Николай Попов събира цялата си вътрешна сила, за да се посвети на нова мисия след трагедията, която отнема живота на дъщеря му. Тази мисия ще определя всеки негов ден занапред.
След като губи най-важното – дъщеря си Сияна, той не спира да се бори, с надеждата повече да не се повтарят подобни трагедии с деца по пътищата. Тази битка засяга всички нас! Проблемите, с които се сблъсква, са натрупвани с години и свидетелстват за безотговорност, липса на контрол и слабост на институциите.
В интервюто си за БЛИЦ Николай Попов не просто изброява познатите опасности на пътя, които са обществено известни отдавна. Той отива по-далеч – предлага конкретно и лесно приложимо решение, което може да бъде въведено веднага, ако институциите имат необходимата воля.
Необходимо е някой, който наистина го е грижа дали черната статистика ще продължи да се увеличава.
– Г-н Попов, малко преди да започнем разговора, съобщихте за още една катастрофа на същия опасен участък, където загина Сияна…
– Да, да… точно така. Отново. Отново става въпрос за камион, висока скорост.
– Предложихте първо за камионите да се въведе контрол на средната скорост, защото именно те са причина за най-много инциденти и се нуждаят от по-стриктен контрол.
– Да, и това е много лесно да се осъществи. ТОЛ системата така или иначе следи камионите за таксите. Средна скорост за камионите могат да въведат още утре, буквално.
– Значи тази промяна не изисква тежка административна процедура?
– Не, не е нужна. Всеки, който преминава през България, трябва да вземе маршрутна карта от терминалите на АПИ или да използва устройство, което отчита изминатото разстояние.
По-лесно и по-ефективно е средната скорост да се въведе само за камионите. И искам да кажа, че ако това се направи и за леките коли, ще има толкова много сигнали, че системата ще се претовари – постоянно ще се отчита нарушение!
– Това наистина ли ще намали произшествията с камиони?
– Именно затова трябва първо да се започне с тях. Камионите не се контролират достатъчно, дори от КАТ. По този път, а и не само там, карат изключително опасно! Имам запис от АМ „Тракия“, който ще ви изпратя – на него се вижда камион, който изпреварва леки автомобили.
Пак на този път, до мястото на трагедията със Сияна, друг камион изпреварва и лека кола, и друг камион. Камионите са сред най-рисковите участници в движението и са причина за най-тежките катастрофи. Не става дума само за лошото състояние на пътищата или липсата на контрол, но това също е фактор.
– Ако тази промяна се случи скоро, ще ви донесе ли дори малко удовлетворение в мисията, която сте си обещали – първо пред себе си, после пред обществото, в памет на дъщеря ви?
– Не… но всяко действие по темата ще ми носи поне спокойствие, защото така се предотвратяват нови трагедии. Но проблемът е огромен!
Става дума за 500 – 600 жертви на пътя всяка година – статистика, която е изключително тревожна!
В момента темата е особено актуална и благодаря, че я следите. Профилът ми във Facebook за 28 дни е събрал около 14 милиона и 300 хиляди посещения – това е все едно цяла България да е гледала по два пъти!
Хората очакват реални мерки от управляващите, за да намалее чувствително пътният травматизъм, макар и да не изчезне напълно. Категорично ще кажа – държавата уби детето ми, и ще продължа да го твърдя!
– Гледала съм неведнъж рисунките на Сияна, които споделяте. Чудя се какво е било в нейното чисто детско съзнание, за да изобрази такава реалност, сякаш е предусещала събитията… Тя буквално е претворявала тежката действителност върху белия лист!
– Тя има много такива картини. В бъдеще ще организираме изложба, за да я запомним с таланта ѝ, защото Сияна наистина беше много даровита.
Българско дете, може би бъдещ художник или архитект, беше отнето и съдбата ѝ бе прекършена! Причината е, че някои самодоволни чиновници не си свършиха работата навреме! Това е!
– Наскоро припомнихте случай с друг инцидент, при който Ани и Явор загиват на пешеходна пътека на бул. „Сливница“, ударени от 19-годишен шофьор със 106 км/ч при ограничение 50.
– Да, така се случи… На датата, когато са загинали Ани и Явор, Сияна е нарисувала картината с плачещото око и датата – 08.05.23 г.
Тя е рисувала през деня, а тази картина вероятно е създадена преди катастрофата с Ани и Явор. Не е знаела за инцидента предварително.
– Как си обяснявате това?
– Питах я защо рисува тези картини, тя ми отвръщаше, че просто така ѝ е дошло. Сияна беше много умна и интуитивна. Може би има и някаква Божия намеса… не знам.
– При такива послания човек се пита дали наистина няма намеса свише… Може би силата, с която водите тази борба, ви я дава Сияна отгоре?
– Дано наистина да е така. Хубаво е да вярвам в това, защото ако всичко свършва само тук, е прекалено тъжно.
– Не смея да ви питам как са майката на Сияна, баба ѝ, дядо ѝ, който се бореше за живота си?
– Всички сме в изключително тежко състояние. Семейството страда много. Болката от загубата на дете е неописуема. Не можеш да избягаш от това, няма къде да се скриеш. Наистина е много тежко.
– Вие сте този, който събира цялата сила на семейството, защото никой друг не може да направи това, което вие правите…
– Така е, да… на мен се падна тази отговорност. Като мъж смятам, че имам дълг към детето си. Имам дълг и към обществото – да предпазим други хора от такива трагедии. Ще продължавам! Това вече не е само моя лична кауза.
– Как е дядото на Сияна, още ли е в болница?
– Дядото на Сияна е изписан, но е в много тежко състояние – психически и ментално. Не разпознава близките, плаче постоянно. Животът на този човек е съсипан. Един достоен българин, служител на МВР, сега с разбита съдба.
– Човек, спасил много животи!
– Много животи е спасил на същия този път, където загина Сияна, да. Но не успя да спаси внучето си.
– На този фон пак се връщам към рисунките на Сияна – те звучат като вик сред цялото мълчание и бездействие!
– Сравнението ви е много силно. И ако това мълчание продължи, ще има още жертви, още деца ще загинат!
– Споменахте, че искате да организирате изложба с картините ѝ. Има ли момент, който бихте сметнали за подходящ?
– В момента нямам сили за това. Но един ден ще се случи… кога, не знам.
– Мислили ли сте как да продължите делото на Сияна – чрез фондация например, защото чрез изкуството си тя предаваше послания, които тепърва ще се разкриват?
– Не съм мислил за това, но с „Ангели на пътя“ ще работя непременно. С тях си сътрудничим в тази борба и е много тежко да виждаш толкова много нови хора, които се присъединяват след поредна катастрофа. Имаме група във Viber, където при всеки нов инцидент се включват още хора. Това е изключително тежко…
Не може да си представите колко отчаяни родители има – години наред ходят по съдилища без резултат. Загубили са децата си, а после системата ги смазва с институционалната си немощ. Наистина е трагично!
– Често ли ви се случва да минавате през този участък по пътя за Плевен?
– Вече нямам работа там, но понякога минавам. Наскоро минах и картината е потресаваща. Такъв път в Европа не съм виждал. Има коловози.
Около 40% от трасето е с кръпки, с некачествен асфалт – казвам го, ако някой иска, нека ме опровергае. Имаше експертиза за сцеплението, която показа, че асфалтът не отговаря на изискванията. 40 километра от пътя са без маркировка!
Осъзнавате ли за какво говорим?
Това е така от март. Тогава пътувах за Румъния и точно правеха тези кръпки. Като се върнах, бяха завършени, но нямаше маркировка. И вече трети месец – международен път, който поема трафика на Западна Европа, без маркировка. Как ви звучи това?
– Престъпно!
– Влизайки в това областно пътно управление, веднага се вижда липса на хора, които да се грижат и да управляват. Пейзажът е плашещ! Но излизайки от област Плевен и влизайки във Велико Търново, всичко се променя – пътят е маркиран, има знаци, дърветата са окастрени. И затова искам оставките на тези хора!
– Казвате „от март месец“, но може би този проблем е от още по-отдавна?! Всъщност, не се ли влоши пътят основно заради пренасочването на трафика от Ботевград – Мездра?
– Точно така! Пътят стана много по-лош, след като движението, което трябваше да преминава през Ботевград – Мездра, беше насочено насам. Това трасе не е пригодено за тежки камиони, а и АМ „Хемус“ все още не е построена. Това е факт!
Ако „Хемус“ съществуваше, Сияна щеше да е жива!
– И всички тези камиони нямаше да пътуват по пътя за Плевен, който не е предназначен за такъв трафик?
– Абсолютно! Факт! Когато пътувах за Румъния, бях изненадан от огромния трафик, първо не разбрах причината. После разбрах, че е заради пренасочването от Ботевград – Мездра.
– Ясно ли е кога ще бъде оправен пътят там?
– Казват, че до края на юни ще бъде пуснат. Аз лично се съмнявам. Ще видим. Има области, където се работи. В Пловдив ремонтите са планирани – щом спряха дъждовете, започнаха работа. Всеки ден се полагат по 8000 тона асфалт. Това е наистина добър темп.
Не отправям критики към тези, които работят. Проблемът е в онези, които не изпълняват задълженията си. Когато някой е коректен и си върши работата, нещата се случват. Защо в Пловдив може, а в Пазарджик – не? Можете ли да ми обясните?
– Де да можех да ви обясня…
– Няма обяснение. Просто няма хора, които да са ангажирани с работата. За съжаление.
– Казвате, че носите цялата тежест като мъж, но и вие сте човек с душа. Има ли нещо, което ви помага да се
0 Comments