„За съжаление, няма новини около 13-годишния Николай Илиев от село Конаре, затова напоследък не съобщаваме нищо“, каза пред „24 часа“ Кънчо Папазов, кмет на община Гурково, където се намира селото.
Николай, който страда от синдром на Даун, изчезва на 17 декември миналата година около 13:00 часа, докато се намира в двора на къщата си в покрайнините на Конаре. Последно е видян от майка си, след което всякаква следа от него изчезва.
„Продължаваме да го издирваме, макар вече не в такъв широк мащаб, както в началото“, казва директорът на ОД на МВР в Стара Загора старши комисар Красимир Христов.
В определен момент той лично поема ръководството на издирването на място. Разследването разглежда всички възможни варианти, но към момента не е ясно колко дълго МВР ще продължи теренните действия.
Всеки случай на изчезнало дете в България има своята специфика. През последните две години 31 деца са били обявени за изчезнали, а Николай също попада в този труден списък.
Полицията допуска, че има вероятност някой да върне детето в района, ако до този момент е било задържано някъде. Това би било най-оптимистичният вариант, но песимизмът надделява.
Местните жители обсъждат различни възможни случки: от нещастен случай в гората, при който тялото да е скрито в Стара планина, до вероятност детето да е било отвлечено в чужбина за просия или дори като донор. Майка му Денка и вторият ѝ съпруг са минали успешно през детектор на лъжата и след разпити в полицията са изключени като заподозрени. Жената не намира логично обяснение какво се е случило със сина ѝ.
Тя споделя, че е похарчила значителни средства за посещения при врачки и екстрасенси, което още повече я обърква.
Някои хора вярват, че Николай е жив, докато други смятат, че е мъртъв. По думите на майка му, той е изключително наивен и доверчив, лесно се заговаря с непознати и би могъл да бъде подмамен да влезе в чужд автомобил.
Биологичният баща на Николай живее в друго село и, според данните на полицията, няма връзка със случая.
Освен диагнозата си, момчето не е посещавало училище. Не е бил агресивен, не е изчезвал преди това и се е движил самостоятелно единствено между съседните къщи. Районът извън дома му не му е познат, а по характер е спокоен и не създава проблеми.
Семейството живее скромно в края на селото. Съселяните отбелязват, че майката и вторият ѝ съпруг полагат грижи за Николай и по-малката му сестра според възможностите си. Бащата работи по различни къщи, когато бъде повикан, а майката се грижи за децата вкъщи.
Тя не може да приеме, че Николай би оцелял сам, облечен леко, по чехли и без храна, както е излязъл във въпросния вторник само до външната тоалетна.
Кметът на Конаре, Станчо Стефанов, също не намира обяснение за случилото се. Поради заболяването си, Николай се придвижва трудно, но все пак може да измине известно разстояние. В деня на изчезването обаче не е заснет на нито една камера, което навежда на мисълта, че е напуснал района незабелязано, вероятно на север към планината, където е лесно да се изгуби.
Неясна остава и съдбата на семейното куче – то изчезва заедно с Николай, но се прибира само след шест дни, носейки синджира си. Животното изглежда добре гледано, с чиста козина и не е било недохранено.
Дори изплашено, кучето води майката първо към близкия язовир, а след това се връща към дома. За децата със синдром на Даун е характерно, че често проявяват интерес към водата. Водолази два пъти претърсват язовира, но не откриват следи. Проверяван е и язовир „Жребчево“ в близост до Конаре.
Още в първата вечер след изчезването мнозина се включват в издирването. В първите дни до 150 души – полицаи, жандармеристи, пожарникари, горски служители и доброволци – са на терен едновременно.
Първоначално цялото село е обходено, къща по къща, включително и изоставените сгради.
Обследвани са дворове, кладенци и заслони в околната планина. По-късно периметърът на търсенето е разширен на 15 километра около селото, но без успех.
В началото се включват доброволци дори от Бургас и Плевен. Мъже с АТВ-та обхождат труднодостъпните райони, но резултати липсват.
Сред доброволците са и познати лица, като Веселин от Перник, който преди 2 години откри изчезналия 12-годишен Сашко, и Динко от Ямбол.
Държавата мобилизира всички налични ресурси – водолази, жандармеристи с обучени кучета, термокамери, дронове и хеликоптер. Въпреки това, резултати няма и с времето броят на издирвачите намалява.
Днес се смята, че голямото струпване на хора в първите дни може да е затруднило издирването, тъй като са били заличени „горещите следи“. Кметът Станчо Стефанов разказва за случай, при който полицейско куче поема следа и тръгва на север, но след около сто метра спира до група доброволци – и дотам всичко приключва.
Образувано е досъдебно производство, което остава открито и може да бъде възобновено при всеки нов сигнал или следа за Николай.
В Конаре надеждата за щастлив край все още не е напълно изгубена, но с всеки изминал ден оптимизмът намалява. В знак на съпричастност към семейството тази година не са празнувани Коледа и Нова година по традиционния начин.
Пропусната е и обичайната традиция коледари да обикалят домовете и да наричат за здраве и късмет. Въпреки всичко, животът продължава и сега селото се подготвя за фестивала на самардалата, който ще се състои на 29 март – най-популярната местна подправка.
Този случай още веднъж показва колко трудни и непредсказуеми могат да бъдат подобни изчезвания. Макар общността да положи големи усилия, отговорите все още липсват.
Подобни случаи напомнят колко е важно бдителността да не намалява, дори когато времето минава. Историята на Николай остава отворена, докато нови следи не се появят.
0 Comments