В Пазарджик упорито се носи слух, че човекът, отнел живота на сестрите Росица и Христина Белнейски, вече не е между живите. Дори след толкова години, жителите на града обсъждат случая със страх и значителна предпазливост.
Лазар Колев излежава доживотната си присъда, но много от местните са убедени, че той не е истинският виновник. Освен това Колев е завел дело срещу България в Страсбург.
Сред хората от години се обсъжда, че зад трагедията стои влиятелна личност. Голяма част от тях смятат, че институциите са действали целенасочено, за да прехвърлят вината върху Лазар Колев и да защитят реалния извършител.
Днес в Пазарджик се разказва, че съдбата е застигнала тази силна фигура – според слуховете, човекът, отнел живота на двете момичета, вече е починал след дълго и тежко боледуване.
Въпреки това, местните и досега изпитват страх да обсъждат случая открито.
Процесът за убийството на сестрите Белнейски се превърна в един от най-скъпите в съдебната история на България. По делото са разпитани стотици свидетели, включително затворници, задържани заедно с Колев в софийския арест. На 10 юни 2011 г. съдът в Пазарджик с председател Ивета Парпулова постановява доживотен затвор без право на замяна за Лазар Колев, който остава единствен обвиняем.
През ноември същата година апелативният съд в Пловдив потвърждава изцяло присъдата, но на по-късен етап Върховният съд връща делото за повторно разглеждане. В крайна сметка, на 21 май 2014 г., наказанието за Колев става окончателно и делото приключва.
Разследването срещу неизвестен извършител, започнато заради ДНК материал от второ лице, участващо в престъплението срещу сестрите Белнейски, е прекратено.
Ако се появят нови доказателства за събитията отпреди 11 години, разследването може да бъде възобновено. Към момента обаче няма такива индикации. В обвинителния акт срещу Колев се посочва, че в нощта на 28 януари 2006 г. той е качил двете сестри в колата си на бул. „България“ в Пазарджик, като е бил под въздействие на алкохол. По-късно оставя по-малката сестра при свой все още неизвестен приятел, продължава пътя си с Росица, а два дни след това телата на момичетата са открити в близост до партизанския паметник край Брацигово.
Овчарят Георги Дерменджиев намира на 31 януари телата на 18-годишната Росица и 15-годишната Христина, и двете без дрехи и с видими следи от насилие, в местността Грамадите, на няколко километра от Пещера. Малко преди това, на 28 януари около полунощ, сестрите напускат заведение в центъра на Пазарджик, където са били със свои съученици, разделят се с приятелите си и тръгват пеша по бул. „България“ към гарата, където живеят.
След този момент следите им се губят, а истината за случилото се излиза наяве едва след като телата им са открити. Родителите им – Фани и Стоимен – подават сигнал за изчезването на децата си на 30 януари, но тогава вече е твърде късно.
Любопитно е, че дори и днес страхът около тази трагедия не отминава и продължава да възпира хората да говорят свободно за нея. Може би истината за случая все още не е напълно разкрита.
Този случай остава един от най-обсъжданите в Пазарджик, а споменът за него продължава да тежи на града и до днес.
0 Comments