Правителството внесе и получи одобрение в Народното събрание за промени в Наказателния кодекс, с които се увеличават както минималните, така и максималните наказания за хора, които тормозят животни, както и за фирми, които печелят от подобна дейност.
Промените са резултат от разкритията за Габриела, на 26 години от Перник, и 35-годишния Красимир. Те са измъчвали и убивали гръбначни животни с цел печалба, заснемали са издевателствата и са ги продавали на клиенти в чужбина.
Случаят предизвика вълна от протести не само в Перник, но и в цялата страна. Двамата са обвинени по три различни престъпления. Тъй като досега законът предвиждаше по-леки санкции за убийство на гръбначни животни, протестиращите настояха за по-тежки наказания, за да няма безнаказаност за подобни деяния. Според тях човек, който проявява такава жестокост към животни, би могъл да бъде опасен и за хората.
В резултат на това бяха организирани четири протеста, стартира петиция с хиляди подписи за кратко време, а от неправителствени организации и експерти бяха внесени над 70 предложения, събрани в повече от 140 страници документи.
На брифинг министърът на правосъдието Георги Георгиев обяви, че Министерският съвет е одобрил промени в Наказателния кодекс.
Новият законопроект предвижда, че ако някой измъчва животни, особено ако записва деянието и го разпространява онлайн, действа с користна цел, в група, по поръчка или е рецидивист, го очакват от 3 до 10 години затвор и глоба от 5 000 до 20 000 лева. При особено тежки случаи наказанието ще стига до 12 години затвор и глоба до 30 000 лева.
Максималният срок по основния състав на престъплението също се увеличава – от 4 на 5 години затвор. За ветеринарни лекари или други професионалисти, които се грижат за животни, може да бъде наложена забрана за упражняване на тази дейност. Законът въвежда и възможност за използване на специални разузнавателни средства, така че полицията да разкрива и доказва по-успешно подобни престъпления. Ако престъплението е извършено от фирма, тя ще носи имуществена отговорност.
Основната цел на тези законови промени е да се даде ясен отговор срещу „садизма като бизнес“ и да се осигури по-добра защита на животните.
„Тези промени ще дадат възможност и на Прокуратурата, и на МВР своевременно да противодействат и да разкриват тези престъпления, които се извършват изцяло в дигитална среда. На второ място – затягане на режима за санкциите. Както пояснихме, това не е механично увеличаване на наказанията, а увеличаване на наказанията и синхронизирането им по такъв начин с установяването на по-висок минимален праг в някои от случаите и по-висок максимален, така че съдиите за всеки конкретен случай да могат да отчетат точно ясно и обществената опасност.“, каза министърът, предава БНР.
Освен това се предвижда наказателна отговорност не само за физическите извършители на жестокост към животни, а и за фирмите, които се възползват от такива дейности. „Чрез налагането санкции на тях, за да може да има, освен наказателната репресия спрямо извършителите, и ефективен механизъм за противодействие спрямо финансовите облаги, които има в тези случаи“, коментира министърът.
Министърът изрази надежда парламентът да приеме тези промени, които адресират слабостите в Наказателния кодекс:
„Тези предложения сме изготвили след преглед на европейско, световно законодателство. И отново благодаря и на колегите от МВР, Прокуратура, съдилищата, на всички български магистрати, на всички адвокати и защитници на правата на животните. Така се върши качествена промяна, която ще има дълготраен ефект и надяваме се и превантивен такъв, когато законопроектът бъде приет в Народното събрание“, коментира Георги Георгиев.
Проектозаконът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Министерския съвет, включва завишаване на наказанията за изтезания над животни и въвеждане на нови, по-сериозни наказуеми състави – например когато престъплението е заснето за разпространение или е извършено от група лица. При користна цел, организирана престъпност или рецидив, наказанието ще бъде лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5 000 до 20 000 лв., а при особено тежки случаи – от три до дванадесет години затвор и глоба от 10 000 до 30 000 лв. Това е отговорът на закона срещу „садизма като бизнес“.
Съгласно досега действащия закон от 2011 г., изтезание на животно се счита, когато е проявена жестокост към гръбначно животно, причинена му е незаконно смърт или трайно увреждане (чл. 3256 НК). През 2023 г. санкциите за тези престъпления вече бяха завишени.
Освен новите престъпни състави, законопроектът предлага и увеличение на максималния срок за лишаване от свобода по основния състав – от четири на пет години. Въвежда се и наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ при нарушение от ветеринарен лекар или друг специалист, работещ с животни.
За по-ефективно разкриване и доказване на тези престъпления се предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, които ще дадат възможност на разследващите да използват специални разузнавателни средства.
Тъй като престъпният бизнес с животни може да включва и юридически лица, ако бъде извършено престъпление по чл. 325а и чл. 325б от НК, ще се налага имуществена отговорност по Закона за административните нарушения и наказания.
Тези промени представляват поредната стъпка за засилване на защитата на животните и за по-строга наказателна политика срещу подобни престъпления. Активната позиция на обществото и гражданското участие доведоха до реални действия от страна на институциите.
В крайна сметка, законовите промени са логична реакция на сериозния обществен отзвук и отразяват желанието за по-ефективна защита на животните.
0 Comments