Бащата на Божидара от Хасково, която загина при катастрофа, разпространи отворено писмо до медиите, в което настоява подобни трагедии да не бъдат премълчавани. Данаил Тодоров споделя: „когато убиецът е на свобода, а детето ти – в гроба, справедливост няма“.
В писмото се казва:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВОТО
Уважаеми журналисти и съграждани,
Пиша до вас като баща и човек, който вече седем години живее с непрестанната болка по дъщеря ми Божидара Данаилова Тодорова, която беше едва на 15.
На 21 май 2018 г. в Хасково, Божидара, заедно със сестра си София и тяхна приятелка, се качват в автомобил, управляван от познат младеж. Вместо да ги откара у дома, той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение от 50 км/ч. Уплашени, момичетата го умоляват да намали, но той само се засмива и казва: „Ще ви трябват памперси“, след което още повече ускорява.
Малко след това се случва челен удар с кола, която прави забранен завой, последвано от сблъсък в метален стълб. Божидара удря тежко главата си, получава счупване на три шийни прешлена и остава напълно парализирана. Дори в този момент, въпреки болката, тя се обръща към сестра си София и казва:
„Софи, пожелавам ти хубав живот.“
По-късно, в болницата, почти без сили, ми каза:
„Тате… тате… нищо не чувствам…“
Отвърнах ѝ:
„Спокойно, Тате… всичко ще е наред.“
Дадох ѝ обещание. Но дали реално можех да направя нещо?
В болница „Св. Георги“ в Пловдив Божидара претърпя спешна операция, но след 25 дни почина от нараняванията, които се оказаха несъвместими с живота. Загубихме я, защото някой реши, че животът е игра, а високата скорост – забавление.
И до днес, седем години след трагедията, справедливост няма. Делото премина през Окръжен и Апелативен съд в Пловдив, като присъдата бе 1 година и половина затвор и 4 години без книжка.
След обжалване във Върховния касационен съд, делото бе върнато обратно в Пловдив. А ние продължаваме да чакаме. И чакаме.
Същият човек, година след катастрофата, е заловен да кара под въздействие на наркотици. Дори след нашите многократни настоявания, прокуратурата не му отне книжката още в досъдебната фаза. Получи условна присъда, придоби С категория и сега работи като шофьор на камион.
Това ли е държавата, която трябва да защитава децата си?
А нашето семейство през какво премина?
София – сестрата на Божидара, година след случилото се поиска пълномощно, за да замине в чужбина. Не издържа. Разбра, че в България виновните лесно остават ненаказани. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне.
Обръщам се към вас – медиите, хората, всички с чувство за морал и съвест.
Не търсим сензации. Искаме справедливост. За Божидара. За децата. За бъдещето.
Не позволявайте нашата история да бъде потулена. Помогнете ни тя да стигне до хората. Защото когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.
С уважение и болка,
Данаил Кирилов Тодоров
Случаят с Божидара и нейните близки отново поставя на дневен ред въпросите за отговорността и справедливостта в страната. Писмото на баща ѝ е напомняне, че подобни трагедии не бива да бъдат забравяни или пренебрегвани.
Тази история ясно показва колко е важно обществото да не остава безразлично. Може би, ако повече случаи намират гласност, ще се постигне промяна.
0 Comments