока скорост по този маршрут.
Попов отбелязва, че когато се случи катастрофа, „ние, в нашата държава, винаги започваме да правим законодателствата според събитията на деня”. По негово мнение, действията на Министерството на правосъдието са стъпка в правилната посока.
Емил Панчев, председател на Съюза на българските автомобилисти, коментира, че на мястото, където загина Сияна, има „поне четири вида асфалт с различно качество и различно сцепление и износеност”. Той допълни още, че „това е убийство, което в България се извършва ежедневно”.
Бащата настоява главният прокурор да обърне внимание и на институциите, които носят отговорност по случая.
Той изрази искането си за оставка на Десислава Паунова, директор на Дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“, като мотивира това с думите, че „тя е пряко отговорна за това, което се случва”.
– „По нейно време 46 души изгоряха в македонския автобус. Оттогава се смениха няколко шефове на АПИ, но тя си стои, даже е повишена”, каза още той.
Панчев посочи още, че има повече инициативи за пътна безопасност и изрази надежда тази тенденция да се запази. Предупреди обаче, че ако всичко остане само като планове и стратегии на хартия, на практика няма да се постигне промяна.
По негови думи, около 70% от първите кандидати за шофьорска книжка успяват да вземат изпита, но според него това не е достатъчен показател.
Панчев подчерта още, че са нужни много повече промени, за да се подобри ситуацията с пътната безопасност.
Този случай ясно показва колко сериозни и дълбоки са проблемите с пътната безопасност у нас. Темата остава болезнено актуална и изисква реални действия, а не само обещания.
Историята на Сияна напомня колко е важно институциите да реагират адекватно и навреме. Без това, подобни трагедии ще се повтарят.
В случая ясно се вижда, че въпросите за отговорността и действията на институциите не могат да бъдат пренебрегвани. Историята може да остане сигнал за необходимостта от реална промяна.
0 Comments