Николай Попов събира цялата си сила, за да поеме новата си мисия – тази, която ще движи дните му занапред, след като преживя жестоката загуба на дъщеря си.
Бащата на Сияна изгуби най-ценното – детето си, но въпреки това не се отказва и продължава борбата си за да няма повече деца, погубени на пътя. Тази битка е обща. Проблемите, които среща, са отдавна познати и се дължат на безотговорност, липса на наказания и слабост в институциите.
В интервю за БЛИЦ Николай Попов не само повдига вече познатите въпроси за пътната безопасност. Той стига по-далеч – предлага конкретно решение, което може да се приложи веднага, ако някой поеме нужната отговорност.
Това трябва да бъде човек, който наистина го е грижа дали черната статистика ще продължи да расте!
– Г-н Попов, малко преди разговора ни споменахте за още една катастрофа на същото опасно място, където загина Сияна…
– Да, да… точно така. Отново. Отново става въпрос за камион и висока скорост.
– Вие първо поискахте контрол върху средната скорост на камионите, тъй като именно те участват в най-много инциденти и се нуждаят от сериозен надзор.
– Да, и това е много лесно да се направи. Камионите така или иначе се следят от ТОЛ системата за таксите. Средната скорост за тях може да се въведе буквално утре, както се казва.
– Тоест, не е нужна сложна административна процедура за тази промяна?
– Не, не е необходимо. Всеки, който минава през България, трябва или да си купи маршрутна карта от терминалите на АПИ, или да има специално устройство, което отчита изминатите километри.
Много по-лесно и ефективно е да се въведе средна скорост за камионите. Защото ако това стане за всички автомобили, няма да има кой да обработва сигналите – те ще са прекалено много и системата ще блокира. Нарушители ще има постоянно!
– Това би трябвало значително да намали катастрофите, причинени от камиони?
– Точно така, затова трябва да се въведе първо за камионите, защото те са слабо контролирани, включително и от КАТ. На този и на други пътища карат безразсъдно! Имам прясно видео от АМ „Тракия“, което ще ви изпратя – там камион изпреварва леки автомобили.
На същия този път, малко преди мястото, където загина Сияна, друг камион изпреварва едновременно лек автомобил и друг камион. Тези превозни средства са сред най-опасните участници в движението и причиняват едни от най-тежките катастрофи. Не броим лошото състояние на пътищата и липсата на контрол.
– Ако промяната се въведе бързо, ще ви донесе ли поне малко удовлетворение, като човек, приел тази тежка мисия в памет на дъщеря си?
– Не… но всяко нещо, което се случва по темата, ще ми дава спокойствие, поне защото така ще се предотвратят бъдещи трагедии. Но проблемът е огромен!
Става дума за 500 – 600 жертви годишно при катастрофи – това е наистина шокиращо!
Темата е много актуална в момента и ви благодаря, че продължавате да работите по нея. Моят фейсбук профил само за последните 28 дни е имал около 14 милиона и 300 хиляди посещения. Това значи, че цяла България е видяла публикациите по два пъти!
От управляващите се очаква да се заемат сериозно с този проблем и да намалят травматизма по пътищата драстично, ако не могат да го премахнат напълно. Категорично мога да кажа, че държавата уби детето ми и се подписвам под това!
– Гледала съм неведнъж рисунките на Сияна, които споделихте. Чудя се какво е било в детското й съзнание, за да изобрази такава реалност, сякаш е предчувствала събитията… Наистина е пречупвала суровата действителност през рисунките си!
– Тя има много такива картини. Някой ден ще направим изложба, за да я запомним с изкуството, което създаваше, защото Сияна беше изключително талантлива.
Едно българско дете, може би бъдещ художник или архитект, беше премазано и животът му бе съсипан! Всичко това – защото едни безотговорни чиновници не си свършиха работата навреме! Това е!
– Наскоро припомнихте и друг трагичен случай – този с Ани и Явор, загинали на пешеходна пътека на бул. „Сливница“ в София. Шофьорът е бил на 19 години и е карал със 106 км/ч при ограничение 50!
– Да, има съвпадение… на датата, на която загиват Ани и Явор, Сияна е нарисувала картината с плачещото око, с дата – 08.05.23 г.
Тя е рисувала тази картина през деня, преди катастрофата с Ани и Явор. Не е знаела за случая предварително.
– Как си обяснявате това?
– Питах я защо рисува такива картини, а тя ми казваше, че просто така й е дошло отвътре. Сияна беше много интелигентна и интуитивна. Може би има и някаква намеса отгоре… не мога да кажа.
– При такива послания е трудно да не вярваш в намеса свише… Може би силата, която ви поддържа сега, идва именно от Сияна?
– Наистина дано да е така. Хубаво звучи и се надявам да е така, защото ако животът свършва тук, на земята, е много тъжно.
– Не смея да попитам как се чувстват майката на Сияна, баба й, дядо й, който се бореше за живота си?
– Състоянието им е много тежко. Цялото ни семейство е в изключително тежко положение. Болката от загубата на дете е неописуема. Това е постоянен тормоз. Няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш. Много е тежко… много!
– Вие носите цялата сила на семейството, защото никой друг не може да направи това, което вие правите…
– Така е, да… на мен се падна. Аз съм мъж и смятам, че имам дълг към детето си. Освен това имам дълг към обществото – за да пазя хората от такива инциденти. И ще продължа да го правя! Няма да спра! Тази кауза вече не е само моя.
– А дядото на Сияна още ли е в болница?
– Дядото на Сияна е изписан от болницата, но е в много лошо състояние – психически и ментално. Не е адекватен, не разпознава близките си, плаче непрекъснато. Животът му е съсипан. Той е достоен българин, служител на МВР, а сега е с разбит живот.
– Човек, спасил много животи…
– Именно. Много хора е спасил на този път, където загина Сияна. Но не можа да спаси внучката си.
– Картините на Сияна звучат като вик сред цялото мълчание и бездействие!
– Сравнението Ви е много силно. Ако това мълчание продължи, ще има още много жертви, още деца ще загинат!
– Споменахте идея за изложба с творбите на Сияна. Има ли подходящ момент, за който мислите, че би бил най-добър?
– В момента нямам сили да организирам такова нещо. Но в бъдеще ще се случи… кога, и аз не знам.
– Мислили ли сте за начин, по който мисията на Сияна да продължи, може би чрез фондация или друг проект, тъй като чрез изкуството си тя вече е оставила послания?
– Не съм мислил в тази посока, но с „Ангели на пътя“ ще работя категорично. С тях си партнираме в тази борба и не можете да си представите колко е тъжно и тежко да виждаш нови хора, които се присъединяват. В нашата viber група, при всяка катастрофа с жертва, идват нови хора. Това е покъртително…
Не можете да си представите колко отчаяни родители има, които години наред ходят по съдилищата без резултат. Загубили са децата си, а после системата ги смила – заради институционалната си безпомощност. Ситуацията е направо трагична!
– Често ли минавате през опасния участък по пътя за Плевен?
– Там вече нямам работа, но понякога минавам. Наскоро минах и гледката е потресаваща. Не мисля, че в Европа има такъв път. Пълно е с коловози.
Може би 40% от трасето е преасфалтирано с кръпки, с некачествен асфалт – и го казвам категорично. Имаше експертиза за сцеплението и тя доказа, че асфалтът не отговаря на изискванията, което означава, че е некачествен.
40 километра от трасето са без никаква маркировка!
Осъзнавате ли за какво става дума?
Това е така още от март. Тогава пътувах за Румъния, точно полагаха тези кръпки. На връщане вече бяха сложени, но нямаше никакъв знак за предстояща маркировка. И така вече три месеца – международен път, по който минава трафикът към Западна Европа, стои без маркировка. Как ви звучи това?
– Престъпно!
– Влизайки в това областно пътно управление, веднага си личи, че няма хора, които да са ангажирани с проблемите и искат да управляват. Пейзажът е брутален! Излизаш от област Плевен и влизаш в област Велико Търново – всичко се променя. Пътят е маркиран, има знаци, дърветата са окастрени. Ето защо искам оставките на тези хора!
– Казвате, че проблемът е от март, но очевидно е от по-отдавна. Не се ли влоши пътят основно след пренасочването на трафика от Ботевград – Мездра?
– Да, точно така! Пътят се влоши драстично, когато пренасочиха трафика, който иначе трябваше да минава по Ботевград – Мездра. Просто този път не е планиран за такова тежко натоварване. Причината е и липсата на строителство на АМ „Хемус“. Това е факт!
Ако имаше „Хемус“, Сияна щеше да е жива!
– И всички тези камиони нямаше да минават по този път, който не е подходящ за толкова натоварен трафик?
– Абсолютно! Това е факт! Когато пътувах за Румъния, се изненадах от огромния трафик и не разбрах веднага откъде идва. По-късно осъзнах, че причината е пренасоченият трафик от Ботевград – Мездра.
– Има ли яснота кога ще бъде оправен пътят там?
– Казват, че ще е готов до края на юни. Аз лично не вярвам. Ще видим какво ще стане. Има областни пътни управления, които работят. Например, в Пловдив са планирали ремонта – щом спря
0 Comments