Лена Бориславова отдаде почит към Асен Григоров с кратък пост във Facebook.
„Почивай в мир, приятелю“, написа тя.
Кирил Петков също сподели думи на уважение: „Почивай в мир, приятелю. Много научих от теб и беше истинска привилегия да те познавам!“
Захара Карабашлиев разказва:
За трима, които вече ги няма. Току-що научих, че страхотният Асен Григоров е починал, без да успее да навърши 60. Рак. Винаги ми е напомнял по външен вид на баща ми Тодор, който също си тръгна на този ден, малко над 60, също заради рак, без да има възможност да прочете моя книга или да види моя пиеса… Баща ми не беше най-положителната фигура в живота ми, но беше силен образ и присъства почти навсякъде в нещата, които пиша.
Третият, за когото днес си спомням, е Иван Петров – директорът на издателство и печатница “Абагар” във Велико Търново – интелектуалец, професионалист, приятел, чието погребение е утре. Всеки разговор с Иван приключваше с поздрава на късните римски стоици: “Бъди здрав!” В неговата печатница излезе и този том на Сенека (превод: Анма Шелудко), който препрочитам днес – заради тези, които си отидоха, и заради живота, който споделяме. Няма страница, на която да не намирам нещо важно:
“… лови всяка минута. И ще стане тъй, че ако овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.”
“Заблуждаваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.”
Мир на душите им!
Ралица Ковачева споделя:
През 2007 г. работех в един сутрешен блок. Не бях доволна – нито професионално, нито в личен план. Реших да напусна и започнах да си търся друга работа. Тогава Асен Григоров ми се обади и каза, че трябва да изчакам, без да уточни какво и докога, но да изчакам. Послушах го. Така създадохме Ре:тв – проект, който и днес ми е най-скъп в професионално отношение. Благодарение на Асен тогава се научих да поемам рискове и да се впускам в нови неща. Повтарях това още много пъти, докато осъзная най-важното – не е страшно да започваш отначало, всъщност е вълнуващо. Години по-късно, в „Булевард България“, започнах да проверявам факти – ново професионално предизвикателство. Там Асен ми даде шанс да говоря за футбол, въпреки че съм жена – нещо необичайно за българските медии. Така ще го помня – като човека, който ме научи, че трябва да скачаш високо. Почивай в мир, Асене!
Тези разкази ясно показват колко голямо въздействие е имал Асен Григоров върху хората около себе си. Такива спомени оставят следа и напомнят за важността на човешките връзки.
Всяка лична история тук подчертава силата на влиянието, което един човек може да има върху другите – често по начини, които усещаме най-силно именно, когато вече ги няма.
0 Comments