Брюнетката с амбиции за моден стил – Косара Тончева от последния сезон на „Ергенът“, привлече вниманието на Националната агенция за приходите. Причината е, че макар да се представя пред публиката като дизайнерка и собственик на популярен онлайн бранд, институциите са решили да проверят колко е истинско това нейно „модно царство“, отбелязва Intrigi.bg.
Оказва се, че Косара няма регистрирана фирма, независимо че активно предлага дрехи чрез профилите си в социалните мрежи. По същество не фигурира официална дейност, не се внасят осигуровки, а поръчки продължават да се приемат.
Зад така наречените „бутикови дизайнерски находки“ в действителност стоят евтини артикули от сайтове като „Шейн“, „Тему“ и „Али Експрес“. Тончева ги опакова наново и рекламира като „уникални“ и „ръчно изработени“. Източници твърдят, че надценката достига 400%!
Доста клиентки вече са изразили разочарование, тъй като получените дрехи често са със съмнително качество – прозрачни, лошо ушити и с евтин вид. Цените на този „лукс“ не се обявяват публично, а се изпращат само при лично запитване, което нарушава търговското законодателство.
В схемата участва и друга дама от шоуто – Любомира, с която Косара заснема фотосесии с цел реклама на въпросните „дизайнерски“ дрехи, съобщава „Уикенд“. Вместо положителна реакция обаче, тези действия засилват мнението, че става дума за добре прикрита схема за продажба на китайски стоки на цени на луксозни продукти.
Зрителите се чудят как Тончева се нарича „дизайнерка“, след като не създава, а само препродава. В социалните мрежи дори се появиха обвинения, че злоупотребява с доверието на последователите си, представяйки се за нещо, което не е.
Съмнения се появиха и относно външния ѝ вид – макар Косара да твърди, че е „естествена красавица“, по-стари снимки показват тънки устни, друга форма на носа и различно лице. Мнозина предполагат, че, както в бизнеса, така и тук, реалността е доста по-различна от представеното онлайн.
Понякога зад лъскавия имидж в социалните мрежи се крият практики, които не остават скрити за институциите и публиката.
Тази история е пример какво може да се крие зад фасадата на дигиталното присъствие и защо проверките са неизбежни, когато има съмнения.
0 Comments