Случаят с малката Сияна, която загина в сериозна катастрофа в края на март, все още не престава да предизвиква вълнения в обществото. Баща ѝ – Николай Попов, води борба срещу войната по пътищата не само след трагедията с дъщеря си, а го правеше и преди нея.
Именно днес Сияна е трябвало да завърши шести клас. Думите на баща ѝ няма как да останат безразлични.
„Изминаха три месеца, откакто мърлявщината, безхаберието и корупцията изпратиха Сияна в гроба. Днес тя трябваше да завърши шести клас. Вместо да празнуваме още един успешно завършен учебен етап, утре ще отидем на панихида на гроба ѝ….
5144
На мен, като неин баща, се падна задачата да се боря такива престъпления да не се повтарят. Ако не го направя, значи съм предал рожбата си. Затова реших да продължа мисията на дъщеря си.
Вероятно благодарение на общите ни усилия, по пътя Телиш-Радомирци вече не се случват фатални инциденти. Преди това всеки месец там загиваше човек. Успях да обединя много хора около каузата. Хиляди ме подкрепиха – и за това съм искрено благодарен.
На въпроса: „Къде е майката на Сияна?“ ще отговоря така: Ние сме на война. А жените не ходят на война…“, пише Николай Попов във фейсбук профила си.
Той добавя още:
„Днес министрите Даниел Митов и Иван Иванов обявиха, че мерките на правителството дават резултат – жертвите на пътя са с 7 по-малко спрямо същия период на миналата година.
Не мога да отрека, че има положителна промяна. За последните три месеца, под натиска на обществото, се случиха няколко важни неща:
• Прокуратурата бе видяна в светлина, каквато всички очаквахме – бърза и ефективна. Делото за смъртта на Сияна беше внесено в съда за рекордните 45 дни. Първото заседание предстои на 08.07.2025 г., и е възможно процесът също да приключи в рекордни срокове. Поет е ангажимент това да стане стандарт за подобни случаи. Вярвам в това.
Сега и другите институции трябва да последват този пример.
• АПИ започна мащабни ремонти на пътищата, които поне на пръв поглед изглеждат качествени – най-вече по АМ “Тракия”.
Въпреки това, отсечката, на която стана катастрофата със Сияна, не е ремонтирана както трябва. Там е необходим цялостен ремонт.
• Успяха да бъдат обезопасени 20 от 35-те най-опасни пътни отсечки у нас. Но според експерти от неправителствения сектор, опасните участъци в България са над 1500.
• МВР въведе засилен контрол, но основно върху леките коли.
Основният проблем си остават тежкотоварните превозни средства – те продължават да преминават през страната почти без контрол. Почти всички сериозни катастрофи с жертви през последните месеци са с участието на камиони.
Контролът над тях напълно липсва – това е задача за МВР, АПИ и ИААА.
• В Парламента се обсъждат и приемат промени, които ще ускорят разследванията при ПТП – това е стъпка в правилната посока.
Като човек с познания по статистика от училище и университета, смятам, че отчетеният спад на жертвите е по-скоро случайно явление.
През тези месеци обаче останаха неща, които не се случиха. Най-важното – не видяхме събуждане в Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата.
Председателката ѝ, г-жа Малина Крумова, се появи веднъж по телевизията и после изчезна. Вероятно пак е в чужбина.
Тази агенция не изпълнява задълженията си по закон. Освен да харчи средства, не върши нищо важно. А всъщност притежава голям потенциал, който остава неизползван.
Показателно е, че беше възстановен старият координационен център по пътна безопасност – а именно агенцията би трябвало да поеме тези задачи?
Затова подписах декларация с искане за незабавната оставка на г-жа Крумова. Инициативата има подкрепата на водещи организации и експерти в сферата на пътната безопасност и е адресирана до премиера Росен Желязков.
Въпреки всичко вярвам, че има надежда. Движим се в правилната посока – но с твърде бавни крачки. Необходима е промяна в темпото – нужна е бърза, категорична и последователна работа. Аз ще се боря за това!“
Случаят със Сияна и усилията на баща ѝ продължават да подчертават колко е важно да има реформи и по-сериозен контрол по пътищата. Ясно е, че трайната промяна зависи от упоритост и постоянна ангажираност.
Понякога личната трагедия се превръща в двигател за обществена промяна. Историята на Сияна напомня, че пътят към по-голяма безопасност изисква постоянство и гласност.
0 Comments