Списъците за екзекуции неизменно минават през ръцете му – той лично се подписва върху тях, като често в един документ фигурира огромен брой имена. Върху тези списъци понякога се появяват зловещи указания като „пребий“ или „елиминирай“.
Точната дата на раждане на една от най-противоречивите личности на 20 век не е напълно установена – някои източници твърдят, че това е 18 декември, а други посочват 21 декември.
Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин, е роден през 1878 г. в грузинския град Гори. Като млад носи прякора Коба – герой от грузински роман, което отразява ранните му революционни нагласи.
След като завършва православна семинария в Тбилиси, Сталин се присъединява към болшевиките и постепенно се изкачва в партийната структура. Въпреки първоначалната подкрепа от Ленин, отношенията между двамата по-късно се обтягат.
Снимка: Profimedia
В „политическото си завещание“ Ленин предупреждава партията за опасността от жестокостта на Сталин и дори предлага да бъде отстранен от ръководния пост. Сталин обаче успява да скрие този документ и да затвърди своето влияние. Чрез жестоки чистки, масови убийства и принудителен труд съветският водач става пряко отговорен за смъртта на между 6 и 20 милиона души между 1920 и 1953 г.
След смъртта на Ленин през 1924 г. започва етап на сталински терор, който първоначално се насочва към политическите му съперници. Най-напред репресиите засягат основните му противници – Троцки, Зиновиев и Каменев.
Троцки е изгонен в изгнание, а Зиновиев и Каменев са осъдени и екзекутирани след нагласени процеси. Един от най-тежките епизоди при управлението на Сталин е Гладоморът – преднамерено предизвиканият глад в Украйна през 1932–1933 г.
Снимка: Profimedia
Сталин нарежда насилствена колективизация и изземване на зърното от украинските селяни, което води до смъртта на между 3,5 и 7 милиона души. Селяните получават забрана да напускат селата си в търсене на храна, а онези, които укриват зърно, са подлагани на особено сурови наказания.
Гладът е използван като инструмент за потискане на украинската съпротива срещу колективизацията. Има свидетелства, че хората са се принуждавали да ядат всичко възможно – от кора на дървета и трева до насекоми и домашни животни, което често води до заболявания и отравяния.
Семействата са изправени пред драматичния избор как да разпределят оскъдната храна между децата си, понякога решавайки кое дете ще преживее. Много села запустяват, а тишината е прекъсвана само от виковете на гладни и умиращи. В най-крайните случаи са документирани случаи на канибализъм.
Снимка: Profimedia
Истинският обхват на сталинския терор става ясен по време на Голямата чистка (1936–1938). Тогава НКВД, съветската тайна полиция, извършва масови арести, изтезания и екзекуции. Сталин лично одобрява екзекуционните списъци, всеки от които съдържа стотици имена, като често добавя заплашителни бележки като „пребий“ или „елиминирай“. По архивни данни само през 1937–1938 г. са изпълнени поне 681 692 екзекуции.
Особено тежко е отношението му към определени етнически групи. Въпреки че поляците са едва 0,4% от населението на СССР, те съставляват цели 12,5% от жертвите на Голямата чистка. Сталин издава заповеди за депортация на цели народи – чеченци, кримски татари и волжки немци, като много от депортираните загиват по време на пътуването или в изгнание.
ГУЛАГ – мрежата от съветски трудови лагери – се превръща в символ на сталинския репресивен апарат. Милиони са изпратени там, където са принуждавани да работят при крайно тежки условия.
Снимка: Profimedia
Затворниците получават минимални дажби – често едва 300–400 грама черен хляб дневно и рядка супа. Работят при ниски температури, а мнозина умират от изтощение. Работният ден достига до 14 часа, като затворниците трябва да покриват тежки норми в мини, гори и на строежи.
Нощем спят в претъпкани бараки върху груби дървени нарове, често без отопление в суровите сибирски зими. Лошите хигиенни условия водят до епидемии от болести като тиф и дизентерия. Официалната статистика сочи над 116 000 жертви в лагерите, но се предполага, че реалният брой е значително по-висок.
Параноята на Сталин засяга дори най-близките му съратници. Той нарежда екзекуцията на множество висши военни, включително и маршал Тукачевски.
Снимка: Profimedia
Дори началникът на НКВД Ягода, който организира първите репресии, по-късно става жертва на същия режим и е разстрелян. Същото се случва и с неговия наследник Йежов. Сталин изгражда сложна система от доноси, за да държи населението в подчинение.
Хората са насърчавани да докладват за „врагове на народа“, често водещо до случаи, в които съседи докладват един за друг, а понякога и деца за родителите си. НКВД прилага жестоки разпити, мъчения, заплахи към близки и психологически натиск, за да измъкне признания.
Сталин умира на 5 март 1953 г. след инсулт в своята дача край Москва. Той е открит проснат на пода, тъй като никой от персонала не се осмелява да влезе при него дълго време.
Снимка: Profimedia
Въпреки че са повикани лекари, страхът от реакцията на Сталин при евентуално събуждане ги кара да не действат незабавно. След няколко дни страдания, той умира в 21:50 ч. След себе си оставя общество, белязано от дълбоки травми и система на терор, чието влияние се усеща още дълго след смъртта му.
Епохата на Сталин оказва силно въздействие и върху културата. Художници, писатели и интелектуалци постоянно са наблюдавани и често заставяни да творят в услуга на режима. Мнозина попадат в ГУЛАГ или са разстреляни по обвинения в „антиреволюционна дейност“.
По различни оценки, по негово време изчезват над 2000 творци и писатели. Цензурата става всеобхватна, а свободата на изказ практически изчезва.
Книгите се преработват, за да бъдат премахнати „нежелани“ личности, а снимките се ретушират така, че политическите противници на диктатора да изчезнат. Тази умишлена манипулация на история и култура създава атмосфера на страх и подозрение за цяло поколение съветски граждани.
Личността на Сталин и последствията от управлението му остават предмет на оживени спорове и днес. Следите му в историята са толкова дълбоки, че продължават да влияят на разбирането за власт и общество и в съвременния свят.
Историята на Сталин напомня, че последиците от тоталитарното управление могат да се усещат поколения наред. Дебатите около личността му и днес показват колко сложно и противоречиво е наследството му.
0 Comments