Недялко спаси четирима души с дарените си органи. Прокоба ли е било това, което е предчувствал, или прозрение? „Решението да дарим органите на сина си беше взето с неговото съгласие.“
Само няколко месеца преди катастрофата, докато гледахме телевизия у дома, излъчиха репортаж за донорството. Недялко тогава сам повдигна въпроса и ми каза:
„Мамо, нас, мотористите, ни мислят за донори, но ако някога нещо ми се случи, искам органите ми да бъдат дарени, за да могат други хора да живеят. Защо органите ми да се разлагат в земята, след като могат да спасят четирима души?“.
Прокоба или просветление?
Така Лиляна Бакалска, майката на моториста Недялко Бакалски, загинал на пътя, започва своята история пред „България Днес“.
Преди седмица близки, приятели и роднини на 21-годишния Недялко проведоха мирен протест пред Окръжния съд в Пловдив, точно в деня на делото срещу Иван Иванов.
След решение на Апелативния съд в Пловдив, делото за смъртта на Недялко се връща отново на първа инстанция.
Как загина Недялко
Тежкият инцидент се случва на 5 май 2022 г. на прелеза между бул. „Шести септември“ и бул. „Копривщица“ в Пловдив. 52-годишният Иван Иванов кара кола по „Копривщица“, когато на кръстовището с „Шести септември“ удря 21-годишния моторист, който се движи по другото трасе.
След удара Недялко пада от мотора, прелита над автомобила и получава сериозна черепно-мозъчна травма. Прекарва седмица в болница, но не успява да оцелее.
В началото на декември миналата година съдът признава Иван Иванов за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост и го осъжда на 3 години условно с 5-годишен изпитателен срок.
Освен това Иванов получава 5-годишна забрана за шофиране. Той е оправдан по обвиненията за превишена скорост и неспазване на дистанция, което предизвиква недоволство у прокуратурата и родителите на Недялко.
В деня, в който Недялко си отива, семейството му решава да дари органите му, като с това спасяват живота на четирима души.
Това решение е вдъхновено от онзи разговор с Недялко, останал като прокоба или просветление.
Недялко изпада в мозъчна смърт, но дава шанс на други
„Когато в болницата ми казаха, че синът ми е изпаднал в мозъчна смърт, си спомних за разговора ни с Недялко. Заедно със съпруга ми веднага решихме – ще дарим органите. Дори да не беше повдигнал тази тема, пак щяхме да го направим. Благодарение на Неди четирима души започнаха нов живот“, казва Лиляна Бакалска.
Тя разкрива още от разговора между тях: „Мамо, така е в живота. Ти не би ли направила същото? Да, казах му, бих го направила“.
Лиляна научава за двама от хората, получили органи от Недялко. По един бъбрек е трансплантиран на мъже от Плевен и Търговище. Най-силна е връзката ѝ с Димитър Василев от Пловдив, с когото създават приятелски отношения.
„Един ден му писах кой съм и че, ако желае, бих искала да се срещнем – просто искам да го прегърна, нищо повече. Ако не желае, няма да настоявам. Радвам се, че такъв чудесен човек носи частица от моя син, който също беше прекрасен.
Виждам много общо между тях – Митко е много добър, състрадателен, бори се за справедливост, както беше и Неди. Когато знам, че част от сина ми е в Митко и той ме чувства близка, аз също отвръщам със същото.
Не искам да го притеснявам, макар понякога да ми се иска да го потърся. Той трябва да продължи напред. Винаги ще съм до него. Момчето винаги ме подкрепя на делата, виждаме се и поддържаме връзка. Прекрасен млад човек“, споделя Лиляна.
След трансплантацията Димитър стартира подкаст, посветен на донорството, в който кани и Лиляна Бакалска като гост.
„Той се бори за тази кауза по всякакъв начин. Иска да насърчи повече хора да даряват органи. Никой не е застрахован – на всеки може да се случи, затова трябва да правим добро“, категорична е Лиляна Бакалска.
Според вас – прокоба или просветление е това?
Сърцето на Недялко спасява човек в чужбина
Сърцето на Неди е трансплантирано на пациент в чужбина, тъй като в България няма подходящ получател. „Попитаха ни дали сме съгласни. Казах, че няма значение къде – важното е, че сърцето му ще бие някъде. А с Митко се намерихме тук“, споделя Лиляна.
Три години по-късно болката за семейството е все така силна.
„Още не може да намери покой душата му. Ще се борим с приятелите му за справедливост, независимо от цената. Това е парадоксът на нашата държава – веднъж загубихме детето си заради пътен инцидент, а сега съдебната система убива нас, родителите. Това е жалко.
Това не трябва да се допуска. Но такава е нашата страна – държавата на парадоксите“, откровено казва Лиляна.
В деня на трагедията Недялко, който е второкурсник по „Стопанско управление“ в Аграрния университет – Пловдив, се явява на изпит и тръгва с мотора към Гребната база, за да се срещне със свои приятели мотористи.
„Беше отличник, завърши хуманитарната гимназия в Пловдив с отличие. Много общителен, с голямо сърце, винаги помагаше на хората и дори в последния си миг даде всичко от себе си, като дари органите си. Осъзнато момче, работеше още като ученик, моторите бяха неговата страст.
Казвахме си всеки ден колко се обичаме, нямахме тайни и това е рядко днес“, завършва майката. Тя не спира да настоява за по-сурови наказания, промяна на системата и край на жертвите по пътищата.
Бащата на Сияна оцелява на косъм
Николай Попов – бащата на 12-годишната Сияна, загинала при катастрофа на пътя Плевен–София, изрази остра позиция в социалните мрежи след новината, че обвиняемият Георги Александров може да получи между 5 и 12 години затвор. Попов определи ситуацията като скандална и срамна.
„Освен че уби Сияна, Георги Александров превърна дядо ѝ в инвалид – и психически, и физически. Разруши живота на мен и моето семейство!“, пише той. Според Попов системата защитава рецидивисти и хора с криминални досиета, а жертвите остават без правосъдие.
Той е възмутен, че обвинението не е за умишлено убийство и предполага, че дори при присъда Георги ще излежи малка част от нея, преди да бъде пуснат предсрочно.
Във вторник вечер Николай Попов сам за малко не става жертва на инцидент – млад шофьор с мерцедес го засяга на пешеходна пътека до голям столичен хотел. Вместо да се извини, водачът започва да спори и след това избягва.
Тези истории поставят на дневен ред въпросите за справедливост, отговорност и трудните решения, които хората правят след трагедии на пътя. Донорството и съдебните решения остават особено чувствителни теми за засегнатите семейства.
Такава тежка съдба често изправя хората пред избори, които променят не само тях, но и други животи. Въпросите за справедливост и човечност тук са по-актуални от всякога.
0 Comments