Винаги съм вярвала, че съм лоялен и отдаден служител, а отношенията ми с шефа ми Грег изглеждаха стабилни и ясни. Той беше строг, но справедлив; макар и взискателен, винаги се вслушваше в думите ми.
Години наред работех усилено, опитвайки се да докажа колко съм ценна за екипа. Бях напълно убедена, че позицията ми е заслужена.
Затова, когато Грег ме извика в кабинета си една следобед, приех това като нещо напълно нормално. Но случилото се по-късно обърна всичко с главата надолу.
„Лена – каза той, без да ме погледне, – налага се да те освободим.“
Замръзнах, неспособна да реагирам.
„Какво? Защо?“ – прошепнах объркана, обзета от паника и недоумение.
„Наистина съжалявам – отвърна той, – нямаме бюджет за твоята позиция. Нищо лично, просто бизнес. Ще получиш обезщетение, а отдел „Човешки ресурси“ ще ти обясни всичко.“
Не можех да възприема думите му. Само дни по-рано бях завършила ключов проект, получих отлични оценки и дадох всичко от себе си за екипа. Никога не бях получавала никакви сигнали или предупреждения, че позицията ми е застрашена.
„Сигурен ли си?“ – гласът ми трепереше. „Дадох всичко за тази фирма. Защо точно сега?“
Грег въздъхна дълбоко. „Не е мое решение, Лена. Компанията така реши. Съжалявам.“
Събрах си нещата, изпълнена с чувство на предателство и празнота. Бях дала всичко, а си тръгвах с празни ръце.
На следващата сутрин получих съобщение, което ме разклати.
„Срещни се с мен. Трябва да знаеш истината. – Сара.“
Съобщението беше от Сара – съпругата на Грег. Не я бях чувала от години, не знаех дори, че има номера ми. Сърцето ми заби лудо. Какво ли искаше?
Въпреки колебанията, нещо вътре в мен ме накара да се съглася. Възможно беше Сара да има отговорите, които търсех.
Уговорихме среща в малко кафене в центъра, надявайки се да разбера каква е истината зад всичко това.
Когато пристигнах, Сара вече ме чакаше. Изглеждаше изморена, но твърда.
„Лена, благодаря ти, че дойде – заговори тя тихо. – Знам, че това ти изглежда странно.“
„Защо ме потърси? Какво се случва?“ – попитах я.
Сара вдиша дълбоко. „Грег не те е уволнил заради бюджета, Лена. Това е лъжа.“
„Какво? Какво значи това?“ – заекнах.
Сара захапа устни. „Той те уволни заради мен.“
Гледах я в шок. „Заради теб?“
„Бракът ни е в тежка криза от месеци. Грег… има връзка с друга жена.“
„Той ти изневерява?“ – прошепнах.
Сара кимна, очите ѝ се насълзиха. „Да, но… той е обсебен от теб, Лена.“
Онемях. „Какво говориш? Никога не съм…“
„Знам – прекъсна ме тя. – Но той си въобразяваше, че между вас има нещо. Опитваше се да се отдалечи, но не успя. В нощта преди да те уволни, го накарах да избере – между мен и теб. И той избра да те уволни.“
Стоях неподвижна, докато думите ѝ преобръщаха целия ми свят.
„Много съжалявам, Лена – каза Сара. – Не исках ти да пострадаш. Просто трябваше да разбереш истината.“
Погледнах я с тежест. Всичко – уволнението, отношението на Грег, объркването в живота ми – изведнъж се изясни.
„Благодаря ти, че ми каза“ – прошепнах. „Не знам какво ще правя отсега нататък, но поне знам причината.“
Сара ми се усмихна тъжно. „Погрижи се за себе си, Лена.“
Излизайки от кафенето, усещах тежестта на истината върху плещите си. Кариерата ми бе срината, доверието ми – разбито, но поне разбрах защо. Колкото и трудно да беше, това беше първата стъпка към ново начало.
Историята ясно показва, че понякога истинските причини остават скрити зад формалните обяснения. Една неочаквана среща може напълно да промени гледната ни точка.
0 Comments